Няма начин да сбъркате Музея на килима в Баку, дори да не подозирате за съществуването му. Просто австрийският архитект Франц Янц, който печели конкурса за построяването му, го проектира във формата на навит на руло килим.
Отбих се там случайно, а после в телефона си надиплих повече от 100 снимки! Някои с доста чипровски мотиви. Оказва се, че също като при нашите постелки и в азербайджанските се закодират наричания за късмет, здраве, потомство, берекет…
По време на създаването си през 1967 година, институцията в Баку е единственият в света специализиран музей на килима. Основните му задачи са съхранение, изследване и събиране на уникални образци – национално богатство на Азербайджан.
Инициатор за опазването му е Лятиф Керимов, известен учен, тъкач, основоположник на науката за създаване на килими, художник, преподавател и изследовател. Първоначално експозицията била разположена в джамията Джума, паметник на архитектурата от 19 век, в Ичеришехер.
През 2007 г. президентът на републиката Илхам Алиев издава указ за нова сграда на музея в Националния Приморски парк. Седем години по-късно високотехнологичната сграда от метал и стъкло, която отдалеч с характерните си мотиви напомня на навит на руло килим, е официално открита.
Междувременно азербайджанските тъкани изделия са вписани в световната съкровищница на ЮНЕСКО като нематериално културно наследство.
Трябва да отбележим, че овалната форма не е екстравагантна хрумка на австрийския архитект. Извитите стени са отлични за закачане на килими. Първият етаж е зает от просторна зала, магазини за сувенири и килими, където цените на постелките започват от 300 маната (около 320 лева) и стигат до 3500 и нагоре.
Снимането е забранено, за да не си „откраднете“ някой оригинален дизайн. По средата на преддверието сръчна тъкачка показва на дело как се създава ценната стока.
Придвижването нагоре става с ескалатори. Експозицията на втория етаж разказва историята на азербайджанските килими, различните типове, мотиви, школи. Всички надписи не само са пресъздадени и с Брайлово писмо, ами за да усетят незрящите текстурата на килима до табелката е поставено и малко парченце „мостра“ от съответния вид.
Движението в музея е организирано така, че вие тръгвате от миналото и вървите към настоящето. От първите сведения за тъкачеството до днешния му разцвет. Половината от названията като хурка и чекрък, начина на боядисването с природни багрила и видовете вълна са досущ като нашите в България.
На първия етаж проследяват пътя за развитие на местното килимарско изкуство. От най-простия хиасирски тип (тъкана рогозка от тръстика или камъш) се стига до технологично по-сложни и усъвършенствани форми (палас, джеджим, килим, шадда, лада, верни, зили, смрадлика). Мултимедийни файлове помагат да проследите еволюцията на килимарството.
На втория етаж подовите постелки са разделени на групи според класификацията на учения Лятиф Керимов. Изложените тук килими „Аждахали” („Дракон”) и „Салян Хиляси” са завещани на музея през 2013 г. от американския колекционер Гроувър Шилц.
Леко протритият „Аждахали” от 17 век е най-старото произведение в колекцията на музея. Той е изложен в стъклен куб с изключена светлина. Ако искате да погледнете, натискате бутон и лампата светва за кратко (за да не избледнее килимът).
Карабахските килими с големи размери „Dyast-khaly-gyabya“ са предназначени да подчертаят високия статус стопанина на къщата. Тебризките килими са известни със своите уникални сюжети, всеки от които разказва цяла история, включително със случки от рубаятите на Омар Хаям.
Някои екземпляри са подарък от меценати, други са купени на световни търгове от държавата. Посетителите могат да видят образци на национално облекло, характерно за различни региони на Азербайджан, изящни художествени бродерии и медни щампи, широко използвани в бита.
Често срещаните мотиви в азербайджанското народно изкуство имат определено значение. Изложбата позволява да разберете какво се крие зад такива декоративни елементи като дракон, дърво на живота, кон, птица, да научите произхода и значението на различни форми на кръстове и ислямски символи.
За приключенски настроените посетители част от залата е превърната във виртуално летящо килимче, любимо място за снимки. Друго кътче, където всички се отбиват, е стаята с буквално възпроизведен интериор от дома на богат жител на град Шуша.
Пресъздадена е по бележки и рисунки на европейски и руски пътешественици. Образци на килимарско изкуство, в единство с други видове древни занаяти, са неразделна част от декорацията на такава къща.
Любопитното е, че витражите на прозорците повтарят мотивите от килимите, та през лятото да не липсват на обитателите.
На всеки етаж цифровите технологии се използват активно. На мониторите можете да видите процеса за изработка на прозорците шебеке, за които стана дума, и за копринените шалове келагай. А в Детския музей занимателните истории остават в съзнанието на малчуганите и кой знае, може някое хлапе да тръгне по стъпките на Лятиф Керимов, основателят на музея.
