Президентът пя с Валя Балканска „Рипни, Калинке“ на тържеството за 70-ата си годишнина. Стефан Димитров акомпанира на Васил Найденов
https://www.facebook.com/magdalena.gigova/videos/1709360152774779
Президентът Петър Стоянов (1997-2002) отпразнува своята 70-годишнина, отбелязвайки 25 лета от встъпването си в длъжност. Тържеството в Дом №2 на резиденция „Бояна“ бе по идея на Инициативен комитет, в който изпъкват имената на български творци, интелектуалци, учени и лекари.
Актьорът Ириней Константинов, церемониал-майстор на събитието, припомни вдъхновяващата реч на Петър Стоянов отпреди четвърт век, общата снимка под надписа „Той е!“ и подчерта факта, че нито един от онзи фотос не се е отметнал от подкрепата, която е дал на своя президент.
Ириней цитира вестник „Сан Франсиско кроникъл“ от 2000 година „Петър Стоянов е оптимистичният лидер на един дълбоко песимистичен народ“, но му благодари за куража, гордостта и патриотизма през неговия мандат. И че излезе от българската политика с чест и достойнство, продължавайки да представя България пред света.
Първата част от събитието бе панел, посветен на 25 години от трите знакови събития, променили най-новата история на България, в които президентът има решаваща роля: разрешаването на политическата криза на 4 февруари 1997 г. и отказът БСП да състави кабинет; подаването на кандидатура за НАТО по лично настояване на президента; споразумението между всички политически сили за въвеждане на валутен борд в България.
За първото събитие думата бе дадена на проф. Михаил Неделчев, който припомни знаковите фрази на Петър Стоянов „Да затворим фабриката за илюзии“ и „цивилизационен избор“ и сподели своите спомени за ключовите събития от кризисната зима на 1997-а.
Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб, започна изявлението си с думите „Благодаря на Петър Стоянов, че ме събра със стари и неостаряващи приятели, някои от които не съм виждал от години. Политиката е и емоция“. С присъщото си свежо чувство Паси добави, че „70 са новите 40, като виждаме и Антонина колко добре изглежда“.
Съвсем сериозно обаче ораторът заяви, че на Петър Стоянов подхожда една ключова дума като етикет и тя е „Лидер“. Той представи и Татяна Иванова, 19-годишна студентка в Космическата академия на САЩ, като кандидат за първата българка-астронавт.
След това Соломон Паси потъна в спомени за кандидатурата ни за НАТО и ролята на Петър Стоянов. На финала подари на президента сребърна значка на Атлантическия клуб, след като преди 22 години му е връчил златна.
Илия Лингорски на шега се оплака, че неговата материя е скучна, но разкри, че Международният валутен фонд се е съгласил да сключи споразумение с България единствено, защото Петър Стоянов е станал гарант – с всенародната подкрепа и 5-годишния си мандат.
Георги Константинов, бай Георги, както свойски го нарича Петър Стоянов, едва пристигна за тържеството от Пловдив и сподели, че двамата водят задълбочени разговори от години, но имат известни различия, защото президентът е демократ, докато той е революционер.
Проф. Николай Габровски бе дошъл със сина си и пожела на бившия държавен интензивни политически десетилетия. А младият актьор Алек Алексиев внесе приятно оживление с колоритното си изказване, че той дължи появата си на този свят на адвоката Петър Стоянов, който успешно водил бракоразводното дело на майка му.
Поздравления изпратиха Стефан Цанев и Георги Господинов, а поетът Иван Цанев зарадва рожденика със собственоръчно написано четиристишие:
Не, Петър Стоянов не стои като камък,
(Макар че името Петър това означава),
А раздуха с уста проевропския пламък
В огнището на една камениста държава.
В осем минутната си реч Петър Стоянов демонстрира таланта си на оратор, пристрастията си към историята и умението да изважда мъдри изводи от вещо подбрани цитати. Той разказа част от есе на Кърт Вонегът и завърши с думите „Много ми се иска поколенията след нас да кажат, че независимо от грешките ,които сме допуснали, в крайна сметка не позволихме да изгубим честта си“.
След като Ириней Константинов покани присъстващите на чаша вино дойде време за прегръдки и наздравици, истинско приятелско общуване и песни. Валя Балканска и гайдарът Петър Янев започнаха „Рипни, Калинке“, а Петър Стоянов само това чакаше и веднага се включи в дует с изпълнителката на „Излел е Делю хайдутин“.
Васил Найденов също не сдържа творческия си порив и запя „Седем пъти“ под акомпанимента на Стефан Димитров.
Ако трябва да изброим дошлите да поздравят Петър Стоянов хора на изкуството, интелектуалци, учени и политици, ще се получи разширено издание на „Кой кой е в България“.
