Архитектурното чудо храм-странноприемница-цистерна в едно Раники-Вав е непокътнато от XI век насам. Необичайното е, че многофункционалното светилище е вкопано на седем етажа под земята.
Храмът е построен в памет на махараджа Бимдева, династия Соланки, от неговата вдовица Рани Удаймати. Каменни резби и фризове се спускат надолу в елегантни галерии. Стените са покрити от горе до долу с изящни фигури на богове и богини. Раники-Вав не е просто място за молитва, а кервансарай по пътя на търговците със стоки, накачулени върху камили в безводните степи на Раджастан и Гуджарат.
Стъпаловидните коридори навътре в пясъчника бележат оптималното ниво на водата до полегналия бог Вишну. Промяната на количеството в изкуствения подземен резервоар зависи от тропическите валежи.
Около него се шири зелен и в най-жестоката суша отлично поддържан парк със спокойно разхождащи се пауни. А прохладата се усеща надалеч. Единственият белег на цивилизацията са екзотичните кошчета за смет – пластмасови маймуни и мечки, гушнали бидони, върху които пише „Използвай ме”. Ефект определено има. Чистотата е лабораторна. За Индия, де.
Прочут с изкусната си скулптурна резба е Храмът на Слънцето в Модера. Тук може с часове да разглеждате хилядите каменни фигури, без да откриете две еднакви. Светилището не действа от XII век (щом върху покрива не се вее знаме, значи е за гледане, а не за молитва, казват местните).
През 1026 г. крал Бива посвещава на Бога на Слънцето храм, в който се стичат поклонници от цяла Индия. Сградата е така замислена, че с изгрева на главното светило да заблести с цялата си красота плячкосаната преди векове статуя в олтара. Всъщност светилището се състои от 109 отделни храма, свързани помежду си. А в огромния басейн вървелите със седмици поклонници се измивали ритуално и пречистващо преди молитва. В „дамската част” мъже не се допускали. Тук жените общували, танцували, обменяли клюки.
Всяка колона е от пет части с по пет фигури – в чест на петте човешки сетива. Скулптурите в мъжката част изпъкват с неприкрита еротика, но тукашните люде обясняват сексуалните сцени и хиперболизираните фалоси с космическия подтекст на мъжкото начало. А европейците май виждат повече сцени като от Кама Сутра. Но в тази част на храма те са нещо като учебник за бъдещи съпрузи.
„Тероризмът разделя света, туризмът го обединява”, твърди министър-председателят на Индия Шри Нарендра Моди (бивш премиер на Гуджарат) и добавя, че освен за историческите паметници има големи планове и за пясъчната ивица край Арабско море, които ще засенчат Гоа.
Дори многото придихания в произнасянето на името Махатма Ганди внушават нещо съкровено. А след филма с Бен Кингсли и онези, дето хабер си нямат от философията на Учителя, знаят кой носи прякора Велика душа. Затова човек пристъпва в ашрама на Ганди в Ахмедабад с благоговение.
Мястото за пречистване, покой и йогистки практики е създадено от Махатма през 1915 г. на брега на река Сабармати. Ниските постройки, почти бараки, са превърнати в музей, посещаван от около 300 души дневно. Единствено потомците на Ганди имат право да нощуват там. Но никога не го правят. В дъното на двора са къщичките за гости. Защото ашрамът продължава да работи.
По сенчестия двор притичват палмови катерички, които дружелюбно поемат с лапички лакомства от ръцете на посетителите. Някой от послушниците премита двора от падналите листа като част от всекидневните си задължения. Други почиват под дърветата или съзерцават ленивите води на реката, охранявани от полицейски караул.
Ганди е живял тук до 1930 г., когато повежда към Делхи т.нар. Dandi March, 400-километровия поход на босоногите. Мирният протест започва като отпор на данъка върху солта, въведен от британците, и довежда до изтеглянето на англичаните от Индия. Махатма тръгва бос към политиката и световната история и никога повече не се връща в ашрама, но жена му остава да живее там до смъртта си.
Впрочем той се жени за съпругата си Кастурбай, когато е на 13 г., по сватлък между родителите и бракът им не е много успешен, съдейки по фразата в автобиографичната му книга за главата, наречена „Бракът“ – „Бих искал никога да не напиша тази част“.
Професията си обаче Ганди избрал сам. Завършва право във Великобритания, заради което е отлъчен от аристократичната си каста, за която било срамно да работиш. В едноетажната постройка все още пазят вещите, принадлежали на мислителя. Стаята му е повече от спартанска – масичка за писане, ръчен вентила
тор, възглавница и статуетки на трите мъдри маймунки „Не чух, не видях, не казах”.
В останалата част на къщата са шетали последователите му, бодро командвани от жената на Ганди. Най-интересна в кухнята е типичната за областта Куч система за запазване на водата хладна с каменна полица и няколко поставки за скачени съдове с различна големина.
Философията на Махатма е била революция за времето си. А сега звучи толкова логично – всеки да се обслужва сам. Но в епохата, когато, ако те ухапе комар по врата, е имало прислужник да те почеше, чиста ерес е била препоръката да си връзваш обувките без чужда помощ.
