Най-стойностната забележителност на италианския град Бари са мощите на Свети Николай Чудотворец в едноименния храм. Християни от цял свят искат да отправят молитвите си в Basilica di San Nicola, защото са убедени, че просбата им ще се сбъдне с помощ свише.
Защо обикновените туристи се стремят да извършат поклонническо пътуване със същия ентусиазъм като дълбоко вярващите люде? Вероятно понеже Свети Николай е сред най-почитаните след Исус Христос и Майката Божия.
Той е покровител на слабите и нуждаещите се от защита – деца, особено сираци, хора с тежки заболявания, люде в опасна жизнена ситуация, затворници, съпрузи – за възвръщане на семейния мир в отношенията родители-деца, пътешественици и поклонници.
За рибарите, моряците и банкерите вече си знаем. На място научих, че светецът покровителства и животните и човек може да се помоли за изцелението на домашния си любимец.
Още на входа на църквата вляво се извисява фигура на Свети Николай в естествен ръст от чисто сребро. Запознатите с житието му, които знаят, че е раздал цялото наследство от състоятелните си родители на бедните, се учудват на златотъканите му одежди и тежки бижута, но очевидно клирът има друго мнение.
Честно казано, мощите са попаднали в Италия и град Бари чрез благородна кражба. Те се намирали в родния му град Мира, на територията на днешна Турция. По онова време селището е било подложено на непрекъснати набези на мюсюлмани и вероятността вечният му покой да бъде ограбен и обруган била голяма.
През 1087 година търговци от Бари организирали корабна експедиция към Мира. Добирайки се благополучно до светинята, те завързали монахът, който охранявал гробницата, разбили а и измъкнали останките на Свети Николай. Толкова бързали, че не успели да вземат всички мощи.
Корабът доплувал обратно в Бари на 8 май, посрещнат тържествено от целия град. На следващия ден били положени в една от градските църкви, докато не построили базиликата в негова чест.
На входа й и днес ни посрещат каменните фигури на два безроги бивола, които поддържат колоните на портала. Първоначално мощите на Свети Николай трябвало да бъдат положени н главния катедрален храм на Бари, но каруцата, теглена от безроги биволи спряла там, където днес се намира базиликата.
Животните отказали да тръгнат, забили копита в земята и жителите на Бари възприели това като знак от небесата да построят специален храм, където чудотворните останки да заемат достойното си място.
Базиликата била издигната и осветена през 11-и век, а после я разширявали и доизкусурявали няколко пъти. Католическият храм е характерна постройка със строга фасада, островърхи кули и камбанария. Но във вътрешността властва типично византийски декор с барелефи, масивни колони, арки, картини, фрески, икони и скулптури.
Вдясно посетителите могат да се дивят и на съкровищница с колекция от църковни предмети от благородни метали и старинни портрети на висши духовници от векове насам.
Трите нефа са с обща дължина 39 метра. Като цяло вътрешната украса не може да бъде наречена пищна, освен разкошния таван, създаден през 17-и век от Карло Роза ди Битонто с фрески от житието на Свети Николай. Шедьовър е и олтарът с каменен балдахин, също от 17-век, със скулптурни фигури на ангели, които изобразяват църковните тайнства.
Истинското богатства на базиликата обаче са мощите. Интересното е, че саркофагът е бил погребан за цели векове, докато не „изскочил“ по време на голяма реставрация на храма през 1951 година.
В подземната крипта останките на Свети Николай са заключени зад яки решетки. Те никога не я напускат, но на 9 май я отварят, за да източат от тях около половин чаша безценно целебно миро. Навремето то се е събирало с гъба. Днес се изтегля със специална помпа, размесва се със светена вода и се раздава на поклонниците. В магазинчето към катедралата продават шишенца миро по 35 евро парчето, но съдържанието им не ми се стори достоверно.
Раздаването на мирото на богомолците е заключителната кулминация на празника за пренасянето на мощите на Свети Николай, който събира хиляди вярващи от 7 до 9 май.
На срещуположната стена на саркофага с мощите може да се види икона на светеца, подарена на храма през 12-и век от сръбски царе. От 1969 година, с благословията на Ватикана, в знак на уважение към ортодоксалното християнство, православни свещеници имат правото да служат в криптата на базиликата заедно с католическите.
СНимки Сергей Анашкевич и Магдалена Гигова