Върху фонтана Краун прожектират лицата на 1000 произволно избрани жители на града, които сякаш изплуват изпод стичащата се вода.
Сърцето на Чикаго, Милениум парк, пулсира зелено и модернистично. Съзнавам, че „Вятърният град” звучи направо тривиално на фона на останалите екзотики, за които пиша, но на мен си ми хареса.
Всъщност Милениум е част от големия парк на „Ветровития град” и същевременно опира в небостъргачите на централната „Мичиган авеню”.
Открита на 16 юли 2004 г. елегантната, но уютна зелена площ се е ширнала на 24,5 акра или приблизително 101 150 кв. м. Всяко кътче от нея е проектирано от много известен световен творец така че причудливо да изпъква сред тучните ливади.
Най-предпочитано място от туристите (защото снимките стават страхотни) е „Облачната врата”, наричана свойски „Бобчето”.
Скулптурата на британеца Аниш Капур прилича на гигантска капка живак. 110 тона полирана до блясък стомана и по нищо не личи, че всъщност елипсовидната арка е изградена от отделни части и сглобена на място в парка.
Монументът има претенциите да е най-големият в света. Дълъг е 20 метра и висок 10 метра.
Но „Облачната врата” завладява обективите с невероятния начин, по който отразява околните небостъргачи. Само 20 см наляво или надясно и гледката вече е тотално различна.
А собственият ви образ в полираната стомана изглежда като от панаирджийските „криви огледала”.
Още по-завладяващ е търбухът на „облака” под арка, висока 3,6 метра.
Отраженията в метала отдолу напомнят причудливо извънземно, сякаш излязло от хорър-филма „Видове” (ако сте с развинтено въображение). Или просто на детски калейдоскоп, в случай че сте сухар-реалист.
„Исках да включа небето над Чикаго в произведението си, та облаците да плуват над него, заедно с отраженията на сградите”, казва Аниш Капур.
Всяка седмица от сряда до петък има безплатни 45-минутни турове из Милениум парк за групи до 10 човека. Те задължително ви отвеждат до Джей Прицкер Павилион, проектиран от най-големият жив архитект на Америка Франк Гери, носител на национален медал по изкуства.
Модернистична, раздвижена и изискана сцена на открито, която леко напомня на операта в Сидни с покрив като корабни платна.
36,6 метра е висока металната конструкция, под която са подслонени сцената с всички екстри на съвременния театър и 7-те хиляди седящи места за концертите от класическа музика на открито.
Но понякога публиката набъбва с още 7 000 по околните полянки.
„Така хората се чувстват част от случващото се”, казва Франк Гери, монтирал уникална звукова система, при която музиката сякаш обгръща тялото и извира отвсякъде.
Именитият архитект е създал през живота си само един мост. Това е пешеходният Би Пи бридж, , който свързва Милениум с Гранд парк и езерото Мичиган.
Люри Гардън също има именити проектанти – ландшафтните архитекти Катрин Густафсон, Пийт Удолф и Робърт Израел. Мястото е уникална комбинация от растения, светлина и „картинни очертания тип съвременен Версай”.
Неслучайно мотото на мястото е Urbs in Horto (Градът в градината), т.е. изплуването на Чикаго от равния и скучноват град към смело и изпълнено с живот място за живеене.
Люри Гардън е разделена на две части – „светла” с над 240 вида растения и „тъмна” под сенките на цъфтящи черешови дръвчета.
Идилията разсичат причудливи скулптури от подръчен скраб – метални отпадъци, превърнати в произведение на изкуството.
Ако искате да се почувствате като Христос, който ходи по водата – вашето място е около фонтана Краун.
Цялото пространство около него е дълбоко не повече от 5 см басейн и хем ходите по вода, хем стъпвате на твърдо. 15-метрова творба на испанския скулптор Хайме Пленса, изградена цялата от стъкло. Фантазията от светлина и стичаща се вода пленява с образите, които се появяват върху нея. Те са напълно истински.
Под стъклото има плазмени екрани, върху които прожектират лицата на 1000 произволно избрани жители на Чикаго, които сякаш изплуват изпод стичащата се вода.
Пленса, който е завършил фонтана си на 15 април 2006 г. казва, че се е стремил ромонът на водата да напомня планински поток в центъра на многомилионния град.
На земята Милениум парк изглежда огромен. Но странно, от Сиърс, най-високата сграда в Чикаго (отдавна детронирана като най-извисена в света с „жалките” си 442 метра) се вижда само игленик от небостъргачи, отрязък река и никакъв парк.
