В Панама на Нова година горят чучело на политик или местна знаменитост, която особено ги е нервирала. Парцалените кукли олицетворяват разочарованията, неприятностите и бедите през изминалата година. Разбира се, местните жители не желаят зло никому. Просто и тук важи прастарата формула – „Няма чучело, няма проблеми“ с надеждата новата година да бъде късметлийска и доходоносна.
В Панама традицията е всяко семейство да си има собствена миниклада, докато в разгара на шествието публично пламва чучелото я на местен спортист, я на министър.
За всички парцалени манекени има една дума – muñeco. Изгарянето им е придружено от шумен звън, който има за цел да наплаши настъпващата нова година и да я накара да се „държи прилично“.
Според статистиката 70 процента от местните жители смятат петте дни на карнавала за най-големия празник, а
90 на сто от тях му отпускат края по „пълна програма“ – ядене, пиене и разгул.
Строгите държавни служители, кротките чиновници, учители и банкери се превръщат в дяволи, вещици и всякакви зверове, защото шествието и веселбата са неудържим празник на живота, който изравнява разликата между добро и зло, богати и бедни, дори живот и смърт.
Всяка панамска провинция внася свой неповторим колорит в тържествата – например столичният им вариант силно се различава от този на островите Бокас дел Торо или в централната част на страната.
Градчето Пенономе например се гордее, че там се провежда единственият воден карнавал.
Цялото действие там е съсредоточено около реката със сутрешния кулекос – традиционно масово обливане с вода от маркучи под звуците на шумна и весела музика.
Освен уличните „спа процедури“ панамците обичат да се обсипват с бели конфети и серпантини и да се пръскат със сапунена пяна от балони.
Дни преди кулминацията при настъпването на новата година, в Пенономе се стичат хиляди почитатели на забавленията. Те опъват палатки, надуват гумени дюшеци, вадят спални чували и подготвят карнавалните си гиздила.
Това са огромни шапки сомбреро, бидончета с ремъци като раници, за да не им свършва бирата, маски, ярки пера, детски водни пистолети.
Малобройните хотели са препълнени, при роднини понякога се тъпчат до 20 души в стая, а който не се бои от комари и буболечки, нощува под открито небе.
Всеки карнавален ден започва с кулекос. На централната улица са паркирани цистерни с вода. Точно в 10 сутринта пристигат първите желаещи да бъдат ритуално изкъпани от водните струи. Търговците също не спят.
Освен бира и ром най-продаваните стоки са непромокаеми калъфи за камери, мобилни телефони и специални чаши, при които напитките не се пълнят с вода по време на масовото обливане.
Под ритъма на барабаните тълпите започват да скандират Agua! Agua! („Вода! Вода!“ – исп.).
Върху цистерната се качват безстрашни момичета и момчета. Най-бързият от тях размахва карнавалния шланг. Мощни освежаващи струи поливат усмихнатите и танцуващи хора. Кулекосите продължават (с периодично зареждане на цистерните) до 3 ч. следобед.
Докато ги пръскат неудържимо, любителите на карнавалното гурме си угаждат с карамелизирани ябълки на клечка, салами чорисо в сос барбекю, малки шишчета от говеждо месо със зеленчуци, полети обилно с всякакъв алкохол.
Разбира се, местните хора не само се веселят, ами гледат да изкарат по някоя балбоа (панамската валутна единица).
Карнавалът обаче е „тотална далавера“ – всички зрелища са напълно безплатни, на участниците се раздават безброй фланелки, шапки и други аксесоари с рекламна цел, детските атракции са без пари.
В Пенономе дори организират разходки с лодки за всички желаещи.
Във всички краища на Панама отличителното при карнавала е, че дори в разгара на нощта е сравнително безопасно и полицията бди за джебчии и нарушаване на тишината.
А бреговата охрана внимава някой прекалил с местния ром да не влезе прекалено надълбоко.
Мнозина се къпят заедно с карнавалните си костюми и причудливите си очила. По централните улици в ранния следобед тръгват първите карети, посрещани от възторжени аплодисменти.
Натоварените с претендентките за Кралица на карнавала коли се отличават една от друго по цвят, украса, декорация и момичета в костюми, надхвърлящи въображението.
Кандидат-коронованите стигат до централния площад, където танцуват и се снимат с всички желаещи. Първата Кралица на карнавала е избрана през 1921 г. и се казва Бертилда Гуардия Карлес – жена с неземна красота, както я наричали навремето.
В наши дни в името на жанровото разнообразие дори обикновена чистачка може да грабне короната, стига да е с достатъчно атрактивен костюм.
По традиция Кралицата се избира само от два от районите на столицата Панама сити – Кайе Ариба и Кайе Абахо (исп. – „горната“ и „долната“ улица), които се съревновават помежду си. Когато я изберат, тя се възкачва на богато украсен трон, разположен високо върху специален автомобил.
Всички празненства в столицата преминават по красивата крайбрежна променада Синта Костере край Тихия океан. Шествията обикновено вървят до полунощ, а след това тълпите се пренасят в клубовете и баровете.
Музиката там е разнообразна – от електронна и хип-хоп до т.нар. панамско типико.
Специално за карнавала в Панама се стичат почитатели на веселбата от всички краища на света – американци и канадци, европейци, както и жители на Колумбия, Коста Рика, Венецуела, Гватемала и т. н.
Новогодишният карнавал в Панама е генерална репетиция за големия, който е седмица преди големите великденски пости.
