Ако в пристъп на умопомрачение решите да си отнесете в къщи от „еротичните“ ядки на палмата коко де мер, пригответе между 200 и 600 евро
Да попаднеш в задния двор на Сейшелите е също толкова очарователно колкото да се дивиш на луксозната формула – един остров, един хотел. Само че някак невчесано. Въпреки палавата рошавост ежедневните Сейшели те посрещат като стар приятел, сутрин те будят с домашно приготвена закуска с манго, папая, яйца от близкия пазар и сладкото на домакинята, а стаята в къщата за гости на брега на Индийския океан е голяма колкото хола ми в София.
Да опознаваш задния двор на райските острови с обществен транспорт също е приключение. И не защото си единственият бледолик в автобуса, а понеже предишната работа на шофьора очевидно е била на влакчето на ужасите в лунапарка. Добре че рейсовете са нагъсто и няма правостоящи, защото при всяко по-рязко спиране щяха да образуват спретната купчинка в единия край на возилото.
Дори да искате да изпътувате най-големия остров Мае от край до край това ще ви струва 12 сейшелски рупии, някъде около 80 евроцента. Е, толкова излиза и до съседната спирка.
И понеже се оказах на Сейшелите без бански и плажно масло, а това тук си е углавно престъпление, поех към столицата Виктория на животоспасяващо пазаруване. По потъналите в зеленина двуетажни сгради трудно разбираш дали е банка, магазин или жилищен дом, докато не приближиш.
С голяма охота местните разказват, че сред тях няма верска или расова нетърпимост. Очевидно възпитават и децата в толерантност, понеже по оградите на всяко училище се виждат поучителни надписи като „Да си недъгав, не означава да си отритнат“, а в двора малчугани от всички раси изглеждат трогателно сладки в еднаквите си униформи.
А в малък градски парк със старателно поддържана ливада се извисяват фигурите на първият сейшелски президент, сър Джеймс Манчам, Нелсън Мандела и Махатма Ганди.
Според чичко Гугъл 155-те острова на Сейшелите са разположени от Екватора до северния край на Мадагаскар. Най-големи и изградени от гранитни скали са Мае, Пралин (който тук произнасят Прален), Силует и Ла Диг. По-малките им събратя са предимно коралови.
Твърди се, че мястото е върхът на отдавна потънал континент. Местното население очевидно не се родее с атлантите, но ще ви спечели с искрените си усмивки.
Любопитна особеност на пясъка е, че не се нагрява дори при много високи температури. Не вярвах, но още първия ден го изпитах с нозете си.
Бях прочела, че океанът е смарагдов, че природата е дъхоспираща, ако използвам буквалния превод от английски, но чак пък навсякъде да се носи упойващ аромат на цветя. Ами… така е.
Докато бродех из столицата Виктория се чудех защо навсякъде мирише на скъп прах за пране. Големи чистници са тези сейшелки, мислех си. А после осъзнах, че уханието не е от чаршафите по балконите, ами идва от цъфналите франджипани и други дървета с незнайни имена.
Естествено, улиците в столицата или са спомен за колониалните времена, кръстени на кралица Виктория, съпруга й Албърт и т.н., или просто указват накъде водят – към правителствения офис, към пазара или марината. Е, как да не отиде на пазар човек?!
Първото, с което се сблъсках беше сергия, отрупана с… изкуствени цветя в целофанени букети. Кому, по дяволите, са нужни изкуствени цветя в тропическия рай, където каквото и да боднеш се хваща. Ама очевидно и увяхва. Затова, както по-късно забелязах, в мястото за вечен покой всеки гроб е отрупан с изкуствени цветя.
Самият пазар по британски маниер е с метална конструкция тип „хали“ и е разделен на сектори – риби, плодове и зеленчуци, подправки, сувенири…
Разнобойят на ароматите не пречи на екзотичния коктейл от възприятия. Очевидно тук царстват ванилията и канелата, защото са съставка на всеки чай, кафе или шишенце с етерично масло. Плодовете не могат да ни учудят. И в нашите супермаркети вече има папая, манго и карамбол. Само дето тези са брутално сладки, с неземен аромат и без найлонов вкус.
Сред сувенирите преобладават кокосовите черупки с образи на прочутите сейшелски костенурки, парео със същите сюжети и вездесъщите коко де мер. Тук ще направя голяма вметка, за да ви разкажа за тези необикновени палми, които могат да се видят единствено на Сейшелите, 40 процента от територията на които са резерват, охраняван от държавата.
В многочислените паркове на архипелага се срещат уникални представители на флората и фауната, повече от които ендемични, т.е. въдят се само тук.
Плодовете на палмата коко де мер са символ на Сейшелите. Тяхното изображение можете да видите дори на печата, който ви поставят в паспорта при влизане в страната.
Дърветата са наистина зрелищни, не само заради плодовете си. Те достигат до 35 метра височина, а листата им да дълги по 10 метра и широки 4. Коко де мер са от семейството двудомни палми: на едно дърво растат мъжки съцветия, а на друго – женски. Последните дават плод, който тежи до 30 кг и с това печелят приза за най-тежки в целия свят, а еротичната им форма на женско дупе ги прави наистина неповторими.
За пълното съзряване на женския плод са необходими 5-6 години. После орехът пада на земята и прораства след шест месеца. За да започне да дава плодове на палмата са й необходими поне 15 години, но понякога дървото „се кандърдисва“ по половин век. Не е чак толкова много като се има предвид, че живее до 200.
Уникалната палма и необикновените й плодове са обвити в митове и легенди. Очевидното сходство на мъжките и женските ядки със съответстващите им еротични форми е породило следната история: по време на буря, по късна доба, когато на улицата няма никого, палмите се сливат една с друга и правят любов. Но който стане свидетел на техните ласки, или ослепява, или умира. Затова желаещи да воайорстват липсват.
Ядките са се смятали за лична собственост на краля и ако някой ги е криел, можело да му отсекат ръцете.
Съгласно друга легенда, коко де мер е забраненият плод, който Ева предложила на Адам в райската градина. До този извод е стигнал британският генерал-майор Ч. Дж. Гордън, твърде вярващ човек, който посетил Сейшелите през 1881 година и забелязал еротичните им форми.
Говори се ,че малайските моряци откривайки огромните плодове на морското дъно били убедени, че ядките растат на окейнското дъно, а дървото им е дом на свещената птица Гаруда.
Местните жители високо ценят полезните свойства на ореха и са убедени не само в лечебните свойства на коко де мер, ами и в качеството му на афродизиак.
Ако случайно имате място в куфара и ви е обзела налудничавата идея да си купите необичайния плод, трябва да знаете, че всеки един е прошнурован и пронумерован, за да се контролира тяхната численост. По официални данни годишно се продават около 1000 бройки, но откраднатите са поне двойно повече.
Законно можете да придобиете удивителния сувенир в резервата Вале-де-Ме. Там орехите притежават съответния сертификат. Другото място е столицата Виктория, където и аз ги видях. В зависимост от големината цените им са между 200 и 600 евро. Средствата от продажбата отиват за екологични проекти.
