В Покана за пътуване на 2 май 2021 по програма Христо Ботев на БНР от 18,30 часа: В момента на Занзибар е потоп – дъждовният сезон е. Сватовническа агенция за домашни любимци на Филипините
Първата гостенка в Покана за пътуване – Мерлин Арно е точно толкова пъстропера птица колкото тоалетите от пера на фазани и пауни, с които спечели Златна игла за иновативна мода.
Освен титулуван дизайнер, тя е бизнесдама, продуцент на над 10 документални филма, шампионка по лека атлетика и неуморима пътешественичка.
Мерлин поддържа форма като се катери по ледници, прекосява пустини, снима пингвини и обхожда загадъчните каменни глави на Великденския остров. Е, как да не я покани човек?!
Тя създава официални тоалети от пера. Дамата изрично подчертава обаче, че за създаването им нито един щраус, паун, фазан или боен петел не е бил оскубан – „материалът” е събиран в периода на линеене.
За едни по-особени птици – пингвините стана дума в разговора ни с Мерлин. Мога само да добавя от личен опит, че винаги съм смятала гръбчетата им за гладки. А на пипане се оказаха… грапави с рудиментарни остатъци от пера.
При последната част от разговора ни с Мерлин Арно си признавам, че завистта ми, макар и благожелателна, засвистя като центрофуга – знаете ли откога мечтая да отида на Великденския остров и да видя не само каменните фигури моаи, ами и подземните градове там.
Когато с моите спътници до Занзибар си сверяваме спомените имаме чувството, че сякаш сме били в различни държави. Зарекох се да ви представя цялото разнообразие от гледни точки.
Още за Великденския остров, четете тук
Ред е на Невяна Троянска, журналистка от Варна. Тя разказва за нейния Занзибар, който няма нищо общо с моя. Или с този на някой от трите хиляди българи, посетили блажения африкански остров през зимата.
Невяна почти всеки ден получава новини от новите си приятели. Дори наблюдава онлайн как расте паленцето Коконът (Кокосов орех), което ни крадеше джапанките, докато бяхме там.
Казват, че магията на Африка е прилепчива – отидеш ли веднъж, искаш да се връщаш отново и отново. Журналистката Невяна Троянска вече крои планове за връщане в друга част на Черния континент.
Още за Занзибар, четете тук
Филипините! За българите това е далечна държава, която влиза в новините само ако я овършее тайфун, разлюлее земетръс или си има първа дама с гибелна слабост към обувки.
За западняците архипелагът е източник на безупречна прислуга , покорни съпруги и отдих на копринените плажове на Палау и Боракай. Да, Филипините са всичко това. Но не само.
Когато тръгнах към Манила живеех с погрешната представа, че ще я разгледам за ден-два и ще хвана самолета за бърз поглед към пясъците, вписани в Топ 10 на най-хубавите крайбрежия в света.
Погрешни илюзии! Как да се изброди град, в който живеят 29 млн. души, заедно с предградията?!
По-бедните се мятат на колоритните джипнита – нещо като маршрутки. Името идва от времето, когато „американците-освободители от японския гнет” на тръгване оставили поочуканите си военни джипове, за да не им плащат транспорта до САЩ.
Местните ги трансформирали с дървени пейки и прикрили белезите на войната с шарени рисунки. Традицията продължава и до днес.
Разбира се, возилата вече са пригодени камионетки, но всяко джипни е ярък знак за диагнозата на шофьора си. Едни приличат на походни параклиси, изографисани с всякакви католически светци, други са като робокоп – целите в блестящи алуминиеви ръбове, трети са филиал на Дисни…
Вдигаш ръка, даваш 7 филипински песо (около 22 ст.), смушваш останалите пътници да ти направят място и… се гмурваш в задръстването. То също е част от забележителностите на Манила. Една от най-големите.
И въпреки безумния трафик столицата на Филипините примамва с пренаселения си грапав чар. Стига да не попаднете там в сезона на тайфуните или по време на някой земетръс. Местните хора са приветливи, усмихнати и дори най-клетият просяк говори английски.
Те и помежду си се разбират така, защото манилският диалект, съставен от наречието тагалог, испански, китайски, арабски, английски и Бог знае още какви племенни звуци толкова се различава от този на приказно красивият остров Боракай, намиращ се на 315 км от столицата, че почти няма допирни точки.
Джипнито, декорирано като тенекиен параклис, ме стоварва уж на търсеното от мен място, но вместо в холистичен оазис попадам на хайван пазар.
Нее, не си представяйте тържище, на което кудкудякат кокошки и блеят ярета. В спретнати магазинчета, нанизани като по конец лаят, дремят или се закачат кученца и котенца от всякакви породи. В лепкавата жега на Манила за комфорта на косматковците са построени климатизирани халета.
Хайван пазарът в Манила 
Вече бях заблязала грижовното отношение към домашните любимци по спретнаните фризури и специалните обувчици, с които предпазват кучетата от нагретия паваж, но не си представях, че ще попадна в нещо като мол с живи стоки.
Освен грижливо подредените удобни клетки, в малки кафенета можете да поседнете и да хапнете разхлаждащо хало-хало (десерт от разлъркани сушени плодове, конфитюр и сладолед), докато любимецът ви хапва от поднесената му суха храна или се освежава от купичките с вода, разположени на всеки ъгъл.
Най-смешни бяха кучешките стопани, които нервни бащи пред родилно отделение, кръстосваха с нервни тегели коридорите пред салоните за грууминг и гледаха през витрините как питомците им се сдобиват с прически. Животински зъболекар, ветеринар, магазинчета за мебели и аксесоари, дори… сватовническа агенция.
Е, това последното ме срази. Особено гигантският монитор, на който се въртяха обяви как страстен чихуахуа търси партньорка или невъзмутима персийка очаква котарака на живота си.
Други интересни подробности за Филипините ще намерите тук
