Продължавам разказите си за Грузия, която е страна-прегръдка!
Днес ще ви водя в манастир в селцето Уде, район Самцхе-Джавахети. На входа на църквата „Успение Богородично“ ни посреща послушницата Екатерина. На 29 години е, но изглежда много по-млада. В погледа й свети непонятна за нас отдаденост. Сградата е разрушавана и достроявана, но основите й са на повече от 15 века. И също както нашите храмове е имала десетки превъплъщения – от грузинска обител, през джамия и католическа църква до склад за зарзават и лазарет по съветско време.
Екатерина обаче ни показва камък почти до пода, в който са издялани букви от старинна грузинска азбука Мхедрули – нещо като нашата глаголица. Неотдавна монахините измили бялата боя, с която били покрити колоните и изскочили още надписи.
Фреските в манастира са съвсем нови, въпреки древния му произход. Старите били заличени през годините, а сегашните са плод на истинско чудо. Дошъл непознат руснак в църквата, изслушал страдалната й история и запитал защо няма икони по стените. След това помолил да му изпратят проекто-бюджет и банковата сметка на обителта. Монахините изпълнили заръката без особена надежда, но какво било изумлението им, когато след броени дни получили нужната сума до последната лара – така се нарича грузинската парична единица.
Послушницата с неуверения си английски разказва легендата за Светицата Кетеван, изключително почитана в Грузия. Тя била царица от рода Багратиони и след кончината на съпруга си се отдала на строеж на манастири, храмове и болници.
Персийският владетел шах Абас Първи взел сина на Кетеван за заложник, но след като видял колко непоколебим е в християнската си вяра, го освободил. За да спаси земите си царицата отишла при персиеца с богати дарове, обаче той я хвърлил в затвора. Десет години я изтезавал и увещавал, че ако приеме исляма, ще я направи царица на Персия.
След като не успял да я пречупи, я изгорил на клада. Парчета от тялото й се разпръснали и разпръсквали необяснима светлина.
Португалски монаси ги събрали и ги крили в продължение на три години. После ги положили в католически храм в индийския щат Гоа, но част от мощите били дадени на сина й цар Таймураз Първи. После били отнесени в Рим. По същото време Грузинската православна църква обявила Кетеван за светица и великомъченица. Нейният празник е на 13 септември.
През 2013 г. бил извършен ДНК анализ на мощите. Данните показали хронологично съвпадение, както и това, че частиците принадлежат на човек с грузински произход.
Монахините от Уде се грижат и за параклис от седми век на чиято стена са изсечени кръстовете, които днес се веят на знамето на Грузия.
Той носи името на Света Нино, въвела християнството по тези земи. Легендата разказва, че тя е родена в Кападокия около 280 година Сл. Хр. Баща й бил роднина на Свети Георги Победоносец, а майка й – сестра на йерусалимския патриарх. Родителите й, набожни християни раздали богатството си на бедните и се отдали на Бога. 12-годишната Нино била поверена на възрастна монахиня, която я въвежда в мъдростта на православието.
Впечатлителното момиче научава, че Хитонът Господен е занесен в земите, където днес се намира Грузия и получава благословията на патриарха да замине за страната, наричана Иверия. Богородица й се явява със заръката да покръсти езичниците там.
Девойката била обзета от съмнения дали ще успее да се справи с такава трудна задача, но Майката Божия ѝ дала кръст от сплетени лозови пръчки и казала „Вземи го, отиди в Иверия и проповядвай там благата вест от евангелията на Исус Христос и ще получиш благоволение пред Господа. Аз ще ти бъда щит срещу всички видими и невидими врагове. Със силата на този кръст ти ще издигнеш спасителното знаме на вярата в Моя възлюбен Син и Господ”.
Събуждайки се, Нина действително държала кръст от сплетени лозови пръчки в ръцете си. Освен това, Нино била надарена и със способността да лекува с молитва и със силата на своята вяра.
Подслонена от царския градинар, тя измолва рожба за бездетната му жена. Слухът за целебната й сила достига до царицата на Грузия Нана, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молитви Св. Нина успява да ѝ върне здравето, което кара царицата Нана да отхвърли езичеството и да се покръсти. До кончината си светицата извършва безброй чудеса, покръства и излекува хиляди. Мощите ѝ се намират в женския манастир Св. Георги (в Бодбе), изграден през IX век в Кахетия, най-източната област на Грузия.
Легендите са красиви обаче, за да съществува манастирът, трябва много усърдие. Две сестри и две послушници са превърнали обителта в доходоносна фирма с разнообразна дейност.
В огромен басейн на двора подскачат цветни шарани. В парника горещината е почти тропическа, а в помещенията за сушене на месо – хигиената е лабораторна. Човек може да си купи нещо като пастърма от свинско, телешко, пилешко и гъше, която се топи в устата. В огромната пещ благоухаят пити и хлябове тип лаваш, а виното им е получило златен медал на не едно изложение.
Сирената и пухкавото масло също си ги бива. Най-поразително обаче е заниманието да отглеждат охлюви и да ги затварят в буркани с растително масло. Освен, че ги сервират на трапезата, те изнасят подбрани количества за Франция. Че къде ги събират тези охлюви, попитах се аз. Отговорът ме изуми – гледаме ги във ферма. Под безкрайни найлонови покриви широколисти бурени разперват чадъри над дървени скари. Компютър поддържа почвата влажна, а по дървото се разхождат стотици охлюви, готови за френските гастрономи.
Въпреки усилния труд монахините не забравят, че са Божи невести. Специално за гостите игуменка и послушница запяха с ангелски гласове.
