В тази страна с древна история има в изобилие римски и арабски старини, 1300 км плажове, планини, море и пустинята Сахара.
Да си в Тунис и да не видиш малкото останало от Картаген не е чак криминално престъпление, но да не се отбиеш в историческото градче Сиди бу Саид – е. Разбира се, легендите за Дидона, която основава благоденстващата държава и за пълководеца Ханибал е трудно да не разтупкат сърцето ви, но още по времето на Сципион Африкански Картаген е бил заличен от земята, а тя – покрита със сол, за да не ражда нищо години наред.
Днес върху това късче крайбрежие, което се радва на приятен полъх и в най-жаркото лято, са се разположили къщите на съвременните патриции – милионери, политици, дори самият президент.
Вилната зона на 20 км от столицата Тунис е кръстена на ислямския проповедник Абу Саид ибн Халеф ибн Яхия Етамини ал-Беджи (всичко това е един човек от 12-и век), който основал религиозен център.
Още през 18-и век много османски управници и местни богаташи се оттегляли тук за лятото, защото е доста по-хладно. А от миналото величие с 3300-годишна история са останали само руини от минералните бани на Антоний, амфитеатъра на Адриан и Пуническите порти.
И докато там владее антична тишина, синьо-бялото изящество на Сиди бу Саид кипи от живот. Всъщност, тези цветове се появяват през 1902 г., когато френският барон Рудолф д’ Ерланже боядисал градчето в запазената му марка. То също е част от съкровищницата на ЮНЕСКО.
През април 1914 трима приятели, художниците Аугуст Маке, Паул Клее и Луис Милиет (или Луи Милие) предприемат двуседмично летуване, което остава в историята на изкуството като пътуването на експресионистите из Тунис. Те търсят и намират в Африка нови форми и цветове.
Още от пристанището в Туниския залив ги завладява магията на юга – ярките цветове, кубичните форми, арабският орнаментализъм. Те властват в градчето и до днес. В ленивата му бяло-синя нега все още най-любимо място за снимки са стълбите на кафене „Нитас”, където местните претакат наргилета и клюки.
А Медината, която е включена в списъка на съкровищата на ЮНЕСКО и е неизменно населена от 14 века, наистина не бива да се пропусне.
Ако искате да проследите всичко, що се е случвало по тунизийските земи открай време, вашето място е музеят „Бардо”. Той е разделен на праисторически, римски, арабско-мюсюлмански, пунически и християнски департамент плюс добре съхранен кораб от 86 г. пр.Хр., който е пренасял бронзови и мраморни произведения на изкуството от Гърция към Римската империя.
Повечето туристи обаче предпочитат луксозните хотели по средиземноморското крайбрежие на Сус, Хамамет, Монастир и остров Джерба, където се наслаждават на току-що уловената риба, приготвена с вещина и мерак и на ласкавото слънце.
Голфърите въртят клъбове в някое от десетте игрища с по 18 дупки с неувяхваща зеленина, а любителите на историята разбират, че Сус е основан от финикийците през – век пр. Хр. и от тогава непрекъснато сменя имената според управниците си, но крепостната му стена изглежда все така неразрушима, а гледките от кулите й към морето и плажовете са наистина дъхоспиращи.
За щастие на днешен Сус, отлично запазен е един от най-добрите примери за арабско морско укрепление Рибатът – сграда, която обединява функциите на минаре и наблюдателна кула.
В кръщелните свидетелства на Монастир и Хамамет също са вписани дати от римски времена, но ако искате да си купите истински, а не „балкантуристки” произведения на народните занаяти и да видите отлично запазени римски мозайки, тръгвайте към Набеул, който е на около 40 км. Тук глазират керамиката както андалуските преселници през 15-и век, а в музея освен римските мозайки може да се видят финикийски артефакти. Името Набеул е просто арабски прочит на гръцкото Неаполис – нов град.
В най-добрите му времена на мир и благоденствие тук се е намирала школата по философия, разположена в пищна вила от 1500 кв.м., наречена „Домът на нимфите”, от която са невероятно съхранени разкошни мозайки.
На крайбрежието човек разбира, че всички крепостни стени и укрепления са издигнати с едничка цел – да бранят свещения за мюсюлманите град Кайруан, на 65 км навътре в сушата. Четвъртото място за поклонение след Мека, Медина и Ерусалим е създадено през 670 година сл. Хр. като средище на знанието и духовността.
Градът се разраства около Голямата джамия, най-старият ислямски паметник в тази част на света. Кайруан също е под егидата на ЮНЕСКО, символ на Тунис като носител на цивилизация и толерантност. Особено интересна е системата за събиране и филтриране на вода в двора на джамията и … колоните й, очевидно „взети назаем” от древногръцки храмове с типичните си йонийски капители.
Любителите на приключенията зарязват класическите удобства на крайбрежието, за да отидат в подножието на Атласките планини и да се докоснат от омаята на Сахара. Но за тях ще разказвам друг път.
