С подскоци и извивки в продължение на девет нощи индийците благодарят за добрата реколта
Представете си огромен стадион, на който 42 000 души танцуват в опиянение, без да са близнали и капка алкохол. И това се повтаря девет нощи подред. Подобна масова омая е възможна само в Индия, а Навратри е най-дългият танцов карнавал с света.
Свещеният празник за всички индийци е посветен на божествената Майка, въплътена в образа на богинята Дурга.
Той се отбелязва не само с поклонения в храмовете, пост и молитви, а и с фойерверки, музика и танци. В буквален превод от санскрит името означава девет нощи. Кулминацията е на десетия ден, който символизира победата на доброто над злото.
Повече от един милиард души празнуват Навратри два пъти годишно. Пролетният е през месец чайра, който се пада през април-май по европейския календар и се нарича Рама, а вторият – Дурга, е в края на септември или началото на октомври.
Точните дати се изчисляват всяка година по астрономически признаци, свързани с пролетното и есенното равноденствие. Те ознаменуват смяната на сезона и края на прибирането на реколтата – все поводи за големи веселби.
Според индийците това е времето, когато се пренастройва енергията във Вселената и вътре у всеки човек. Навратри се предхожда от духовни практики, молитви и медитация.
Дори да не вярвате на подобни неща, можете поне да контролирате храненето си, празните разговори и отделеното време за сън, да не се гневите и да не давате воля на нервите си.
Просто в дните преди Навратри е необходимо да пазите енергията си и по възможност да ядете вегетариански гозби, без животински продукти, мляко и плодове, и да се съсредоточите върху вътрешния си мир. Така човек съсредоточава у себе си сила за по-нататъшното си усъвършенстване в социален, семеен и духовен план, смятат мъдреците.
След това натрупаната енергия сякаш избухва и Навратри се разлива в 9 безспирни нощи. Навсякъде бъка от толкова пъстро облечени хора, че чак ви заболяват очите. Особено колоритни са празнуващите в индийския щат Гуджарат.
Той е единственият със сух режим. За да си купиш алкохол, който се продава само в някои от 5-звездните хотели и специализирани магазини, е нужен нарочен лиценз или поставят печат в паспорта ви, че сте си взели 5-6 бири, да речем. Но на местните не им трябват допълнителни стимуланти. Те просто се гмурват в ритъма на танца гарба.
Това е нещо като българско право хоро, облагородено с екзотични извивки на ръцете. Вибрациите ги омайват и ги държат по цели нощи.
Край Ахмедабад при откриването на Навратри фестивала десетки хиляди души танцуват до премала заедно със съставите на сцената. И всички са като дрогирани.
В наши дни призванието на гарбата е да надмогне “вредното влияние на Боливуд”. Той е автентичен танц, за разлика от целулоидните сюжети и повтарящи се мотиви във филмите, които внушават на младите нереалистични представи за живота.
В Гуджарат няколко фондации популяризират истинските народни танци и убеждават младите момичета, че трябва да учат, вместо, замаяни от филмите, да чакат принца, който ще ги отведе към залеза, и да заживеят богато и честито. Една от формите на въздействие е гарбата по време на Навратри.
Напълно нормално е карнавалът да се развихря в прохладната част от денонощието. Което ще рече след 10 вечерта и хладът е относителен – някъде към 27-30 градуса.
Девет нощи най-югозападният индийски щат Гуджарат вибрира в неистовия такт на Навратри, а местните така се забавляват, че изпадат в транс от ритъма на музиката. Тук дори не пушат. Но танците са истинската дрога!
Младежи и старци, пеленачета в цедилки върху гърбовете на майките си се опиват от омайните мелодии, облагороден вариант на „Слонът, моя приятел“. Гарбата в един момент напомня българското право хоро, подправено с извивки от самба, а в друг прилича на “Гаяне” с кръстосване на шарени пръчки във въздуха.
Костюмите са толкова пъстри, че съвременен дизайнер не може да ги измисли, ако не е далтонист. И макар гуджаратци да са изключително целомъдрени, движенията са някак секси. Както впрочем и женските тоалети с широки везани поли, късички бюстиета и ефирен шал, наречен „дупата”.
За да бъде фестивалът в „контролирана среда”, правителството на щата огражда огромна площ извън икономическата столица Ахмедабад – „малко градче” с четири милиона жители.
Хиляди квадратни метри от прашната пръст са покрити с нещо като мокет в цвят „хирургическа престилка”, фонтанчета с електромотори разхлаждат въздуха, а в различни павилиони местните племена показват занаятите си.
През 200 метра патрули проверяват наред – чанти, камери, фотоапарати. Гарба не е просто танц, това е религия, омая, магия и най-прекият път към емоционалния делириум. Може би затова полицаи с бамбукови палки обикалят най-развихрилите се групички и ефикасно разгонват екстаза им.
Най-странни са почти любовните докосвания на мъжете. Подозрително грациозни младежи се гънат в шпагати на сцената между огромни подобни на кучета чучела, движени поне от трима души, напъхани в костюмите им.
Външният наблюдател обаче недоумява как множеството успява да танцува гарба, без да се блъска болезнено? А тоалетите са направо вълшебни! Такава дреха понякога се везе повече от година, защото коприната е труден материал, а стотиците мъниста трябва да прилепват идеално и да „рисуват” картина върху костюма.
Как ще реагирате, ако в супермаркета видите перфектно гримирана дама в народна носия да бута количка с продукти? Е, в Гуджарат тамошният ансамбъл „Филип Кутев” е навсякъде по улицата! Особено по Навратри. Все едно сте хванали на стоп машината на времето.
9 нощи всички танцуват, а през деня гордо разхождат носиите си. При това не става дума за традиционните за Индия сарита (изкусно увити около тялото 4 метра коприна, непроменяни от 5000 години насам). За гарба тоалетите са още по-пъстри, покрити с мъниста, вградени стъкълца и шарени бродерии и апликации.
На гърбовете имат дори зашити цели кукли, а чадърите са окичени с какви ли не висулки. Дори в гиздилата на добитъка. Кравите също получават специални облекла за Навратри – шаренеят с бродирани “чорапи” върху рогата си, а камилите са наметнати с ярки покривала.
В последния ден на карнавала малките момиченца до 9 години се почитат като богини, получават подаръци и раздават благословии, защото се смята, че на тази възраст енергията им е чиста като тази на богинята-майка.
Извън красотата и екзотиката Навратри има и голямо значение, защото представлява трите етапа от духовното пречистване на човека – самопречистване, личностна промяна, себереализация.
