Тайният „Черен дневник“ на поетесата е намерен!
130 картини, стотици неиздадени стихове, всички лични тефтери със записки, тайният дневник и автобиографичния роман „ БОГ Е ЛЮБОВ“ са открити 12 години след кончината на голямата поетеса.
В САЩ издадоха последната книга на поетесата, която по нейно желание трябва да бъде връчена на Джони Деп!
Автор : Оля АЛ-АХМЕД
На 26 април 2009 година голямата българска поетеса Ваня Петкова отлетя от този свят. Ден преди това тя си плати парното, и отиде до издателство „Демакс“ за да направи последната редакция на книгата си „Пиратски стихове“.
След броени часове нейните приятели и почитатели, вече държаха книгата й в ръце, докато се прощаваха с нея…. „Посвещава се на Джони Деп“ пише на първата й страница. И още : „Тази книга не се продава, тя няма цена!!! Безценна е! Предназначена само за приятели и ценители на поезията“, е написала поетесата.
Дванадесет години по-късно в навечерието на рождения ден на Ваня Петкова -10 юли, нейният внук Джоузеф Ал Ахмед, който живее в Лос Анжелис, преведе на английски последната книгата на баба си. Той подреди между стиховете нейни картини и така я възкреси за нов живот. Вече зад океана.
Много хора се питат, защо последната книга на поетесата, със стихове в напълно нов стил, се нарича „Пиратски стихове“ и защо е посветена на холивудската легенда Джони Деп. Защо?
Самата тя отдавна е отговорила на този въпрос : „Моите стихове – защо ги нарекох„ Пиратски „? Защото всички те са откраднати от оскъдните моменти на радост и щастие в моя див и бурен живот. Моята поезия не се роди под топлите чаршафи пред компютъра. Родена е между шамари по лицето и юмручни схватки, изстрели в гръб и хвърляния на ножове, белезници и кървави петна, дръзки бягства, последвани от преследвания, пустинни приключения в Сирия и Судан, между самолети и високи скорости, параходи и конни разходки, главорези и техните проститутки, между скандални деца и неблагодарни милички любимци, между Небето и Земята, между Живота и Смъртта. Бях родена да бъда Пират, живеех като Пират и Пиратството е в кръвта ми. „
Майка ми се вдъхнови за това заглавие от филма: „Карибски пирати“. Джони Деп беше любимият й актьор. Беше измолила от един МОЛ да й подарят огромен макет на Джони Деп от картон, тъкмо когато излезе филма. И с този картонен Джони Деп тя прекоси пеша половин София за да го донесе вкъщи на внука си Джоузеф…
Двамата събираха всичко пиратско – книги, предмети, ножове, кораби. Колекцията им от пиратски предмета и сувенири е огромна и я пазя до днес.
Ваня Петкова носеше същия пиратски дух, беше бунтар вървеше срещу течението, внукът й също, затова той пък, вдъхновен от баба си преведе книгата й „Пиратски стихове“ на английски и я издаде в САЩ за рождения й ден.
Американското издание на „Пиратски стихове няма да се продава. То е предназначено само за приятели и ценители на поезията на Ваня Петкова. В него има много снимки с велики личности и нейни картини. Синът ми вече се е свързал с мениджъра на Джони Деп, казал му, че има послание от българска поетеса и се надява в близкото бъдеше актьорът да получи книгата, която е илюстрирана с намерените неотдавна графики на майка ми.
Но нека се върна малко назад. Ваня Петкова почина в съня си. Беше неочаквано, защото, нищо не подсказваше трагичното събитие. Беше здрава и много енергична. Не можахме да се простим. Казват че Господ обича онези, които прибира на сън.
В началото на година реших да направя ремонт на апартамента си. И докато разчиствахме със сина ми една от стаите, непипана с години, в най-недостъпния ъгъл открих кутия. На нея пишеше: „SOS! Творчеството на Ваня Петкова. Да се пази за поколенията.“
Освен нея намерихме и три кашона. Това беше архивът на поетесата. Приживе тя никога не бе споменавала за него. Синът ми реши да разчистим и мазето, което не бе пипнато повече от тридесет години…
В един стар куфар там попаднахме на 130 картини, рисувани от майка ми. Предимно графични портрети, на всеки от които е написано името на човека, който е изобразен. Аз знаех, че майка ми рисува, но не съм предполагала, че има такава богата колекция. Повечето от потретите са на любимата й баба Олга, на която съм кръстена.
Тя е родена в Гърция. По време на Балканската война заедно с братчетата и сестричката си, останали сираци, бягат и стигат до днешния Несебър. Там ги прибират добри хора, Олга е осиновена от едно българско семейство, но губи завинаги връзка с останалите деца.
По-късно прабаба ми се жени за Никола, който е рибар. Тя така й не научава български, с всички е говорила на гръцки, включително и с майка ми, която владееше езика перфектно.
Прабаба ми Олга ражда четири деца. Едно от тях е майката на майка ми – баба ми Василка или на гръцки Василиса. По бащина линия майка ми е от руски произход. Прадядо ми Иван е бил генерал в армията на императора. Бяга от Русия по време на революцията заедно със съпругата си графиня Анастасия Житская от Полтава. Целта им е Франция. Притежават само два сандъка, които пазя до днес, и една икона.
По неизвестни причини обаче , остават във Велико Търново и по късно се местят в София. Баба ми Василка се жени за сина не генерала Пьотр или Петко. Такава и историята. Майка ми е кръстена в църквата Св. Седмочисленици с името Ивана. На дядо си Иван-генералът. Това е нейното истинско име.
Върнах се към тази семейна история, защото всички те – баба ми Василка, прабаба ми Олга, дядо ми Петко, прадядо ми Иван, присъстват в картините на майка ми. Тя просто тайничко ги е рисувала докато всеки си върши работата. На една от графиките е изобразен дядо ми пиян, легнал на масата с други пияни руснаци-белогвардейци, на друга – е баба ми Васка, която шие на шевната машина, на трета – е прабаба ми Олга и т.н.
Намерих още стотици неиздадени стихотворения и един роман: „Бог е любов“. За него пише да бъде издаден след смъртта й. Героите му са реални хора, представени с истинските си имена. Явно майка ми се е страхувала да го издаде приживе.
И при социализма и при днешната демокрацията, защото нима това е демокрация! Повечето стиховете са написани на ръка и само аз, която добре познавах почерка й мога да ги разчета. Част та тях са на руски. Ще подготва всичко това за издаване, с което ще искам да кажа: Ваня Петкова е жива!
Освен творчеството й намерих и пет кутии с писма. Бележки, които сме си писали по различни поводи и тя е съхранила. Запазена е цялата кореспонденция между майка ми и моя баща – докторът на науките Нури Садик. Той идва от Судан през 1965 година. По произход е нубиец, представител на най-древната раса.
Нубийците са първите християни в Африка. Кореспонденцията между тях е когато двамата са били далеч един до друг: баща ми в Судан или майка ми в Куба.
Писмата свидетелстват за голямата им любов. Макар, че те се разделиха в последните години от живота , запазиха перфектните си отношения. И не се разведоха никога. Майка ми не е имала други бракове.
В една от кутиите има бележки, които баба ми и баща ми са писали на мама, когато е отишла да ме ражда в Първа Градска болница в столицата. Пишат й, че й носят плодове и боза, за да има кърма да кърми малката Изабел! И непрекъснато питат как е Изабел? Добре ли се храни.
Историята е много смешна. Първоначално ми дават името Изабел. Но малко преди да изпишат майка ми от родилното, тя надникнала в книгата, която лежала на нощното шкафче на другата родилка до нея. И там главната героиня била една крава Изабел! Майка ми изпищяла и казала на баща ми : „Няма да кръстя дъщеря си на крава!“
И така ми дават двойното име Олга-Жаклин – на прабаба ми Олга, гъркинята, по желание на майка ми и на Жаклин Кенеди – по желание на баща ми.
В скрития архив намерихме много снимки с известни личности. Тя имаше силна духовна връзка с Георги Джагаров, обичаха се с Дамян Дамянов. Но човекът, с който си приличаха като близнаци, заради дарбата, таланта и дори вкуса на обличане, бе Евгени Евтушенко. На една бележка той е написал: „Ваня, теб природата те е направила в един единствен екземпляр.“ Двамата докато пиеха вино , си говореха в стихове. Сред бележките намирам и една, на която пише: „Да се обадя на Лео Конфорти.“ – Става въпрос за големия български актьор. Дори е отбелязан телефона му.
В архива намерих и един „Черен дневник“. Написано е и на български и на испански – El diario negro. В него са описани всичките колеги на Ваня Петкова, които са я преследвали и заплашвали, уволнявали , забранявали й да пише.
Подробно е разказан случая с Пантелей Зарев, който настоявал да си махне кръста, за да я приемат в Съюза на писателите. Тя обаче, отвърнала: „Кръста ще падне само с главата ми“.
Няма да разказвам какво пише в „Черния Дневник“ ! Искам да го издам и читателите сами да прочетат какво е преживяла Ваня Петкова! Как е била гонена, тероризирана и малтретирана, както от властите, така и от колеги и съседите от блока в кв. Хиподрума.
„Черният Дневник“ ще е бомба със закъснител, бестселър и трън в очите на много които все още са сред нас… Ваня бе преследвана и заради това, че се е омъжила за тъмнокож чужденец. Една чисто расистка проява. Целият расизъм при тогавашният комунизъм е описан в дневника и всички са си с истинските имена!
Всички казваха за майка ми приживе, че е била скандалджийка, раздавала е шамари. Сега разбирам защо го е правила и искам и читателите да разберат. Като поетеса тя бе колкото обичана, толкова и мразена.
Вторият бестселър сред намерения архив е романът „Бог е любов“.
На челната страница има две подзаглавия: „Житие на една свята грешница“ и „Автобиографична сага за демона, който се молеше и плачеше.“
Засега архивът се съхранява в банков сейф и само аз имам достъп до него. По законът за авторското право 70 години след кончината й аз притежавам авторските й права, така че запретвам ръкави и започвам да издавам, за да намаля поне малко работата, която ще остане за синовете ми един ден…
Реших да разширя находките и изкупих всичките й книги, които намерих по сайтове, при антикварите и по пазарищата. Сега те са подредени в нашия дом в специална библиотека на Ваня Петкова с нейния портрет на стената. Тук е и първата: „Грешница“, посветена на мен. След издаването й книгата беше забранена от Тодор Живков и иззета от книжарниците. Цензурата я намирала за еротична. Бай Тошо се ужасил от стиховете:
Аз съм грешница,
казвам това, което мисля,
целувам усти които искам
И очи с цвят на езеро,
И очи с цвят на лешници
Аз до дъно разплисквам!
След години майка ми се среща и сприятелява с Тодор Живков и той дава разрешение, книгата да бъде върната по рафтовете. Сега вече всичките полици в къщи са пълни с книгите на Ваня Петкова, която ще остане феномен в българската и световната литература.
А стените на домовете ни са с картините на Ваня Петкова и на нейният внук – също художник, поет и режисьор! Това е – кръвта вода не става и ние ще продължим напук на враговете!
Снимките са от личния архив на Оля Ал-Ахмед
