Ирина Люцканова
Пустинният египетски вятър носи на талази пясъците на времето. Рано сутрин в Дейр ел-Бахри всичко е обвито в пясъчна мъгла, а диска на слънцето наднича през маранята, за да се пребори по-късно през деня за надмощие и да изпепели долината с жарките си лъчи.
По традиция царица Хатшепсут е първа на строителната площадка на храмовия комплекс в Дейр ел-Бахри. От височината на най-горната тераса на храма пред очите й се разкрива пустинята, майка и мащеха за хората в Египет.
По плановете на любимеца на Хатшепсут – архитект Сенмут – най-горната площадка ще се превърне в място за провеждане на ритуали. Тук жреците ще се покланят на боговете, които покровителстват живота и земята на Египет.
Царицата върви в тишината на утрото и си представя колонадите, които ще оформят обширен вътрешен двор и нишите за статуите на царицата, която ще бъде изобразена като бог Озирис. За Хатшепсут този храмов комплекс е делото на живота й.
Царица Хатшепсут – жената преборила предразсъдъците и управлявала като фараон Египет цели 21 години.
Хатшепсут става владетелка когато е на 21 години. Тя е първата жена – фараон в историята на Египет, поела управлението след смъртта на съпруга си и полубрат Тутмос II, който по сведения управлява кратко – между 1 и 3 години. От брака си с Тутмос, Хатшепсут има дъщеря Неферуре, но една от второстепенните съпруги на фараона го дарява и с мъжка рожба.
Веднага след смъртта на Тутмос II, Хатшепсут поема властта като регент на доведени си син, едва 12-годишния Тутмос III. С тези необичайни събития започва един нов и много успешен период за Египет под ръководството на първата жена-фараон, която царува около 21 години.
Първоначално Хатшепсут управлява от името на своя доведен син, но няколко години по-късно приема ролята на цар и върховен господар на Египет. Фактът, че жена поема управлението на всички религиозни и политически процеси в държавата, не допада на част от жреците на бог Амон.
Царската власт, според консервативно настроените пазители на традициите, се предава от баща на син, а не на дъщеря и не може да се изпълнява адекватно от жена.
Инени (главният архитект по времето на Тутмос І и Тутмос ІІ) описва нейното възкачване на престола по следния начин: “По стария закон жреците обявиха момчето за фараон и го венчаха за малката дъщеря на Хатшепсут — Нефура. Тъй като господарят беше невръстен, царица Хатшепсут (една от най-забележителните жени в историята на Новото царство) с помощта на някои придворни, на везира и на върховния жрец, верни люде на нейния баща, сама зае трона и за пръв път страната ни имаше за цар една жена.
А сам бог, пък и всеки обикновен човек, знае какво значи да получи власт млада, енергична и амбициозна жена. Когато такава жена владее един дом, е все пак поносимо. Страда само неговият стопанин. Но когато седне на трон — изпаща си целият народ”.
Тъй като недоволството от факта, че жена ще управлява Египет е голямо, Хатшепсут впряга цялата си енергия, за да покаже на какво е способна.
През цялото управление на царица Хатшепсут в царството цари мир и просперитет. Тя финансира експедиции, в търсене на слонова кост, подправки, злато и ароматни дървета; още в началото на управлението си провежда успешна военна кампания в Нубия, но царицата ще остане в историята преди всичко като един от най-големите строители на своето време.
Хатшепсут довършва започнатото от съпруга й Тутмос ІІ строителство на великолепен погребален храм, чийто архитект е Сенмут. Под нейно ръководство за 15 години е построено най-великото архитектурно постижение на династията й – храмът в Дейр ел-Бахри, паметник за живота и дейността на царица Хатшепсут.
Храмовият комплекс е най-внушителният монумент в Западна Тива. Разположен е терасовидно в естествена ниша в стръмните варовикови скали. Храмът е не само изключително постижение на архитектурата, но и ценен исторически извор.
По неговите стени в картини и текстове царицата разказва за своето рождение, за живота си, за строителната дейност и за вярванията на древните египтяни.
В храма на Амун в Карнак царица Хатшепсут издига четири гранитни обелиска. На единия от тях е изписано безпокойството на фараонката за стойността на живота и труда й: „Сърцето ми се притеснява какво ще кажат хората след много години за творенията, които оставих.“
Проучванията на мумията на Хатшепсут показват, че тя е починала от болести на възраст между 40 и 50 години.
След смъртта на Хатшепсут идва на власт Тутмос III и след няколко години царуване разпорежда унищожаването или оскверняване на всички статуи на Хатшепсут. Заличава всички надписи с нейното име или заменя името на царицата с имената на баща си Тутмос II, който като стил на управление е напълно безличен.
Това е история за жена, която съумява да промени закона и управлението на няколко десетки закостенели от предразсъдъци египетски династии.
За жена, която не само смело заявява правото си на трона и способността си да стане първата жена-фараон, но и успява да постигне значителни успехи, особено в областта на строителството.
Тази жена заслужава нашето възхищение дори след 35 века. Тя успява в рамките на 21 години да защити правото си да управлява Египет в свят, в който това е било нечувано, и успява да се задържи на трона до последните си дни.
Пустинният египетски вятър носи на талази пясъците на времето, но споменът за смелата жена-фараон живее във всичко материално, оставено от нея и в легендите за гордата Хатшепсут.
