Дромомания

Мистерии, графити и руини в алжирската Казба

Мистерии, графити и руини в алжирската Казба
Мистерии, графити и руини в алжирската Казба

Столицата на Алжир прилича повече на типично френски град от 19 век с красивите си и изискани сгради, прави булеварди и отлично аранжирани паркове. Новите квартали по нищо не се отличават от българските с класически панелки и стихийно застрояване. 

Но ако искате да се потопите в атмосферата на старинен алжирски град не е необходимо да се отдалечавате. Просто вземете метрото до Площада на мъчениците. Превеждам името му, защото на френски знам само Мерси боку и не искам да рискувам с произношението.

За да научите повече за Казбата, наемете гид. В случай, че не сте се сетили да го направите предварително, на място има изобилие от момчета с приличен английски, френски и дори руски. Видях, че разхождат и китайци, но се съмнявам чак да говорят мандарин.

Мистерии, графити и руини в алжирската Казба
Мистерии, графити и руини в алжирската Казба

Чрез туристическа агенция ние попаднахме на изключителен чешит, който е израснал в Казбата – така се нарича крепостта към стария град. Той се яви в национална алжирска носия и с мандол на гръб. Това е голяма и плоска мандолина, на която в края на обиколката ни посвири.

И понеже е местна знаменитост, на всеки няколко крачки гидът ни или почтително целуваше ръка на възрастен минувач, или се прегръщаше с някой младеж. Което ни показа, че за него тайни в Казбата няма.

Крепостта е построена върху руините на древния финикийски град Икосиум. През средните векове тук са върлували пирати. В началото на XVII век в града е имало над 25 000 роби. Един от тях бил капитанът от испанския кралски флот Мигел Сервантес де Сааведра, бъдещият автор на „Дон Кихот“.

По време на алжирската борба за независимост от 1954 до 1962 година в дебрите на Казбата е била разположена щабквартирата на Фронта за национално освобождение.

Мистерии, графити и руини в алжирската Казба
Мистерии, графити и руини в алжирската Казба

От 1992-а мястото влиза в съкровищницата на ЮНЕСКО. Няколко години по-късно агенция Ройтерс алармира, че историческата ценност е изключително запусната и тъне в разруха. Проблемът е в изключителната й пренаселеност. Никой не знае точно колко души живеят там 40 или 70 хиляди.

Алжирската забележителност придобива световна известност, когато британската група The Clash през 1982 година пуска парчето Rock the Casbah, което стига до 8 място в американските класации. 

Дори местните не препоръчват да обикаляте из Казбата по тъмно. Най-малкото може да се изгубите в кадаифа от широки не повече от метър сокаци и задънени улички.  Името на този „град в града“ на кабилски език означава крепост и ще го срещнете в доста места в Северна Африка. Но отбелязано от ЮНЕСКО е само алжирското.

Разделението на горен и долен град е било не само географско, а и религиозно. В едната част са живеели мюсюлмани, а в другата юдеи. Специални каменни знаци показват къде е забранено за друговерци.  Ръката на Фатима и чалма –  само за хора на пророка Мохамед. Змия и ръка – единствено за четящи  Талмуда.

Мистерии, графити и руини в алжирската Казба
Мистерии, графити и руини в алжирската Казба

Съвместното съжителство обаче е дало невидимо отражение в детайлите – върху фантастичните резбовани врати мирно съжителстват полумесеци и звезди на Давид. А графитите са на всяка стена. Но те нямат нищо общо с грозноватите драсканици у нас.  Образи на алжирски футболни звезди (тази игра и тук е религия), на местни герои, на политици… изпълнени с вещина и ярки краски.

В Казбата могат да се видят руините на ислямски храм от XVII век, зад него, извисявайки две минарета е джамията Кетчаоуа, построена през 1794 година, наблизо са Ел Джедид с яйцевидните си куполи и Ел Кабир, най-старата джамия, издигната от династията на Алморавидите.

Нашият гид ни качи на покривната тераса в къщата на свои приятели, за да чуем по залез молитвите на имамите, които долитат като божествен хор.  

Първото, което прави впечатление в Казбата е усещането за притиснатост. Тук няма площадчета и дори малко по-широки улици, нито една тревичка, да не говорим за дърво. Единствената зеленинка е в саксии. Ако товарно магаре инатливо спре, трудно може да бъде заобиколено.

Последното земетресение е оставило грозни рани в тази част на алжирската столица. Уж старите къщи имат система против гнева на земните пластове – специално поставени дървени пръти, които подпират еркерите и намаляват разтърсването, но очевидно някои не са устояли. Така между два старинни дома, зее руина. Но и в нея има някаква непонятна красота.

Прозорците са малки и приличат повече на бойници, каменните арки обрамчват уличките, отвсякъде се вее цветно пране, магазинчетата са извадили стоката на калдъръма, върху парче вестник амбулантен търговец предлага дреболии, котките сякаш извират отвсякъде, но  тук са глезанки на почит.

Истинският живот на Казбата е под открито небе – всяка от къщите има плосък покрив, на който в душните вечери се събира цялото семейство, играят деца,  подвикват на съседите.

Французите са „скрили“ Казбата зад сгради, извадени сякаш от 16-и квартал на Париж. Те обаче също са пренаселени, обкичени с климатици, найлонови торбички, закачени по прозорците и балкони, които а-ха да паднат. Те също са живописни по някакъв причудлив начин.

Мистерии, графити и руини в алжирската Казба
Мистерии, графити и руини в алжирската Казба

Но ако искате да видите класически богаташки дом от стари времена, мястото е дворецът на Мустафа паша.  Той управлявал град Алжир от 1798 до 1805 година, а дома си построил като семейна резиденция през 1798-а. Това не е единственият палат в Казбата.  Там са още Дар Азиза, Дар Хасан Паша и Дворецът на божествата.

Кройката е една и съща – вътрешен двор, обрамчен с тераси, с ромонящ и разхлаждащ фонтан. По стените често се среща рисунка или барелеф на Хамса – ръката на Фатима, което според легендата пази от зли очи и черна магия.

Историята е свързана с дъщерята на пророка Мохамед. Мъжът й решил да си вземе втора съпруга. Когато й го съобщил, тя готвела обяда и ужасена от новината изпуснала лъжицата в гозбата. Дълбоко разстроена, без да обръща внимание на болката, продължила да разбърква ястието с ръка. Мъжът, като видял душевното състояние на половинката си, се отказал от намерението си. От този ден ръката на Фатима се смята за символ, който  предпазва от неприятности и беди.

Наричат Казбата „сърцето на Алжир“, но същевременно кварталът се смята за опасен. Потенциално място за заселване на криминални типове и терористи. Въпреки това изглежда спокоен и приветлив на слънчева светлина.

А ако по залез имате късмета да улучите гид като нашия, можете да наблюдавате от покривната тераса как слънцето отива да спи, потъвайки в морето, да съзрете колежа, където е учил Албер Камю и да чуете хора на имамите. После да присъствате на неформален концерт на мандол – както вече казах плоска и по-голяма версия на мандолината.

А репертоарът бе повече от разнообразен – от местни напеви, през „Белла, чао“ чак до северноафриканска версия на „Катюша“.

Please follow and like us:

One thought on “Мистерии, графити и руини в алжирската Казба

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *