Откриването на изложбата “Споделям с Вас” в Къщата на София на ул. Миджур 12 е на 19 май от 17 до 21 часа
Интервю на Динна Темелкова
Снимки Ани Петрова
- Озаглавихте последната си изложба “Споделям с Вас”, какво бихте искали да споделите?
Мисля, че е естествена критичната aвторова рефлексия да търси опора в психологизирането на феномените в изкуството. Идеите инициират трансцендентна безграничност над света на „познатата“ видима действителност, и все пак като свидетелство на времето, в което се случват, но с поглед напред/отвъд в света на сакралните пространства.
Разкриват се алюзии, може би потиснати до момента, което води до активиране на обогатени стратегии в образното мислене и организации на контекстуалните връзки.
Това е процес на споделяне, подкрепен от авторова смелост.
Онова, което аз налагам в нея е по пътя на съпреживяването, като осъзната дейност и проява на волята, е общо казано, живот. А животът е сила, вътрешен стремеж и осъществяване. По своята природа дейността на волята е онова, в което се изживява изразходване на авторова психична сила, тя е стремеж или воля в движение. В случая, тя споделена със зрителя, чрез картини.
- От дълги години се занимавате с преподавателска дейност, кое е най-важното нещо, на което бихте искали да научите Вашите ученици?
Дейностите ми на художник и учител се преливат и взаимно си влияят. Това са две страсти, които изграждат личност, любопитна по природа, „изкушена“ от различни материали. Такива като: пигменти, маслени и акрилни бои, цветни литографии, акварели и плексигласи и др.
Бих искала да събудя, в душите на моите ученици, подобен стремеж към лично откривателство, интерес и любов към изкуството. Но, любовта не е достатъчна.
Ще вметна думите на Алвин Тофлър: „Неграмотният човек на XXI век няма да бъде този, който не може да чете и пише, а този, който не се обучава непрестанно.“
Ще перифразирам – рисувайки художникът непрекъснато се учи. Тази цел облагородява неговите усилия, бих добавила и тези на учителя, но само пътят ги изпълва със смисъл. Дейности , които неизбежно минават през желанието да разбереш по-добре себе си. От тази гледна точка, изкуството е начин да опознаеш себе си, но и света около теб.
Усилията ми са насочени към ясен художнически отговор и той е – истинност. И накрая, считам, че тя е съществена в работата и на учителя. Желая бъдещите автори да я търсят, подкрепени от желанието си за личностно израстване, по трънливия път на откривателството.
Последните картини, които рисувате са от цикъл “Ескизно”. Много обичате да рисувате Дунав. Каква е вашата връзка?
Мисля, че още са актуални думите на Василий Кандински: „Какви могат да бъдат новите представяния на душата в изкуството на модерната епоха?“
Преосмислянето на първоначални идеи поражда нова енергия, която търси своята адекватна ,,рамка“. Моят прочит, като артист диктува употреба на различни медии – пигменти и маслени велатури.
Претворявам утвърдени представи свързани с реалността и търся тяхната пълноценност в една последваща намеса. Избрах силата на жеста/ескиза, равнопоставяйки го със силата на наблюдението. Вплетох ги върху платна с кавалетен размер.
Ескизът е носител на авторовата естетика, както и израз на забързаното ни време. Той е в услуга на спонтанната емоция, или следи различни, в рамките на един пейзаж. Мисля, че тук, е закодиран поривът ми за преодоляване на вътрешните ми прегради, илюзии и нагласи.
Съзнателно смесвам характеристики на видени образи, с осмисляне на своеобразни отражения, влияния и отгласи в момента на създаване.
Процесът за мен е двустранен – синтеза и деструкцията съпътстват работата ми. Сбор от фрагменти, маркиращи в единия случай, първообраза от наблюдението, а в другия, този през „вчустването“ (теория на вчувстването – Einfuhlungstheorie), е създаденият от мен.
Изначално фрагментиран този образ отразява заобикалящата ни реална ,,пъстрота“.
В платната отделни части съхраняват спонтаността на жеста, после се развиват и разкриват личното тълкуване и разбиране за картинност. Заедно израждат една нова реалност, територия, в която властват авторовото разбиране и емоции.
Провокацията за мен е уловеният миг, от първоначалната рефлексия, занаята и тяхната съпоставка. Крайният живописен факт е моето откривателство, в търсене на хармоничен художествен изказ.
- Последната една година беше много трудна за всички. Как се отрази при Вас този период? В новата изложба показвате картини рисувани през пандемията….
Оставайки за дълго в провинцията, далеч от щума на градските улици, имах възможността да „помечтая“ в моите нови емоционални преживявания.
Мигове на вглъбяване и усамотение. Учат ни – мечтайте смело и с размах, сбъдвайте мечтите си.
В този смисъл, изграждам мечтани места, лични пейзажи и търся свободата на духа си, разхождайки се по бреговете на Дунав. А, те са интересни винаги, дали озарени от сутрешно слънце, или когато носталгични дъждове размиват техните очертания.
Природата на нещата, изисква еквивалент в изказа. Творческият дух избра нови материали, да играе/работи и да изгради образност, въплъщаваща емоции и настроения.
Съвкупността от тях, необходимите идейни и смислови източници, спомагат за реализацията авторския капацитет. В случая, ескизността като рукнал енергиен поток, е една моята провокация, в откривателство на нови сюжетни линии.
Често цитирате Карл Юнг и препратката към изобразителното изкуство, защо?
Смелостта на Юнг да работи със собственото си несъзнавано ме вдъхновява. Той вярва, че смислови мостове между съзнание и подсъзнание, водят до сакрални психични пространства и по-точно:
„Който отива към себе си, рискува да се конфронтира със себе си. Огледалото не ласкае, то вярно показва това, което се оглежда в него, а именно лицето, което никога не показваме на света, защото го прикриваме с Персоната, маската на актьора. Но огледалото стои зад маската и показва истинското лице“ (К. Г. Юнг).
И така, всеки от нас, дръзнал да анализира собствените си мисли и чувства и влиянието им върху самия него, се оказва в двояка ситуация.
От една страна, открива не само грешките на другите, но от друга страна,: „…по-интересно става, когато открием собствените грешки, защото тогава можем да направим нещо“ (К. Г. Юнг). В този смисъл аз се вглеждам в грешките си с желанието да надградя собствения си духовен свят. Бих добавила – къде са границите на творческата идентичност, или тя е потопена в нови психологизирани авторови „реалности“.
„И не на последно място, къде би могла да е тънката граница между природонаподобяването, което радва хората, и напротив, артистичните намерения, натоварващи образите със символизъм?
Това са все въпроси, на които търся отговори и в този смисъл, философията на Юнг ми помогна да разбера по-добре творческия акт и самата себе си.
Имате редица участия в изложби, международни конкурси и награди. В настоящата изложба показвате картини от различни периоди и стилове, които показват многообразието и колорита на богатия Ви творчески потенциал. Бихте ли споделили разказали за различните периоди и стилове.
Мисля, че тук би трябвало да се избавя от полемичната ситуация относно непоколебимостта на личния вкус и непоколебимостта на принудата отвън.
Развитието ми като автор минава през различни различните концепции, които ме провокират за нови работни реализации.
Изградените връзки, в различни контексти, взаимно се оплитат в ситуационни ребуси.
През различните периоди, пластичната канава на картините е се населява с алюзии на реални обекти, но интегрирани по личен начин. Любопитна съм по природа и съм „изкушена“ от различни материали, такива като: пигменти, маслени и акрилни бои, цветни литографии, акварели и плексигласи и др.
Тяхната специфика ми помага да изразявам по-четливо идеите си върху платно, хартия и трансперентни плоскости.
Работейки през годините, често съм си задава въпроса за автономията на изкуството днес…
Всъщност образите присъстват агресивно навсякъде, пресищат естетическата сфера на човешкото възприятие и негласният сговор между човека и природата, като че ли загуби силата си.
Хармонията отстъпи място на хаоса. Артистът е потопен в – множественост на лични позиции, на социо-културни традиции, на философски парадигми, на утопични перспективи, но той се чувства все по-дисоцииран психически.
И така, електронно генерираната реалност не само допълва, но и замества традиционната вещноматериална среда като повлича индивида в подмолния поток на виртуално осъществени желания.
Модерното мислене окончателно десакрализира образа. В този смисъл единените фигури, населяващи картинните пространства, на включените големи платна, изразяват идеята за самотата на индивида днес.
Разпознаваеми образи като голи тела, мандали, мостове, вериги, коренища и други, разказват едно лично повествование. Цветовете, плоскостите, линиите или ритъмът на формите изграждат смисловите връзки в картините, но със сюрреалистична окраска.
Желая да предам на работата си модерната пластична чувствителност в нов продуктивен смисъл.
Разпознаваемостта хвърля мост през пропастта – първообраз и художнически образ. Мисля, че така намеренията ми са по-ясни и близки до хората, независимо с какви материали работя. Стремя се да уловя вибрациите на духа отвъд материалната определеност.
Кои са Вашите учители?
Трудно бих могла конкретно да посоча своите учители, те са не само тези, с които съдбата ме е срещнала, но и много други…
Такива например са авторите от Ренесанса, а и в по-ново време: Хуан Грис, Франсис Пикабия, Салвадор Дали, Луиз Буржоа, Марино Ма-рини, Антони Тапиес, Роберто Матта и др.
Ако от днешна гледна точка би трябвало да обясня позициите си в това отношение, то би трябвало да замълча.
Мое право е единствено в това да се смиря пред величието на Природата, а моите усилия да са в нейна дан, в дан на ,,одухотворената” природа – с нейното изобилие на форми.
Тя е неизменният учител за красивото. Прекланям се пред смълчаните далечини и стръмните брегове на реката, или буреносното небе, разкриващо рядко дълбините си.
Прекланям се пред изначалната женственост, като дар от природата. Тя също е една вечна провокация за мен. Тази хармония е силна и истинска, неподвластна на времето, което ни залива със своята рекламно естетизирана, фалшива „красота“, модно актуална, а всъщност преходна в своята изменчивост.
