Това казва круизният директор от Celestyal cruises Камел Хами Туше
Извадих невероятния късмет да преживея круиза „Три континента“ на Celestyal cruises и нямам търпение да ви разкажа какво е да плаваш между Европа, Африка и Азия, но не мога да не споделя и разговора, който проведох с един интересен човек. Круизният директор на кораба Celestyal crystal Камел Хами Туше е французин с алжирски корени, който говори перфектно английски, френски, испански и италиански, поназнайва немски, гръцки и дори български.
Той отговаря за забавленията по време на круиза – от заниманията за деца до вечерната програма във вариетето.
Защо той смята, че общуването с тях го обогатява много повече от четенето на всякакви книги ще научим от самия него. Но преди това го помолих да разкаже малко за опита си и как е започнал:
КАМЕЛ: Постъпих на круизен кораб преди 22 години. Наистина дълга кариера. Започнах като детски аниматор. После станах шеф на дневните активности, бях част от компания за експедиции с луксозни кораби, за речни круизи.
Круизният директор е отговорен за забавленията на кораба. Целият тим от акробати, музиканти, аниматори е в моя отдел. Аз отговарям за подреждането на програмата със забавления през целя ден, за часовете, следя провеждането им да е на високо ниво…
Обикновено за подбора на екипа работим заедно с шефа на отдела в круизната компания и с мениджъра. Например, те организираха прослушване на кубински артисти в Хавана, възоснова на подадени документи и биографии. Когато събираме нов екип съобразяваме портфолиото с идеите си за бъдещите шоу-програми. Както сами се уверихте, всяка вечер на борда на круизния кораб има по две представления в театъра.
Освен, че във всички барове звучи жива музика с различен характер – класическа, латино, поп, гръцка…
Канадката Мари Жозе от цирк Фантастик проведе кастинга в Куба. Тя е била акробатка в Сирк дьо Солей. Специална агенция подбира музикантите. Защото всичко трябва да е качествено. Когато става дума за аниматорите, търсим комуникативни хора, които говорят езиците на нашите пасажери.
Вие срещнахте Владимир Замфиров. Той не само общува с българите по време на забавленията, ами превежда и текстовете за всекидневния вестник, който издаваме и чрез който пасажерите се информират за случващото се на борда. Влади е много позитивен и с голям заряд от енергия.
– Да, но това звучи като работа само за млади хора.
– В нашия тим имаме всякакви хора, но сме убедени, че работата ни носи удоволствие и възрастта няма значение. Ние се трудим седем дни в седмицата между 10 и 12 часа. Това е нормативът. И работим от началото на плавателния сезон през март до началото на януари.
Ако искаш да се прибереш за седмица у дома, няма проблем. Защото всички са взаимно заменяеми. Общото правило обаче е, че членовете на екипажа сключват дългосрочни договори, в които пише „норматив от 10 часа дневно“. Благодарение на работата си съм стигнал до извода, че не е необходимо да четеш дебели книги, за да научиш повече за историята на различни народи. Достатъчно е да говориш с хората.
Разговаряйки с украинските членове на екипажа, разбирам и истината за събитията там. Когато те споделят, виждам другата страна на войната, човешкото й лице. По същия начин получавам сведения от първа ръка за икономическата криза, която се е възцарила в Куба. Там положението е драматично.
В общуването с хората, чрез техния опит, научавам много повече. Ще се съгласите с мен, че мястото, където отива човек е важно, но много по-важно е кого среща там. Хората го правят различно.
Вижте, например, корабът. Той е една възрастна госпожа. Вече е на 40 години. Но екипажът винаги е на разположение, усмихнат, готов да помогне. Това, което прави нещата различни са хората.
– Защо решихте да наемете толкова много артисти от Куба?
– Понеже са много талантливи. Когато правихме круизи около Куба, британска компания отговаряше за артистичния персонал и наемаше хора от Англия и доста певци и музиканти от България. Междувременно разбрахме какви отлични изпълнители има в Куба, които работят здраво. Случва се някой да се разболее или да му се наложи да се прибере за кратко у дома. Ние разполагаме с осем танцьори и хореографът ни Юди, който е работил за телевизията в Хавана, реагира моментално и променя танците.
В трибютът на АББА през първата вечер вие чухте две певици – Бейлис и Арлетис, но втората се наложи да се присъедини към гръцкия оркестър Ел Греко и през останалите вечери във всички представления в театъра пее само Бейлис. Много сме гъвкави и реактивни.
Цигуларката Моника, която изпълнява класически произведения следобед, участва в шоуто и като балерина. Една вечер пред кораба ви посрещна импровизиран бенд от екипажа, в който пее метр д’ отелът Адриан Замфир от Румъния. Той работи за компанията вече 29 години. Българката Емилия, която отговаря за стюардите, също е повече от 20 години във фирмата.
– Освен владеенето на езици, какви други качества трябва да притежава круизният директор?
– Той трябва да притежава и комуникационни качества. Създаването на дневната програма за пасажерите е негово задължение. Също така общуването с гостите. Да потушава търкания и недоразумения, да намира приемливо и за двете страни решение. Разбира се, и всичко свързано с шоуто, с материалната и техническата част, декорите, персонала.
А що се отнася до уменията, знаенето на езици е задължително, но трябва да бъде общителен, да харесва хората, да има и мениджърски качества, защото работи с артисти. Понякога е и психотерапевт. Често казвам на приятелите си „Ако някой студент по социология иска да придобие професионален опит, трябва да дойде на борда“.
Работата емоционално е много интензивна, а физически – уморителна. Но емоционално е изтощителна, защото през по-голямата част от годината си далеч от семейството си. Девет месеца без жена, деца, внуци е травмиращо. Но слава Богу, годината е 2022 и имаме социални мрежи. Разбира се, не е същото, но си спомнете, че по време на заключването при ковида, общувахме по същия начин.
– А какво се случи с бизнеса през пандемията?
– Умря. По онова време аз плавах около Карибите. Всички пристанища бяха затворени и отказваха да ни приемат. Решихме да спрем круиза и да изпратим всички гости по домовете им. Тогава за първи път откакто работя по корабите прекарах шест месеца у дома в Париж. Това не ми се беше случвало.
Повечето ресторанти и барове във Франция и до сега имат проблеми с персонала, защото по време на ковида много хора смениха професиите, за да си плащат сметките. На корабите имахме същия проблем, когато отворихме отново след кризата.
Но вие видяхте, сред екипажа има хора от всички части на света. А и нека бъдем честни, на круиз се получават повече пари, отколкото на други места. Правя сравнение с моята заплата и онази, която бих взимал в Париж като организатор на събития. Но, както вече казах, нашата работа не е от 9 до 5. Тук се трудим седем дни в седмицата.
В екипажа има хора от Индонезия, Филипините, Мавриций, Украйна, България, Гърция, Киргизстан… Всеки от тях е дошъл по различни причини на борда. Заради парите или заради пътешествията, защото така има възможност да види свят. Аз, например, сигурно съм бил десетки пъти на Миконос и Санторини, но всеки път правя стотици снимки.
– Очевидно да забавлявате хората ви идва отвътре, но не ви ли се е случвало да направите някакъв гаф?
– Понякога се получава объркване с езиците. Но винаги можеш да превърнеш дефекта в ефект, ако реагираш бързо и имаш чувства за хумор. Имаше ученици от Америка от организация с абревиатура Ей Си Ай Ес. При акостирането обявих по радиоуредбата „Всички младежи от Ей Си Ай Ас“ и настана всеобщ кикот, защото Ас на английски означава задни части.
Най-добрите ми приятели също работят на корабите и когато се срещаме започваме изречението на френски, преминаваме през някоя испанска дума и завършваме на италиански. Голям смях пада. Останалите членове на екипажа говорят помежду си на родните си езици, но за работа ползват английския. Той е задължителен за всички.
Наистина сме като филиал на Обединените нации. Отношенията ни са повече от приятелски. Ние сме семейство, защото прекарваме повече време заедно, отколкото с близките си. След шест месеца на борда ги познавам по-добре от приятели на сушата, с които се знаем от шест години.
Круизният кораб е различен свят. Ако не си бил на такъв, ще ти е трудно да разбереш. Членовете на екипажа стават приятели за цял живот. Доста от колегите ми се влюбиха на кораба, създадоха семейства, родиха деца. Сега малките са при родителите им и те продължават да работят. Корабът е микрокосмос.
За религиите важи същото – имаме мюсюлмани от Египет и Мавриций, католици, ортодоксални християни като гърците и българите, евреи, будисти…
И споделяме помежду си тайни, които не бихме казали на друг. Спомням си, една вечер се забавлявахме около масата и си разказвахме истории от детството и младостта. Как сме бягали от къщи, за да отидем на клуб, или сме лъжели, че ще спим при приятел, за да се срещнем с гаджето.
Само един от нас стоеше доста тих. Подканихме го „Хайде, кажи нещо и ти, не си ли вършил лудории“. На 14 години се опитвах да избягам от бомбите, за да не умра. Той беше от бивша Югославия. Изведнъж над масата настана тишина, защото насред шегите чухме нещо съкровено.
И сега когато украинците се тревожат дали бомбите не падат върху техните къщи и как са близките им, освен, че им съчувстваме, осъзнаваме колко сме щастливи да живеем в мирна страна и че нашите семейства са пощадени. Но също така осъзнаваме, че не бива да вярваме на всичко, с което ни облъчват по медиите. Когато си емоционално свързан с хората, възприемаш различно нещата.
Ние извадихме късмет и защото два дни след като корабът беше акостирал в Израел, в Йерусалим имаше бомбен атентат. Ние бяхме в Истанбул и когато една жена се взриви в оживен квартал. А аз обичам този пъстър, жив и жизнерадостен град.
Тогава човек разбира колко ефимерен е животът. Как може да изчезне с едно щракване на пръстите и затова трябва да се наслаждаваме на всеки миг.
https://youtube.com/shorts/X3Bof5_-pfA?feature=share
– Събирате ли интересните истории, които разказвате за бъдеща книга „Куриозите на круизния директор“?
– Мислил съм за това. Наистина има твърде много истории, особено с членове на екипажа. И, разбира се, с пасажери. Някои от въпросите им са просто незабравими. Особено от американците. „По кое време е среднощният бюфет? Каква е водата в тоалетната – солена или сладка? Обикновено отговарям Не съм я опитвал. Членовете на екипажа на борда ли спят?“
– А какво мислите за българите като пасажери?
– Те са на кораба, за да се забавляват. И го правят от сърце. Малко по-шумнички са, като гърците, но им харесва да пият, да се смеят, да обичат. И това е чудесно за нас, защото ние работим за забавлението и се радваме на жизнерадостните хора. На последния круиз имаше повече от 250 българи и си изкараха чудесно.
Никога не съм бил в България, иска ми се да я посетя. Дано компанията ни реши да плаваме и в Черно море. Аз съм французин, обаче корените ми са от Алжир. Дядо ми пристига през 50-те години на ХХ век и се установява в Париж. Родителите ми, както братята и сестрите ми и аз сме родени във Франция.
Едната ми сестра също е круизен директор, другата работи за туристическа агенция, която организира пътуванията на правителството, брат ми е шофьор.
Всички ние сме средиземноморски тип хора. Обичаме като италианците и испанците да стоим до късно около отрупани маси, да се смеем. Манталитетът и на българите е същият. Да си открит и весел много помага в моята професия.
Майка ми казва „Ако вършиш работата си със сърце, никога няма да се провалиш“.
