В Покана за пътуване на 20 ноември по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа художничката Петя Илиева разказва за музеите и красотите на Доха. Алис Димишева споделя впечатления от първото си посещение в Испания
Какво знаем за Катар, освен, че хвърли милиарди за първото световно първенство по футбол през зимата? Честно казано, ходила съм шест пъти и макар всичко в държавата да се върти около столицата Доха, не мога да се закълна, че съм я разгледала докрай. Защото непрекъснато се появява нещо ново. Изводът, който се налага е, че в Катар 200-те милиарда долара брутен вътрешен продукт определено успяват да компенсират немилостивата природа.
В столицата, чието второ име е Ад-Доура, супермодерното сити съседства с исторически квартали, заобиколени от палмови алеи и широки булеварди. Също както високотехнологичните яхти се разминават в залива с традиционните платноходки дау, които продължават да се строят без употребата на нито един пирон. А формата им не се е променила от IV век, когато Синдбад Морякът е стигнал с такава лодка чак до Индонезия.
Художничката Петя Илиева, която хората свързват с изрисуваните от нея трамваи, тролеи, теснолинейка и спирки на градския транспорт в София, има доста какво да разкаже за охолната и спокойна държава в Персийския залив. Запитах я какво освен зрелищното строителство й е направило впечатление. И първото, което назова бе музеят, създаден от шейха Моза.
Територията на днешен Катар – едва 11 кв. км, е една от люлките на цивилизацията. Този отрязък от Персийския залив, за който споделя впечатленията си художничката Петя Илиева, се споменава от Птолемей през втори век сл.Хр. През новата ера тук се появяват арабските племена, през седми век Катар е част от Арабския халифат. По-късно е завладян от португалците, после става част от Османската империя, минава под британско владичество, за да стане независима държава чак през 1971 година.
Художничката Петя Илиева, автор на каузата Изкуство за дипломация (Art4diplomacy), е популяризирала българските шевици и шарките на нашенските килими по целия свят, но днес ни отвежда в Катар.
Просперитетът на държавата определено се дължи на факта, че под пясъците й дремят 15% от световните залежи на газ и несметни количества нефт. За разлика от водата, която в миналото се е събирала в долчинки при случайни валежи, а сега изцяло идва от морето. Милиони литри дневно се пречистват за пиене, за миене, за напояване на тучните зелени ливади и за освежаващите водоскоци на всеки ъгъл.
Първата изложба на Антарктида е на моята гостенка Петя Илиева. Тя е и първият български художник, представил картините си в Оман. Но този път в Покана за пътуване разказва за приключенията си в Катар.
Преди време в Покана за пътуване дванайсетокласничката от Първа английска гимназия в София Алис Димишева с чувство за хумор и самоирония разкри първите си впечатления от Париж. Очевидно на слушателите им допадна нейният своеобразен стил (или просто обичат да съпреживяват свежи размисли за познати места), но
в продължение на няколко дни размислите на Алис бяха в Топ 3 на най-посещаваните постове в сайта на БНР. Затова я помолих да сподели мнението си за своята първа Испания.
Г-ца Димишева, носител на първа награда от Националния конкурс „Млад писател“, не пести думи в своя разказ. Вторият език, който усвоява в Първа английска гимназия е испанския и е била щастлива да го упражни на място.
И не си мислете, че пътеписите на Алис Димишева от Испания могат да се сместят само в едно включване. Младата дама има още какво да сподели за Барселона, Мадрид, Толедо, Сарагоса…
Сигурна съм, че след посещението си в Испания, Алис Димишева ще броди още много пъти из иберийската страна, но както е казал мъдрецът „Не можеш да направиш първо впечатление два пъти“, затова я поканих да сподели за първия си сблъсък с испанската култура и кухня.
