Националният морски парк „Сейнт Ан“ на Сейшелите е невероятен природен резерват в Индийския океан, прочут с тропическия си подводен свят и отличните условия за гмуркане. Освен това е само на 5 км по вода от столицата Виктория и близостта до нея го прави още по-популярен.
В далечната 1770 година остров Сейнт Ан е бил първия заселен. От него Кралските морски сили отбранявали пристанището на главния град. Националният морски парк е основан през 1973 година и първоначалната идея на създаването му е имала преди всичко спасителен характер.
В минали времена са използвали кораловите плантации за строителен материал, хапвали гигантските морски костенурки като деликатес, а рибарите хвърляли мрежите безогледно. Морското биоразнообразие било застрашено и е било въпрос на национална политика да защитят региона.
Днес на територията на „Сейн Ан“ е забранено да се лови риба, да се карат водни ски, гмуркането е на строго определени места, а по островите зорко следят за изхвърлянето на боклуци, паленето на огън и небрежното отношение към природата.
За мое щастие и аз се оказах между 40-те хиляди посетители на това омагьосващо място. За най-красивото място, на което могат да се видят най-много морски жители на едно място се смята проливът между островите Сейнт Ан и Мойен. Там рифовете с корали са почти непокътнати, морските костенурки идват до лодките и дори можете да поплувате с тях, да видите диви делфини.
От столицата Виктория поехме в лодка със стъклено дъно и приключението започна! Под краката ни се стелеха причудливи коралови плантации, стрелкаха се пъстри риби. Децата в лодката разпознаха истинските версии на куп анимационни герои – рибката Немо, рибката Дори, риба папагал… За първи път виждах корали, които приличат на гигантско къдраво зеле.
Лодката спря и всички получихме маски, шнорхели и плавници. Вярвайте, няма по-успокояваща медитация от плавното носене над тази подводна красота. Чуваш само ударите на сърцето си и съзнанието ти полита. От унеса ме изтръгва момче от екипажа. Изгубила съм представа за времето, а всички на лодката ме чакат.
Следваща спирка – остров Мойен. Площта му е 0,089 кв.км, покрита с тропическа гора и „поръбена“ от плажове. Наричат го убежището на Робинзон, защото от 1962 до 2012 е имал един-единствен обитател, британецът Брендън Гримшоу. Той бил главен редактор на вестник в Англия, но очевидно напрежението му дошло в повече, той купил острова за 8 хиляди паунда и се заселил завинаги.
Днес там може да се види генераторът му за ток. Всеки ден Брендън отивал с лодка „у съседите“, за да се снабди с туба нафта и туба вода, защото макар и райско, кътчето земя не разполага с със сладководен източник. В кокошарниците му все още кудкудякат потомци на неговите пилета.
По пътеките към височините с най-красивите изгледи кротко се клатушкат гигантските сейшелски костенурки, които достигат до 200 кг. Те са били домашните любимци на Гримшоу. Особено Джордж, който е доайенът със своите 150 години. Всяка костенурка си има номер на корубата. Него ще го разпознаете по цифрите 23 с бяла блажна боя.
Оказва се, че приличащите на праисторически чудовища същества умират да ги чешат по главите или под гушките. Кожата им там е изненадващо гладка. Но когато им подавате плод или зеленина, бъдете много бързи и технични – костенурките имат остри зъби и яка захапка.
Всъщност, Брендън Гримшоу е свършил страхотна работа. Той еднолично обявил острова за резерват. С помощта на местен човек посадил 16 хиляди дървета и изградил близо 5 км екопътеки. Инвестицията му в момента се оценява на 34 милиона евро.
Британецът пожелал да бъде погребан на Мойен. Каменният му саркофаг е поставен редом с гробовете на двама пирати. На металните табелки пише просто „Злощастен непознат“.
Екскурзоводите с наслада наблюдават учудените погледи на туристите, когато им показват къде на съседния остров е бил местният затвор. Със смесени килии и право на осъдените всеки ден да ходят на плаж и да плуват в океана. Ставали страхотни оргии, раждали се бебета. А някои отивали до съседното късче суша с плуване, за да вземат пиене и пак се връщали… в затвора. Уви! Този разюздан зандан е затворен. Днес затворът е високо на хълма, с мъжко и женско отделение е вече никой не се натиска да попадне там. Може би затова престъпността на Сейшелите е ниска.
На Мойен малък крайбрежен ресторант, надвиснал на водата, предлага креолска храна – октопод с къри, чътни от акула и всякакви риби на скара, дошли направо от Индийския океан.
До съседния остров можете да отидете и … пеша. И да си представите, че като Христос ходите по водата, крачейки по пясъчната плитчина.
Националният морски парк „Сейнт Ан“ е местообиталище на повече от 150 вида морски обитатели, сред които рифови акули и морски костенурки Хоксбил, а растенията са повече от 75 разновидности. И, не се притеснявайте, акулите са вегетарианци.
