Гробището Реколета в аржентинската столица Буенос Айрес има репутацията на едно от най-красивите места за вечен покой в света. Със скулптурните си композиции, създадени от най-известните творци на своето времето повече напомня на музей под открито небе. Или на парк, защото по сенчестите му, обрасли с дървета и легенди алеи човек може да се разхожда с часове.
Надписът на тържествения вход, който прилича на дворцов портал, гласи „Да почиват в мир!“. Повече от 6400 мавзолеи, филигранни кули, статуи, барелефи…
Не можеш да бъдеш погребан тук, ако не си известен или богат. Най-добре и двете. В името на престижа, някои наемат „място“ за определен срок (ако има свободно във фамилна гробница). После роднините прибират тленните останки, за да ги предадат в крематориум и след това да положат урната в далеч по-евтините ниши.
Тъй като мавзолеите тук са плод на стари пари, замогналите се наскоро се оглеждат за запусната сграда. Ако никой не се грижи, ценният обект отива на търг. Доста често новите собственици рушат истински шедьовър, за да издигнат ръбеста грамада от мрамор, с която напомнят на нашия мутробарок сред сецесионови сгради.
По алеите на гробището обаче бродят не само туристи и опечалени, ами и смразяващи кръвта легенди.
Най-легендарната обитателка Евита Перон (1919 – 1952)
Мястото й за вечен покой е в мавзолея на фамилия Дуарте. Мнозина оспорват правото й да бъде погребана там като дама без „знатен произход“. Ако не ти покажат гробницата, трудно можеш да я намериш сам. Личи си само по свежите цветя, с които я кичат поклонниците й. Евита Перон е една от най-противоречивите любимки на Аржентина. Съпругата на диктатора-популист Хуан Перон умира на 33 години от рак на яйчниците, но „след смъртта тя не си отива, а просто заживява друг живот“.
През 1955-а, три години след кончината й, балсамираното й тяло е откраднато от мавзолея. Опасявайки се, че тленните й останки ще се превърнат в свети мощи за почитателите й, те са изпратени на „трансатлантическо пътешествие“ и близо 20 години сеят нещастие при всяка своя поява из Европа.
Две копия на мумията на Евита били погребани в различни гробища на Буенос Айрес, но при загадъчни обстоятелства единият от гробарите претърпява инцидент и остава инвалид, друг се самоубива. Където и да се е появявало истинското тяло на Евита, около него винаги имало цветя и свещи. Единият от офицерите, охраняващи „турнето“ на балсамираните останки по света, без да иска прострелял бременната си съпруга. По непонятни причини я помислил за крадец. За да спрат поредицата от нещастни случаи, погребват г-жа Перон в Милано под името Мария Маджи де Маджистрис.
През 1971 година я ексхумират и изпращат в Мадрид, където тленните й останки са тържествено посрещнати от Хуан Перон и втората му жена Исабел. Двамата живеели в Испания като заточеници след падането му от власт. Според слуховете, отвореният ковчег на Евита бил поставен на масата за хранене в хола им. Исабел дори понякога лягала в него, „за да попие от магическите вибрации“ на покойната. Мълвят, че с часове разресвала косите на мъртвата си „конкурентка“ за сърцето на Хуан Перон.
Новото правителство в Буенос Арес разрешило Евита Перон да бъде погребана в мавзолея на фамилия Дуарте в Реколета. Шофьорът на катафалката, която превозвал мумията й, получел инфаркт, а придружаващите я гвардейци при катастрофата взаимно се проболи в шиите с щиковете на пушките си.
Днес Евита е закопана на пет метра под земята, а гробът й е укрепен с двойни оловни слитъци. На стената под името й е написано „Аз ще се върна и ще се преродя в милиони“.
Погребаната жива Руфина Камбасерас (1883 – 1902)
Руфина се ражда в богатото и знатно семейство на политика и писател Еухенио Камбасерас, който умира от туберкулоза, когато момичето е на четири годинки. На 31 май 1902 г. красивата млада дама навършва 19. Готвейки се да отиде на концерт със своя възлюбен в театър „Колон“, Руфина, внезапно пада на пода и умира. Лекарите установяват, че смъртта й е вследствие сърдечен пристъп.
Градска легенда твърди, че предава Богу дух, научавайки за сексуалната връзка на годеника си с 45-годишната й майка. На следващия ден, момичето е погребано в семейния мавзолей.
Мълвата разказва, че работници в Реколета забелязват леко разместване на мраморната плоча и се свързват с роднините на покойната. Опасявайки се от обругаване на гробницата с цел грабеж, те я отворили и открили много по-страшна гледка: вътрешната част на ковчега била издрана от ноктите на девойката, а лицето й – застинало в гримаса на ужас.
Оказва се, че медиците приели нервния пристъп на каталепсия за смърт и Руфина била погребана жива. А когато се събудила, я връхлетели паника и липса на въздух. Наричат я „Момичето, умряло два пъти“.
Съществува и друга версия: девойката все пак успяла да отмести мрамора, но виждайки пустото нощно гробище и заключените врати на мавзолея, се изплашила до смърт и си отишла от сърдечен пристъп.
Гробницата на Руфина, поръчана от баба й, е истински шедьовър: при входа, изпълнен в стил модерн, е поставена статуя на момиче в естествен ръст. То държи полуотворена метална врата, която води навътре, а по бузите му се стичат сълзи.
Говори се, че призракът й броди нощем и внимава други хора де но повторят нейната съдба.
Самоубила се в деня на несбъдналата се сватба Елиса Браун (1811 – 1828)
На централния площад на Реколета се възвисява зелен стълб, паметник на основателя на аржентинския морски лот, адмиралът от ирландски произход Гийермо Браян. Прахът му се съхранява в бронзова урна, направена от претопено оръдие на един от корабите, които е командвал.
Особен интерес предизвиква съдбата на дъщеря му Елиса, чиито останки са в дървена урна, точно зад тези на баща й. Младата жена е известна с прякора „Сребърната Офелия“ или „Сребърната невеста“. Краткият й, но трагичен живот е вдъхновил много писатели и художници.
Г-ца Браун очаквала връщането на своя годеник Франсис Драмънд, който воювал срещу Бразилия за контрол над територията на съвременния Уругвай под командването на Гийермо Браун. По време на едно от сраженията през 1827 г. капитан Драмънд загива, по-малко от година преди сватбата. Адмиралът лично съобщил на дъщеря си ужасната вест й и върнал годежния пръстен на Франсис. Елиса не проронила нито една сълза.
Осем месеца по-късно 17-годишната девойка се хвърлила в река Ла Плата и се удавила пред очите на по-малкия си брат. Свидетели твърдят, че била облечена в сватбената си рокля, а на пръста й блестял годежния й пръстен.
Елиса Браун се самоубила на датата, на която би трябвало да се омъжи.
Кучето на Лилиана Крочати умира в един и същи час с нея (1944 – 1970)
Още една печална история привлича любопитството и съчувствието на посетителите в Реколета. Дъщерята на италиански художник и поет Лилиана Крочети се наслаждавала на медения си месец в австрийските Алпи през 1970 година, когато лавина пада върху хотела. Снегът изпълва младоженския апартамент. Мъжът на Лилиана оцелява, а тя се задушава до смърт. Според легендата, на хиляди километри в Аржентина, в същия час умира и любимото й куче Себу.
Мавзолеят на младата жена е един от най-забележителните в цялото гробище Реколета. Дизайнът на постройката с тесните готически прозорци повтаря алпийската постройка. Той е по проект на майка й и е направен изцяло от дърво и стъкло.
Бронзова статуя на Лилиана, окислена в синьо-зелен цвят стои пред гробницата в сватбената рокля, с която са я погребали. Дясната и ръка е върху главата на Собу. Всеки от посетителите се стреми да пипне муцуната му за късмет и тя е идеално полирана.
Жената в бяло Лус Мария Гарсия Велозу (1910 – 1925)
Лус Мария Гарсия Велозу, известна под името „Жената в бяло“, умира от левкемия през 1925 година на 15.
Обезумяла от мъка, майка й украсява гроба й със скулптурна фигура на своята дъщеря, полегнала върху надгробната плоча като на креват. Наричат това произведение на изкуството „Спящата красавица от Реколета“. В продължение на месеци майката на момичето лягала да спи до изваяната си от камък любима дъщеря.
С името на Лус е свързана една от най-известните легенди на гробището. Тя разказва за срещата на младеж с момиче в бели одежди. Той бил очарован от нейната красота. Цяла нощ двамата се разхождали из града, Призори, когато дошло време да се разделят, юношата изпратил спътницата си до дома й. За да не замръзне, той й предложил палтото си, върху което тя без да иска разляла кафе.
Разделяйки се с нея, младежът й оставил палтото с обещанието да дойде да си го време на сутринта, за да я види отново. На следващия ден, пристигайки със стрък роза, той научил от майка й, че девойката е починала преди няколко години. Той отърчал до гробището Реколета, за да се увери… и с потрес видял върху мраморната фигура на покойното момиче палтото си, с петна от кафе.
Казват, че същата вечер, осъзнавайки, че се е целувал с призрака на Лус, младежът сложил край на живота си.
