
В Китай пият букетите на чай! Домакинята да приготвя топла напитка от букета, който е получила, а девойките да сваряват китките от гаджетата си, е на мода в Китай. А 21 май е Международният ден на чая!
Там се смята за неприлично, ако не поднесеш отвара от току-що получените билки в целофан.
Аз, обаче доста се стреснах, когато на молбата ми в Пекин да ми препоръчат подходящо растение за подарък, ми предложиха добро за отвара.

„Прекрасен и вкусен е чаят от цветя. Прави те да се чувстваш различен“, твърдят младите китайци, според които модните букети освежават човешката емоционалност.
Над 25 са живителните растения, които са вкусни за пиене.
От Китайското общество за изучаване на технология на храненето съобщават, че новият повей всъщност е възродена традиция от преди 2000 години.
Според азиатската медицина хризантемите убиват стафилококите; розите подобряват зрението; орхидеите смъкват високата температура и изкарват отровите; лилиите подпомагат ставите, а сместа от лотос и зелен чай изчиства и подмладява кожата.
Като напитка чаят заема второ място след водата.
Интересното е, че в българския език чай се е появил през руския чрез тюркските езици от севернокитайското cha, а в Западна Европа за основа е послужило южнокитайското te.
Китайските философи прогласяват, че чаят е най-доброто вино, защото ободрява, но не опиянява.
И е по-стойностен от водата, понеже не пренася зарази. В началото го ползвали като лекарство, укрепващо зрението и като мазило против ревматизъм. Императорите го подарявали на приближените си в знак на благоразположение.
В книгата „Махзан-ал-Адвия“ („Съкровищница на лекарствата“) от XVIII век пише, че чаят дава сили на организма и духа, повишава настроението, укрепва стомаха и половата мощ. А в началото на ХVIII век лекарят на японския император твърди в трактат
„Пиенето на чай очиства кръвта, слизестата обвивка на очите, регулира работата на черния дроб и далака, понижава сънливостта, оживява мускулите“.
Във всеки чай има над 130 вещества. Тъмният цвят и тръпчивият вкус се дължат на дъбилното вещество танин. Тонизиращото действие на запарката идва от съдържащите се в нея алкалоиди – кофеин и теобромин. В по-добрите сортове съдържанието им е до 4%.
„Чаеният“ кофеин е по-добър от този в кафето – възбужда съкращаването на сърдечните мускули, разширява кръвоснабдяващите артерии и действа върху главния мозък.
Затова го наричат „еликсир на бодростта“. Съдържащият се в чая витамин В2 повишава еластичността на кожата.
Но все пак древната мъдрост гласи: „Една чашка е удоволствие, две – утоляване на жаждата, а три пият само магаретата“. Т.е. – не прекалявайте.
Че чаеното дърво по природа е високо 6 метра, но умишлено е смалено до храст, научих в плантацията Ганунг Мас в местността Пунчак на 90 км от индонезийската столица Джакарта.
Един от холандските губернатори установил, че в планината е красиво и прохладно, построил си лятна резиденция и постепенно районът се превърнал в нещо като джакартския Бевърли хилс.

Контраст на луксозните хотели и екстравагантните дворци са къщичките на чайоберачите – спретнати дървени колибки с веранди, на които играят деца и кокошки.
Чаеното дърво е първият бонзай,
защото се късат само листенцата от най-горната му част и е много по-удобно то да е на височината на дребничките берачки. Те се трудят от 2 часа посред нощ до 6,30 сутринта, но всеки ден изминават по 12 км нагоре по хълма, за да стигнат до работното си място с големи кошници на гръб.

Жениците с радост ми показват как от всеки храст се късат само по няколко листенца на ден. Следва задължителната дегустация на бял, зелен, червен и черен чай с „мезе” от панирани банани и снейк скин фрут (нещо като голям кестен с черупка подобна на змийска кожа).

Неподозирани умения има популярната напитка. Чаеният теин, витамин Р, е основен във фармацевтиката. Използва се за инжекции при голяма загуба на кръв, лъчева болест, обезболява вместо морфин. Чай с чесън лекува зъбобол в Бирма.
В Япония с чаеното масло смазват прецизни механизми.
С отвара можеш да си почистиш килима и огледалото или да попиеш миризмата на риба.