От 28 януари до 29 май 2022 г. посетителите на Долен Белведере във Виена могат да разгледат изложбата „Дали – Фройд. Обсесия ”, която е посветена на влиянието на бащата на психоанализата върху творчеството на ексецентричния испански художник
Години наред Салвадор Дали е обсебен от идеите на Зигмунд Фройд и мечтае да се запознае с него. Испанецът посещава три пъти Виена специално с тази цел, но не успява да се срещне с бащата на психоанализата. В публикуваната през 1942 г. автобиография Дали разказва, че с часове наред се е разхождал из Виена с надеждата да срещне Фройд.
Докато разговаря на ум с него, художникът се вдъхновява от този град и изкуството, което открива там на всяка крачка. Първата и всъщност единствена среща между двамата е през лятото на 1938 г. в Лондон. Запознанството между двамата гении става благодарение на английския меценат и колекционер Едуард Джеймс и австрийския писател Стефан Цвайг.
Изложбата във Виена, озаглавена „Дали – Фройд. Обсесия” е посветена на влиянието на основателя на психоанализата и неговите теории върху сюрреалистичното творчество на гениалния испански художник и за първи път представя творбите на Дали в този контекст.
Изложбата проследява хронологично творчеството на Дали от момента, в който той открива Фройд за себе си, до тяхното запознанство в Лондон. Експозицията запознава посетителите със сложните семейни отношения, отразени в неговото изкуство, след това с Мадрид през 20-те години на миналия век, когато сюрреалистът се запознава с идеите на Фройд в испанското издание на „Тълкуване на сънища“.
Книгата оставя силно впечатление у младия художник. Тя му позволява да разбере собствените си фантазии, страхове и желания и го насърчава да ги предаде в образи. За него трудовете на Фройд са източник на сюрреалистичното му вдъхновение.
Именно тези картини са показани показани в Белведере. Подбраните близо 100 картини, рисунки, предмети, фотографии, филми, книги, списания, писма и други документи проследяват почти маниакалната обособеност на Дали от идеите на психоанализата. Характерни за ексцентричния испанец са картините, където той използва двойни изображения. В зависимост от фокуса там могат се видят различни мотиви.
Една от най-известните негови картини с двойно изображение, която също е включена в изложбата, е „Лебеди, отразени в слонове“ (1937). Тази картина използва елемента на отражение в езерото. Тук обаче нарисуваните лебеди виждат себе си като слонове, което засилва двойния образ и илюзията, типични за творбите на сюрреализма.
