От Азорските острови до Европа разстоянието е 1500 км, до Канада – две хиляди, а до Южна Америка – малко над три хиляди. От наша гледна точка деветте късчета земя с пулсираща зеленина, трепетни пейзажи и уникален климат са на опаката страна на географията.
Дори на картата не е лесно да ги открием, защото големината на целия архипелаг е с размерите на Люксембург и просто се губят в необятността на Атлантическия океан. Островите са португалска територия, а туристите ги посещават най-вече заради природата: диви лесове, горещи извори, сини езера, необичайни растения и животни.
Места с недокосната природа не са останали много на планетата, а за Европа, където всяко кътче е набъкано с население – да не говорим. Може би затова Азорите внимателно контролират туристическия поток.
На островите няма големи хотели, на пристанищата им не акостират гигантски круизни кораби, а армии от блогъри със скъпи фотоапарати не опустошават изумрудените ливади. И докато сме на вълна сравнения със скъпоценни камъни – цветът на океана е като сапфир. Откъдето идва и името на архипелага – на португалски сини е „azures“.
Политиката на местното правителство и отдалечеността от континента са позволили на местното население да съхрани лежерния темп на живот.
Една от причините островите да запазят уникалната си екосистема до наши дни е късното им заселване. Работата е там, че всички девет острова са с вулканичен произход и преди няколко века не е имало много желаещи да живеят в земетръсна зона с изригвания. Първите им обитатели стават безстрашни португалски мореплаватели през XV век.
Затова и в наши дни туристите трябва да бъдат готови, че природата може да попречи на плановете им като ги изненада с гъста мъгла,
Ponta da Ferraria, в превод от португалския „горещ океан“, е рядък природен феномен. В малкия скалист залив попада ледената вода от океана, а откъм сушата изпод земята текат почти врели минерални води. Когато двата потока се сблъскат, се образуват бурни вълни.
Всеки може да усети лично температурният контраст. В залива къпането е разрешено. Най-подходящи са часовете преди залез, малко преди отлива, за да се усети най-силно разликата в температурата на сблъскващите се потоци.
Азорските острови са и единственото място в Европа, където се отглеждат ананаси. Португалските мореплаватели донесли екзотичните плодове от Бразилия през XVII–XVIII век. Сто години по-късно отглеждането им придобива промишлен размах.
Ароматът и сладостта им нямат нищо общо с онова, което ни продават за ананас в супермаркетите. Другото растение, което отличава Азорите от всичко, което се въди в Европа са черният и зеленият чай. В плантациите сякаш нищо не се е променило от векове – чаените листенца се берат ръчно по първи петли.
Столицата на архипелага е Понта Делгада, приятно градче, съхранило типичната португалска архитектура, готически катедрали, старинен форт. Струва си да се види и кулата Ermida de Nossa Senhora da Paz в село Вила Франка ду Кампу. Към нея води прочута стълба, украсена цялата с типичните за Португалия синьо-бели плочки азулежус.
През XVI век на мястото на кулата открили статуя на Света Богородица. Всеки път, когато я премествали на по-подходящо място, тя по загадъчен начин се връщала обратно. Затова решили да й издигнат кула, от която се открива приказния пейзаж на острова.
Азорските острови привличат любителите на гмуркането и уиндсърфинга. На плажа Санта Барбара (на острова Сан Мигел) всяка година се провежда етап от световната купа по сърф. Новаците в този спорт е по-добре да идват от юли до септември, защото през зимата вълните са за шампиони. Освен това, на островите с повече от 100 места за дайвинг, се срещат акули и скатове.
40 от плажовете на Азорите имат син флаг по европейските стандарти. Но само на остров Сан Мигел пясъкът на плажа е златист, на останалите вулканите са оставили своя отпечатък в „50 нюанса сиво“.
Островите са любимо място за наблюдение на птици и морски обитатели. На пристанището в Понта Делгада изобилства от компании, които организират морски разходки до обитанията на китове и делфини.
Прочутите тунели в застиналата лава Algar do Carvão ви позволяват да видите как изглежда вулкан. Природните „тръби“ са се образували, защото по двата склона на планината лавата е засъхвала неравномерно. Така са се получили тайните коридори, които са отворени за посетители само през лятото.
Пъстроцветните къщички и традиционната местна архитектура са вписани в съкровищницата на световното наследство на ЮНЕСКО. На Азорите е и най-високата планина в Португалия – Пику, 2351 метра.
Кухнята на архипелага е доста по-простичка, отколкото на материка и не се отличава с изисканост: месо със зеленчуци в глинен съд, риба на грил.
На Азорите никой не бърза. Затова традиционното блюдо козиду даш фурнаш се готви шест часа. В тенджерата слагат месо, зеле, картофи, моркови и други зеленчуци. Запечатват съда и го закопават в нажежената пръст край фумарол – пукнатина в земята в подножието на вулкан, от която се вдига гореща пара.
Над закопаната тенджера поставят табелка с името на ресторанта. Въпреки това, корзидата не е туристическо развлечение. Местните жители си я готвят по същия начин като взимат под наем гореща яма за няколко евро.
Азорците произвеждат и половината от португалското сирене и много се гордеят с млечните си продукти. Поради липсата на хищници, кравите там пасат волно и щастливо, а млякото им е вкусно. Най-известното сирене се прави на остров Сан Жоржи, носи неговото име и е доста солено.
Естествено, в островната кухня присъстват неизменно морските дарове, доста по-евтини, отколкото на континента. А огромните стекове от риба тон по вкус напомнят повече месо, отколкото риба.
Вече стана дума за азорските ананаси, но бананите и маракуята също се използват за направата на ликьори и сладкиши. Доста популярни печива са кексчетата Bolo D. Amelie с джинджифил, канела и пудра захар или Queijadas de Vila Franca, сладкиши, които се пекат от монахини на остров Вила Франка от XVI век насам.