Tри оригинални часовника на цар Фердинанд, изработени специално за него в Patek Phillipe, показва на българските посетители г-жа Маргарет Гуида в музея на престижната марка в Женева.
В европейските кралски дворове често си правели шеги за сметка на българския монарх – известен като любител на лъскави и скъпи дрънкулки.
В плен на влечението си той поръчал специални часовници, всичките джобни. Капакът на единия от тях е миниатюра с образа на цар Фердинанд във военна униформа.
Изящните рисунки се правели по сложна технология, като след полагането си всяка багра се изпичала в пещ за едно денонощие, а четките понякога били само с един косъм.
Другият часовник е богато гравиран и от чисто злато, а третият инкрустиран с любимите камъни на Фердинанд – диамантите.
Маргарет Гуида, вярна на дискретността към клиентите, не пожела да каже дали Симеон II им е продал часовниците на дядо си и само уточни, че са били придобити от „негови наследници“.
Музеят се е ширнал върху 7 500 кв.м. на четири изключително добре обезопасени етажа. Защото по мерките на историята експонатите му може са безценни, но ако се вярва на аукционните къщи, те струват милиарди.
Изящната подредба е лишена от патетичност, макар малките механизми във витрините да отчитат най-важната философска категория – времето.
Тук всички часовници са равни, защото сбирката показва само изключителни екземпляри.
Зад тях надничат цели епохи – религиозни войни, куртоазни любови, буржоазен подем, връх на суетата, технически прогрес…
Тук е и най-скъпият часовник в света на стойност $11 млн. – златен Patek Philippe от 1934 г. с 24 функции.
Както и принадлежали на световни гении и знаменитости. Например, настолният и ръчният будилник на британската кралица Виктория.
В счетоводните книги на втория етаж е записана точната дата, на която „бабата на Европа” не могла да отлепи поглед от първия дамски часовник, който се навива без външно ключе.
И си го купила, защото емайлът с диаманти на капачето му имал цвета на очите й.
(Преди Patek Phillipe да въведат „винтчето“, за да върви машинката, ползвали малки ключета, които хората често губели и се налагало да ги носят на верижка.)
На първия етаж собствениците на престижната марка – семейство Щерн са разположили огромни дъбови маси с кожени джобове отстрани и огромни лупи отгоре. С увеличителните стъкла конструирали сложните механизми, а в торбите кътали безценните чаркове. Така работели първите европейски часовникари през ХV век. Експозицията на втория етаж започва от 1540-1560 година. Часовниците тогава били огромни кютюци само с една стрелка. Втората се появява доста по-късно, (в началото на XVII век), украсена с резбовани елементи. Натруфените луковици приемат формата на кръст, когато бащата на протестанството Жан Калвин отрича всичко, което доставя удоволствие и дори леко намеква за лукс.
Периодът на изящния емайл пък съвпада с тежнението към античните сцени – богини и амурчета върху часовникови капаци и циферблати са излизали дори изпод четката на самия Никола Пусен.
Миниатюрите от емайл с образите на короновани особи навремето са служили вместо поздравителни картички, които подарявали на висши поданици или любовници. Във века на просвещението часовникарите се увличат от съвършенството на механизмите.
Показването на времето отива на заден план. Часовниците са малки театри – те са пистолети, йерихонски тръби, музикални инструменти, а „актьорите” в тях са миниатюрни птички, насекоми, мишки, купидони, персонажи от commedia dell’arte.
За да се види как работят в музея показват „вътрешностите им” на огромни плазмени екрани.
Третият етаж е безапелационно посветен на часовниците Patek Philippe – всичките им колекции. От сдържаната класика на Calatrava до ориенталския разкош за турските султани.
Patek Philippe прави поклон и пред любимата марка на Евгений Онегин Breget, който работи по неизвестен дори на съвременната наука принцип.
Собствениците на фирмата на 13 ноември 2001 г. откриват музея на Patek Phillipe в къща, която сама „мирише“ на история.
Разположена в центъра на Женева, сградата от 1920 г. е била център за шлифоване на диаманти. Музеят, в който събират възхищение над 4000 експоната, е охраняван като Форт Нокс.
Съкровищата от 160-годишната история на престижната марка и 5-те века летопис на часовниците въобще, трябва да се пазят. Единствено на първия етаж снимането е разрешено.
Обстановката е измислена от Герди Щерн, съпруга на президента на Patek Phillipe. На всеки етаж мебелите са от различен вид дърво. Античните часовници, например, са в шкафове от рядък явор.
Системно нарушаваните от китайски ментета „запазени права” са принудили собствениците да забранят снимките и да прибират чантите в лични сейфчета на входа.
На централно място на втория етаж е разположен царски подарък. В буквалния смисъл. Златен сервиз за вино, дар от руския император Николай II.
И първите клиентски книги със сведение за всеки продаден часовник през последните 160 г.
Е, съвременните регистри вече ги водят с компютри, но имат данни за собствениците на Patek Phillipe по цял свят. Само 10 на сто от машините са кварцови, и то все дамски. Фирмата държи на ръчно правените мъжки автоматични и механични бижута с вечно качество.
Във витрините до изработения изцяло от дърво часовник на руския крепостен селянин Григорий Мисикински блещукат личните притежания на екзекутираната кралица Мария-Антоанета, на писателите граф Лев Толстой и Ръдиърд Киплинг, на нобеловите лауреати Мария Кюри и Алберт Айнщайн, на композиторите Чайковски, Рихард Вагнер и Дюк Елингтън…
По-интересен обаче е фактът, че философът Жан-Жак Русо, произхождал от няколко поколения часовникари, опитал тънкия занаят, но се оказал „черната овца“ на почтената фамилия.
През последните 20 г. семейство Щерн (което преди десетилетия изкупува акциите от наследниците на полския емигрант Патек и френския изобретател Филип) издирва всеки появил се на пазара екземпляр Patek Phillipe с историческа стойност или старинно произведение на женевски гений-занаятчия.
Най-поразителни са тиктакащите бижута и механизираните играчки, които показват времето.
Филигранни накити, обсипани с диаманти, емайл, инкрустиран със скъпоценни камъни, сребърни плетеници, по-тънки от паяжина, спиращи дъха миниатюри…
Часовничета с размерите на 1 стотинка и почти толкова тънки. Ако бяха кварцови – нищо особено. Но те са поне на век и всяка част е правена на ръка.
А до тях – златни пищовчета, от които вместо куршум изскача малко колкото нокът колибри от сапфири, рубини и изумруди и пърха с крилца на всеки 15 минути.
В отделна витрина е Calibre 89 – най-сложният часовник в света. Целият инженерен екип на Patek Phillipe го е конструирал 9 години в чест на 150-ия юбилей на звездната марка.
Той е изработен само в 5 екземпляра и през 1989 г. е струвал 5 млн. швейцарски франка. Днес цената му е поне четворна.
Общо частите му са 1728, вкл. 184 колелца, 332 винтчета и 415 болтчета, 126 камъка, 24 стрелки. Функциите на Calibre 89 започват от „обикновените“ час, минута и секунда в местно и второ часово време и стигат до сезон, зодиакален знак, равноденствие, датата на Великден, аларма…. и какво ли не още.
Корпусът е изработен от 18-каратово злато, теглото му е 1100 грама. Диаметърът на часовника е 88,2 мм, а дебелината – 41 мм.
Тъкмо на най-интересното прозвучава дискретен сигнал. Шест вечерта е. Двама охранители учтиво, но твърдо изпровождат окъснелите посетители до изхода.
Не, не сме заподозрени. Просто работното време на музея изтича и несметните съкровища трябва да отидат в трезора.
