Няма по-страшно от мъстта на оскърбената жена, особено ако има пари и въображение. В Буенос Айрес тя е под формата на 120-метровият жилищен блок Edificia Kavanagh. 31 етажа в стил ар деко, построени за малко повече от година през 1936-а.
Грамадата продължава да държи рекорда за най-голяма сграда, изградена от бетон. Тя е и първата в Аржентина с централен климатик. Ако останем в плен на цифрите – апартаментите вътре са 105, обслужвани от 12 асансьора.
Останалото е емоция. Жилищният блок е построен от безумно богатата и безкрайно красива Корина Кавана. Единственото, което й куцало бил произходът. Тя била буржоа, от така наречените новобогаташи, което никак не се харесало на една от най-влиятелните жени в Буенос Айрес маркиза Мерседес де Анчорена. А Корина имала злощастието да се влюби в сина й.
Маркиза де Анчорена 
Корина Кавана
Узнавайки за тайния им годеж, благородничката заплашила да лиши отрочето си от наследство. Младежът се побоял от гнева на майка си и изоставил своята любима.
А наистина имало какво да губи. Семейство Анчорена още от 18-19 век били най-едрите земевладелци не само провинция Буенос Айрес, ами и в цяла Аржентина. Родът бил толкова влиятелен, че дори се сродил с испанския крал.
Фамилия Кавана била не по-малко богата, но без синя кръв. Потомката на обикновени ирландски селяни била не само с разбито сърце, ами публично унижена и замислила безкръвно, но изключително болезнено отмъщение.
Всеки посетител на Буенос Айрес може да види палатът на семейство Анчорена на площад „Сан Мартин“. От балкона му набожната Мерседес обичала да съзерцава прекрасната църква, построена с парите на фамилията й и сутрин да слуша камбанния й звън.
В началото на 20-и век в Америка започнало строителството на първите небостъргачи и на Корина й хрумнало с такъв да затули гледката на маркизата. Веднага закупила парцела точно пред храма. Наложило се да продаде едно ранчо, но за мъстта на оскърбената жена прегради няма.
Вложението й след това се върнало многократно, а и самата г-ца Кавана се нанесла в апартамент на целия 14-и етаж в зданието, което през 1999 година е вписано в съкровищницата на ЮНЕСКО.
До края на живота си двете жени се гледали през площад „Сан Мартин“, а Мерседес Анчорена се налагало всеки път да заобиколи отмъщението на Корина, за да отиде на църква.
Дворецът „Сан Мартин“, който днес е една от сградите на Министерството на външните работи на Аржентина, е построен от семейство Анчорена по шаблона на френските палати: на първия етаж бил парадният вход, на втория балните зали, на третия – спалните на стопаните, а четвъртият бил за прислугата.
Любопитното е, че във Франция покривите са скосени, за да не задържат сняг. В Аржентина такъв не вали, но са спазили точно архитектурния стил.
Министерството на външните работи е построило стъклена модерна сграда до старинния дворец с идеята той да се оглежда в нея както миналото се оглежда в настоящето.
Навремето домакините посрещали гостите си в подножието на парадното стълбище и заедно се качвали нагоре към залите. Но един посетител паднал от горе и си счупил врата. От тогава всички минават по страничните стълби, а служителите в двореца твърдят, че призракът на загиналия продължава да броди нощем.
Главната зала, наречена „Златна“ е била предназначена за пищни балове. Декорирана е в стил „Версай“ с кристални огледала и гоблени от Франция. Таванът е изографисан със сюжет, който в днешна Аржентина намират най-малко за исторически некоректен.
Европейските завоеватели, току що акостирали в Южна Америка са посрещнати възторжено от местните индианци, които с дарове приветстват „цивилизацията“ под благосклонния поглед на Божията майка от небесата.
Дворецът изобилства от тайни врати, проходи и стаички, които и днес се ползват от служителите на Министерството на външните работи. Най-често, за да отидат незабелязани до тоалетната.
