В Покана за пътуване на 12 юни 2022 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Юлияна Антонова-Мурата, автор на „Сан сан, Япония“ за Страната на изгряващото слънце. Исландия – искрящи ледници и лунен пейзаж
Юлияна Антонова-Мурата е сред 24-те творци, поставили България на картата на света. „Българските посланици на културата“ бяха обявени в ефира на програма „Христо Ботев“ и за тях гласуваха слушателите.
Юлияна е автор на книгите Уки уки, Япония, Моши моши, Япония и последната Сан сан, Япония, на която съм редактор. Те се определят с типично българската дума бестселър, защото г-жа Мурата е вдъхновен наблюдател, събирач на истории, който умее с няколко красиво съчетани думи да превърне обикновената случка в притча.
Нейните разкази от Страната на изгряващото слънце ни я разкриват отвъд клишетата и предразсъдъците. Дамата обикаля България, за да се срещне на живо с читателите си, но с нея разговаряхме за втората й родина – Япония. Ние забравихме за пандемията, а там все още всички ходят с маски и туризмът едва започва да се надига с допускането на малки групи посетители.
Дипломат по професия, Юлияна Антонова-Мурата се оказва двоен посланик – на Япония у нас и на България в Япония. Благодарение на нея ние обикваме Страната на изгряващото слънце, „прихванали“ калем от нейната любов.
Който е чел книгата на Юлияна Антонова-Мурата Сан сан, Япония със сигурност се е дивил, че до вратата в антрето продължава да има кутия с маски и малкият й внук Джейми без никой да го подсеща си взима една на излизане и отива да играе с другарчетата си на улицата, където всички останали деца също са с маски.
Очевидно „старата новина“ за ковид-пандемията, в Япония все още е много актуална. И затова продължавам да разпитвам авторката на книгата Сан сан, Япония Юлияна Антонова-Мурата по темата.
Спазването на правилата в Япония от наша гледна точка става леко, безпроблемно, естествено и това може би се дължи на възпитанието, което получават още от утробата. В книгата на Юлияна Антонова-Мурата ме порази списъкът с изисквания към първокласника, който родителите му получават.
Повечето са свързани не толкова с ученето, колкото с уважението. И с доверието и обучението в самостоятелност. По-малкият й внук Джюджю, например, е поощряван да се прибира сам от детската градина. Макар да е само на три.
Никога няма да спрем да се учудваме на японската култура, на взаимоотношенията им, на техния начин на мислене. Но Юлияна Антонова-Мурата ни ги „превежда“ чрез текстовете. Те са са като онзи слънчев лъч с невидим звън, който превръща душата в арфа. Сан сан… И думите стават посланици…
Щастливо омъжена за японеца Тий, Юли сан не се задоволява да потъне в пашкула на семейната хармония. Душата й търси доброто, намира го и го възпява по начин, който се прицелва направо в сърцето.
За Исландия се сещаме само ако изригне някой вулкан, пуснат по радиото Бьорк или български отбор се сдобие с тамошен футболист. Но най-северната членка на Европейския съюз удесеторява населението си чрез нашествието на туристи.
Повече за Исландия – четете тук
