В Покана за пътуване на 17 октомври по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: В пустинята Негев американски и израелски астронавти третират за полет до Марс – репортаж от „космическата станция“
Покана за пътуване е най-подходящото място Ева Соколова да представи книгата си Пътувам, гледам, мисля, излязла неотдавна. Защо? Ще чуете от лично от нея след малко. Преди това ще ви представя гостенката си с няколко думи. Тя е професор по физикохимия. Специализирала е като Хумболтов стипендиант в Германия, а докторската си дисертация е защитила в Московския химикотехнологичен институт Менделеев.
Автор е на близо 15 книги – учебници по специалността, научнопопулярни творби за деца и възрастни в областта на химията, есета за брака, монография за своя род и дори на томче с изпитани готварски рецепти. А сега и на пътеписи с наблюдения и размишления.
С покойния си съпруг, известния юрист и парламентарист Йордан Соколов, споделят разнообразни интереси в областта на музиката, изобразителното изкуство и литературата, но една от най-големите им общи страсти са пътешествията. Техният брак, продължил 45 години, е ярка илюстрация на нашата рубрика „Инвестирайте в спомени“.
Но да се върнем на въпроса „Защо книгата й непременно трябва да бъде представена в Покана за пътуване“. Ами понеже идеята й хрумнала при предишното й участие в предаването. Казала си г-жа Соколова „Я, колко неща си спомням в детайли. Преди да съм ги забравила, ще ги опиша в книга“.
Когато слушате разказа с безотказната й памет за места и хора, едва ли ще повярвате, че проф. Ева Соколова навлиза в 89-ата си година. С нея има още какво да си кажем – действието в книгата й Пътувам, гледам, мисля се развива на почти всички континенти.
Проф. Соколова не само пътешества. Тя се образова, опознава култури и религии, съхранява ги в ума си и ги вплита в размисли. В дома й стените са покрити с картини, а спомените от посетените държави са навсякъде. Но най-живи и пъстри са в ума на домакинята.
Разговорът с проф. Ева Соколова за новоиздадената й книга Пътувам, гледам, мисля бе обагрен не само с натрупаните впечатления, а и със споделената й мъдрост – за Мексико, Египет, Китай, Мароко…
Израелците са една от най-пътуващите нации, но сега им е трудно да напускат страната си, особено към държави, оцветени в червено според светофарната ковид система. Изисква се специално разрешение, а също документ, че имаш три ваксини плюс серия от тестове при излитане и след кацане. Това се отнася само за ползващите авиокомпаниите. Частните самолети летят по свои си правила.
Тъй като кор. на БНР в Израел Феня и Искра Декало, които са известни като неуморими пътешественички, нямат собствен самолет, се налага да „открият“ места за приключения без да напускат границите на Израел. А това е възможно. Този път тяхното пътуване е до непознатия кратер Рамон в сърцето на пустинята Негев.
Там американски и израелски учени и кандидат-астронавти тренират за бъдещата мисия до Марс. „Космическата станция“ има формата на буквата „Е“. Големината й е само 60 кв. м. Преносима е и тежи 4 тона. В нея има антре, където РАМОНавтите оставят космическите си костюми и скафандрите защото, по време на експедицията, от станцията се излиза само екипиран), има салон, лаборатория и помещение, където всеки притежава подвижна капсула за сън.
Астронавтите имат право на едно чекмедже вещи. Най-често се хранят от туби с космическа храна, но има възможност и да готвят от сушените продукти. Работният ден е 12 часов. След това могат и да се веселят. Няма телевизия и мобилни телефони. Но една от участничките е донесла виолончелото си.
Какво им е разказал водачът в пустинята Артур Димош за най-странната си среща там ще чуете в следващото издание на Покана за пътуване.
Разговор с проф. Ева Соколова можете да видите и в Дромомания по здравната телевизия Code health TV на 23 октомври от 11 часа
