Израелски хореограф посвети спектакъл на българската си баба от Мушановия род

Мириам Енгел разтърси публиката с танци, пеене и актьорска игра в A-Wake

Мириам Енгел е хореограф, балерина, певица, актриса от Израел с български корени. Баба й Дора Мушанова е племенница на министър-председателя Никола Мушанов, завършила е танцова школа и рисуване в Германия. У нас по покана ва израелското посолство Мириам представи A-Wake, Пробуждане. В моноспектакъла, посветен на баба й,  бликат смях и тъга, гротеска и нежност, искреност и жестокост.  Енгел използва водата като символ на стихия, памет и отражение.

Разговарях с Мириам в Дерида дансес, ден след като отпразнува на сцената и рождения си ден. А тортата, сътворена лично от Веред Елром, съпругата на израелския посланик… полетя към пода, защото човекът, който я поднасяше се хлъзна по разлятата вода. Разбира се, първият ми въпрос беше за българските корени на Мириам Енгел.

– Моята баба Дора беше танцьорка и художничка. Работила е в Националната опера в София. Тя беше много специална личност – мислител, философ, успяла е да намери начин да оцелее като самотен родител (съпругът й руснак я е напуснал, когато майка ми е била съвсем малка) в онези трудни времена. Това за мен е важен момент от нейната биография.

Много независима и силна жена. И същевременно интересен артист, съчетавал в търсенията си съвременен и класически танц, когато това се е смятало едва ли не за еретично.

Пресичала е конвенционалните граници в изкуството, търсейки на нещо ново. Нещо, което правим днес в съвременния танц. Тя е потомка на две много прочути български стари фамилии – Мушанови и Хаджиберови.

Моят прапрапрадядо Хаджиберов е индустриалец от Габрово и също забележителна личност. Бях преди няколко години в Габрово, за да видя останките от неговата фабрика. Той се е изградил сам, без помощ е напреднал в живота и затова е бил обществено ангажиран. Докарал е електричеството в родния си град, построил е гарата… Разбира се и фамилията Мушанови – изключителни хора.

Министър-председателят Никола Мушанов е чичо на баба ми Дора.  Гордея се с произхода си и моите корени в България.

– Помните ли баба си Дора?

– Познавах я, но тя почина когато бях на 10 години, но спомените ми са много силни. Всичките ми познания по български език са от нея. Доста повече разбирам, отколкото говоря. Правеше ми голямо впечатление, когато идваше да ни гостува в Израел. Дори живя с нас една година. В спомените м е останала като артистичен, свободен дух. Тя рисуваше. Маслени картини.  Това беше нейната втора артистична професия.

Имам незабравими спомени от нея и знам, че много си приличаме. Не само физически, макар че понякога когато влизам в стая с нейни познати те казва в един глас „Това е Дора“. Но хората твърдят, че напомням за нея не само външно, а и с енергията, която притежавам. 

Зареждат ме историите за нея. Преди няколко години я преоткрих, вече като възрастна. Защото цялата  информация за Дора Мушанова съм я знаела като дете, но сега се замислям какви решения е взимала на възрастта, на която съм сега, как се е борила за идеите си. И затова моите соло изпълнения са като разговор с нея. 

– Вие също имате много таланти като баба си – балерина, хореограф, певица, актриса… Как стигнахте до идеята да смесите толкова различни видове изкуство в представлението си?

– Когато избереш живота на танцьор трябва да започнеш много рано и да си съсредоточен само в танца, за да изградиш техника, да познаваш тялото си, да си отдаден. Бях заета с това през първата половина от досегашния си живот. Нямах време за други занимания. Още като дете трябваше да избирам между пианото, пеенето в хора и танца. И аз избрах последното. Но си знаех, че имам още таланти.  И като танцьор мога да намеря и други начини да изявя същността си. 

След като престанах да работя като балерина за други хореографи и започнах да изграждам собствените си спектакли, започнах да използвам и другите си възможности.

Е, и преди това ги бяха забелязали, но ги прилагаха рядко като текст и глас. Затова започнах да си давам все повече свобода и да разкривам останалите си таланти. Неповторимо е чувството на свобода, когато го правя. Чувствам пълнота и размах на идеите, които давам на публиката.

– Това е вашето четвърто посещение в България. Били ли сте на други места, освен София и Габрово?

– Може би съм идвала повече от четири пъти, но вече ви казах за семейното ни посещение в Габрово. С майка ми, брат ми, който живее в Калифорния и неговото семейство, прекарахме доста време заедно и  се докоснахме до нашите корени.  Също така обиколихме из България, посетихме Велико Търново.

А през лятото имах представления в Бургас със същото представление, които играх в София. Но искам да видя още много места из родината на моята баба.

– В разговора с публиката след спектакъла, споделихте, че мечтаете за малко местенце на остров в Гърция, където да отглеждате краставици. А защо не в България?

– Това е много добра идея.  За мен Гърция и символ на това да избягам от всичко, докато в България вече доста хора ме познават. Но да имам жилище в София е много сладко усещане за уют.  Преди година бях в Турция имах представления в Анкара. Всичко беше сковано от ковида.  Внезапно взех решение да си купя билет за София, преди да се върна в Израел.

Магично бе усещането да съм скрита от света в едно само мое място.  Значи може би ще мога да отглеждам краставици и в България.

– Защо краставици, а не тиквички, да речем. Сякаш сте обсебени от краставиците, в представлението също ги споменавате.

– Не знам. Може би защото често със сина ми се шегуваме, че той е направен от краставици, защото това е любимият му зеленчук. Яде само това. За мен това е символ на нещо простичко. И е основната съставка за салата. Разбира се, не става дума за краставиците като зеленчук, а за простотата да вършиш нещата пряко свързани с всекидневието – яденето, животът, без амбициозни мисли или възвишени цели в изкуството… Краставиците са моят символ на поемането на дъх, успокояването, възраждането,

– Зрителите на вашия спектакъл Ауейк сякаш видяха разголената ви душа на сцената.  Това е много дълбоко и сложно усещане.

– Благодаря. Това не е въпрос на решение и не съм сигурна, че мога да го контролирам. Като концепция е много ясна интроспективата, вглеждането вътре в мен. И това прася като изпълните във всеки авторски  спектакъл. Зрителят може да види вътре в мен. Понякога ми се струва, че прекалявам с разголването на душата. Съзнавам честта да бъда на сцената и се чувствам смирена. И искам да дам на публиката всичко.

Но тази прозрачност е само там. Това е моят избор, но понякога усещането е както когато си бил цяла вечер с приятели и към края на нощта осъзнаваш, че си пил прекалено много, говорил си прекалено много и си разголил съкровени кътчета от душата си.  Усещането след представление е същото.

Но от друга страна публиката ти отговаря със същото. Тя е съпричастна. Защото е усетила, че си честен с нея. Когато сте очи в очи разговорът е наистина дълбок и смислен. Получава се взаимност и реакциите на хората са искрени. Понеже виждат себе си като в огледало.

– Следващият ви спектакъл в същия стил ли ще бъде? Или тотално различен?

– Всъщност подготвям два спектакъла. Единият се казва „Спрете войната“ и е почти готов. Реших да създам фигура на жена, която е като робот. Интересен субект на изкуствен интелект. Въпросите, които задавам са за човечността, за истинските и фалшивите ценности, могат ли да се програмират чувствата…

В този спектакъл не бих казала, че се крия зад изкуствения интелект, но го използвам да говорим да насилието, за отношението ни един към друг като човешки същества, как войната ражда война и както във всяко мое шоу води до емоционален катарзис.

А другият ми спектакъл още не е готов, но ще бъде смесица от театър и танц. Работя с драматични актьори и танцьори и го наричам съвременна фантазия.  Четирима затворени в малко пространство, което е моят паралел в ковида, но не става дума за пандемията. А за хора, които са в ситуация на карантина, но бягат далеч от нея чрез фантазиите си.   Авторът, с който работя е известен поет и текстописец в Израел. Създаваме го двамата не като пиеса…

Засега е голяма бъркотия, но аз знам, че на този етап от процеса винаги изглежда така. И дори по-зле, но се надявам да разреша мистерията, която създавам сама за себе си. И да намеря изход от бъркотията.