Авторът Петър Голийски е готов с третата част на фентъзито „Елизабет и царството на Змееродните“.
Остаряват ли книжните герои? Разбира се, че не. Те остават на същата възраст, на която са в книгите. С едно единствено изключение – ако са реални хора. Такъв е случаят с Елизабет Иванова, първообраз на Елизабет от фентъзи поредицата за деца (и възрастни) „Елизабет и тайната на Живата вода“ и „Елизабет и тронът на Медния град“.
В книгите главната героиня остава завинаги на 9 години, а на 1 декември реалната й вдъхновителка навърши 12.
В книгите тя пътешества във вълшебни светове, преодолява множество премеждия и опасности, среща добри и зли хора и призрачни създания, основно заимствани от българския и източноевропейския фолклор.
В истинския живот Елизабет също иска да пътува. Но не в опасните съзвездия Дракон и Скорпион, където властва злият Ирбис, а в Южна Корея, Япония и Тайланд, защото харесва всичко, идващо от онази част на света, особено корейската музика.
Но докато тази нейна мечта се сбъдне, в свободното си време тя пътешества с помощта на интернет. Стига да не е на плуване или да не трябва да пише домашни и да учи уроци. Уви, в училище нещата не са съвсем безоблачни за Елизабет, защото математиката, тази царица на науките, е нейната голяма мъчителка.
Затова пък любимият ѝ предмет е рисуването. В него Елизабет е наистина добра, особено в рисуването на портрети.
Другото, което много се удава на Елизабет, е да имитира хората, техните изражения, мимики и интонация. От тези шеги не е пощаден дори „нейният Пешо“. Това е не друг, а авторът на поредицата за Елизабет, Петър Голийски, преподавател в Софийския университет.
Той е приятел на семейството на Елизабет, която познава от бебе. Носил я е на конче, ходили са и ходят заедно на детски театър и на кино. Заедно организират набези до магазините, защото, когато си приятел на Елизабет, се предполага че ще ѝ правиш и подаръци.
Най-скъпият от тях са „Елизабет и тайната на Живата вода“ и „Елизабет и тронът на Медния град“.
Авторът започва да ги пише през 2018 г. с идеята те да са книги, изчистени от клишираните северноевропейски фентъзи образи като орки, елфи, бълващи огън дракони и да разказват история, която да е в кръвната група на всяко българско дете.
Впрочем, самата Елизабет като че ли не осъзнава напълно, че е от малкото деца, които са герои на книжна поредица, защото, когато „нейният Пешо“ ѝ съобщава, че третата част със заглавие „Елизабет и царството на Змееродните“ е готова, тя отговаря само с едно кратко „добре“.
След това го хваща за ръка и го повежда към магазина, за да му покаже какво си е харесала като подарък за рождения ден…
