Потомъкът на френски благородници и наследник на американската империя „Дюпон” (същата, от която е всичкият „Тефал” в кухнята ви) създава във Варадеро голф-игрището „Ксанаду меншън”.
Ирене Дюпон дьо Немур натрупал през Първата световна война състояние от производство на динамит, по-късно търгувал със запалки, автоматични писалки и найлонови чорапогащници – навремето стоки модерни и скъпи.
Затова, когато решил да се пенсионира на 49 г. имал възможността да купи през 1926 г. целият полуостров Икакос. Благодарение на корумпираните кубински политиици Дюпон платил по 4 сентаво за квадратен метър, а когато облагородил терена с електроцентрала и акведукт, препродал участъци от нея по 120 песос на квадрат на американски богаташи.
Така те създали прочутия кубински курорт Варадеро, а за да му правят компания в любимото му хоби френският барон направил игрище с 18 дупки в задния си двор. И понеже очевидно е мислел мащабно предният му двор е Атлантическият океан.
За дома си, кацнал на скалата, милионерът не жалел пари. „Ксанаду меншън” му излязла космическите за 1926 г. 1,3 млн. долара, като само една мебел струвала над 200 хиляди.
Строителите, „изписани” от Италия забърквали цимента с козе мляко, за да му придадат мек блясък. В баните монтирали мраморни кресла, та дъщерите на богаташа да си правят козметични процедури. Една от тях свирела на орган. За да музицира, Дюпон й доставил най-големият инструмент за частен дом в Южна Америка срещу 110 000 долара. 76 прислужници обезпечавали благополучието на семейството.
Цялата тази идилия продължила до 1957 г., когато тропическият климат се оказал пагубен за здравето на Дюпон, почти колкото дошлите след 3 години революционери, които превърнали дома му първо в училище, а после в луксозен ресторант с 6 спални за ВИП-гости. При откриването на 12 декември 1963 г. присъства първата жена-космонавт Валентина Терешкова. В същия ден Ирен Дюпон дьо Нимур починал в САЩ на 85 г. Но до днес на мястото му викат „Къщата на Дюпон”, въпреки че официално се казва Xanadu Mansion Golf Course Club House.
Голф-игрището с 18 дупки се менажира от френска фирма и е включено в разписанието на европейските професионални голфъри. Навремето клъбът тук е въртял и самият Че Гевара, както е видно от снимката в една от залите на клуба.
Никой от 8-те деца, 35 внуци и 5 правнуци на Дюпон не се е връщал след национализацията. Името „Ксанаду” идва от поемата на британския поет Самюъл Тейлър, възпял екзотичният дворец на легендарния китайски воин и завоевател Кублас хан, известен и като Кубилай. Според легендата, „Ксанаду“ е древното царство на татарите, простирало се от Централна Азия към Западна Китай и части от Русия. Някои от дърветата, посадени от Дюпон все още хвърлят сянка над голф-игрището. Той внесъл папагали какаду, за да дипълни тропическия чар на игрището.
Архитект Херберт Силни проектира първото голф игрище с 18 дупки, първите четири от тях са изградени върху естествена почва, докато за останалите доставили пръст от Америка за 10 000 долара.
Откакто е национализирано мястото неизменно е собственост на „Пенас де Хикакос”. Годишните разходи по поддръжката му са 41 000 долара. Постоянно членство няма, а след като се приспаднат 50-те цента на дупка за кедито, останалите приходи отиват за близкото основно училище.
Игрището с 18 дупки комбинира различни голф-архитектури плюс няколко солени водоеми, свързани директно с морето, които придават уникалност дори в световен мащаб.
Има и дупки, разположени успоредно на бреговата линия, а това е още едно препятствие в играта.
От първа до девета дупките се смятат за твърде лесни, но вторият кръг (от 10 до 18) се откроява с индивидуалност и сложност.
Това позволява на голф играчите да съчетаят всички технически елементи на играта с красотата, спокойствието и тишината на заобикалящата среда.
Към игрището има академия с инструктори от кубинската федерация по голф. О тях се възползват гостите на близкия петзвезден хотел „Мелиа лас Америкас”, ако не се припичат на плажа. Най-хубавото е, че до центъра на Варадеро на всеки половин чак минават двуетажни туристически автобуси на принципа „качи се-слез”, а Хавана с любимите кръчми на Хемингуей е само на 140 км.
