В Покана за пътуване на 5 ноември 2023 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Арх. Илия Миладинов за най-голямата сладоледчийница в света – „Копелия“ в Хавана
Миналата неделя в захлас слушахме архитект Илия Миладинов, който ни разказа за Куба – страната, в която живее повече от половин век с кратки прекъсвания. Ще припомня, че той е съавтор на паметника на Христо Ботев в Хавана, заедно с кубинския скулптор Карлос Рохас.
Днес нашият разговор продължава с любопитни подробности за кубинския бит. С Владина Цекова гостувахме в къщата му в Бояна и разговорът неизбежно тръгна на три гласа.
От него разбрах, че толкова хвалената кубинска медицина страда от международната блокада и аптеките разполагат само с произведени на място лекарства. Образованието обаче продължава да е на ниво.
Куба и България имат официални дипломатически отношения повече от 60 години. Но знаят ли и днес за нашата страна. Отговорът дава архитект Илия Миладинов, който толкова е влюбен в карибския остров, че и в момента е там.
Когато чух, че „Копелия“, най-голямата сладоледчийница в света, се намира в Хавана, желанието ми да се върна рязко се повиши. От архитект Илия Миладинов научихме какво е националното ястие на Куба и преминахме към традиционните напитки.
Помня как първият път когато тръгнах сама за Африка, близките ми едва не завиха на умряло. Е, видяха, че не само се върнах жива и здрава от Кения, ами бях напълнила цял терабайт памет със снимки и видео, та при второто ми пътуване воят бе значително по-приглушен.
Всъщност, ако дамата не е отявлен екстремист, който държи да скита далеч извън утъпканите туристически пътеки, в Африка не я грози никаква опасност. Стига да не забравя, че очарователните големи котки от Animal planet и още по-приятелски настроените слончета са такива само в телевизора.
В резерватите дивите животни са наистина диви и затова трябва да се следват примерно правилата на рейнджърите. Останалото са дивни гледки, величествени пейзажи и инвестиция в спомени.
Най-популярните посоки за фотосафари на Черния континент са Кения, Танзания и Южна Африка. Българите тепърва ще откриват неподправения чар на Ботсвана, 45-ата по големина страна в света, чиито релеф прелива от резерват в резерват.
В Ботсвана толкова държат на опазването на природата си, че изражението на иначе любезните местни мигом се променя щом чуят думата „лов”. Те се отнасят с уважение към животните и не ги превръщат в атракция, а посетителите ги виждат в естествената им среда.
Там е истинската Африка, в която се лети от резерват в резерват с малки частни самолети. Основните национални паркове са три и щом минеш под арката на входовете им, влизаш в дивото. Във всеки от тях има максимум по две лоджи с не повече от 10 стаи, което силно ограничава бройката на туристите и придава „бутиково” звучене на фотосафарито.
Макар да са отдалечени на едва 40 минути полет един от друг, природата и екосистемите в трите парка на Ботсвана са коренно различни – от типичния пустинен пейзаж с протегнати към небето ръце на сухите дървета до тучна зеленина с изобилие от цветя или типична савана.
Северна Ботсвана е едно от малкото останали места, където оцелява застрашеното африканско диво куче. Срещат се синьо Гну и различни видове антилопи. В националния парк Чоубе (11 000 кв.км) е най-голямата концентрация в света на африкански слонове. Другите са Савуте и Мореми.
Посещението в тях е за ценители на природата, избягали от туристическата масовка, при която десетки джипове се стичат, за да снимат отегчен лъв или жираф.
За онези, които бърчат нос, че истински дивото, означава несгоди – в лоджите екологията е прегърнала удобството, съчетана със сърцат персонал, басейн и ол инклузив.
В Ботсвана сте на два часа с автобус до едно от съвременните Седем чудеса на света – водопадите Виктория. Да не отидете до там си е углавно престъпление. Величествената гледка напълно отговаря на африканското си име „Моси-оа-Туниа” – гърмящ дим на езика на племето кололо.
Могъщата река Замбези, падайки образува водна завеса дълга почти 2 км. През дъждовния период всяка секунда тук се изливат 5 млн. литра от 100 м височина.
Другият начин да стигнете до водопада, кръстен от изследователя Дейвид Ливингстън на британската кралица Виктория, е през Зимбабве. Гледката е толкова завладяваща, че ненапразно е вписана в световната съкровищница на ЮНЕСКО.
Намибия е била немска колония и заслужено я наричат „Германия в Африка”. В столицата Виндхук може да се видят лютеранска църква, форт и три замъка от 19-и век в неоготически стил. Но кой би отишъл в Африка заради тях, при положение, че в Намибия се сблъскват две стихии – пустинята и океанът.
Брегът на скелетите е една от най-известните забележителности. Националният парк обхваща площ от 16 845 кв. км. Зловещото му име идва от откритите девет обезглавени скелета и останките на дете до метална плочка с текст на неизвестен език. В резервата е забранено посещението на неорганизирани туристи.
Незабравимо е фотосафарито в парка Етоша – в превод от езика на народа овамба „голямо бяло място”, напомнящо на марсиански пейзаж. Кънтящата тишина се нарушава само от крясъкът на птица. Но близо до езерото се появяват слонове, жирафи, черни носорози, лъвове…
Пустинята Намиб е една от най-старите на земята – приблизително на 60-80 млн. години. Тя поразява с обветрените от бурите скали, живописните каньони, огромните набраздени дюни и китните оазиси. По-стар от нея е само каньонът Фиш-ривър, образувал се в резултат на гигантска тектонична активност преди 150 млн. години.
Откакто Барак Обама се разписа в Овалния кабинет, местата за посещение в Кения се увеличиха с още едно – селото, откъдето са корените му. Съмнителното удоволствие да срещнете негова баба или вуйчо, обаче се измества от безбройните възможности за фотосафари – Масай-Мара, Амбосели, Цаво, Маунт-Кения, Самбуру…
А след двата холивудски хита за лъвовете-убийци Призрак и Мрак, туристически обект е дори влаковата линия Момбаса-Найроби.
Националният парк Масай-Мара е на височина 1650 м. От юли до септември може да се наблюдава миграцията на милиони антилопи, които отиват да търсят храна в съседния резерват Серенгети. Край река Мара се срещат уникалните черни лъвове, а водите й буквално „врат” от крокодили и хипопотами.
На около 100 км от пристанищния град Момбаса е резерватът Цаво – 20 000 кв.км. Най-интересните места там са каньонът Нгулия, платото Йата, изворите Мзима и „психеделично” червените слонове и зебри – пръстта на парка е като доматена сума и тя променя цвета на животните след всяка кална баня.
