Неотдавна изпълних отколешната си мечта да посетя Япония. Уж бях сравнително подготвена, все пак съм редактор на книгата на Юлиана Антонова-Мурата “Сан-сан, Япония” и заедно работим върху следващата “Хай-хай, Япония”, и… се оказа, че странностите дебнат зад всеки ъгъл.
Днес ще ви разкажа как елени и сърни преяждат с бисквити и слушат Бетовен. Всички са чели или поне виждали снимки на красивите животни, които ядат от ръцете на възторжени туристи в старата японска столица Нара. Но тя далеч не е само място, където се разхождат свободно грациозните животинки, ами си е съвсем истинско селище с училища, болници, магазини и население от 350 хиляди души.
Храмът Кашихара Джингу се смята за мястото, където боговете са слезли на земята и са създали Япония. Според историята на страната, и през периода Асука (598-710), и през периода Нара (710-794) градът е играл важна роля.
Затова тук са се съхранили огромно количество древни храмове, включително будиският Тодай джи и шинтоиският Касуга Тайша, и двата – част от съкровищницата на ЮНЕСКО.
Но главните герои са 1500-те елени и сърни, които населяват градския парк в Нара, където се преплитат шинтоизмът – традиционната религия на японците, и будизмът, въдворен като официална държавна религия през осми век.
Легендата разказва, че навремето в Нара се стекли поклонници да се помолят на шинтоистката богиня на слънцето Аматерасу, а божественият защитник на японската държава влязъл в града върху белоснежен елен. От този миг тези животни са свещени и покровители на Нара.
Елените са почитани и в будизма. Самият Буда се асоциира със златен елен, защото на първата му проповед присъствали и двама горди представители на този вид От тогава са символ на хармония и безстрашие, защото копитните, също като странстващите монаси, всяка нощ отдъхват на различно място.
Официално елените са национално богатство на Япония и пазят държавата. И са нещо като свещените крави в Индия. Никой не би дръзнал да ги обезпокои, дори да дремят по средата на шосето.
Всеки може да нахрани елените със специално разработени полезни и питателни бисквитки sika senbei, които се продават навсякъде по 100 йени пакетчето. (Честно казано, опитах ги от любопитство. Не бяха лоши). Сигурно и на сърничките им харесват, защото щом забележат сладкишите в ръцете ви, започват да се бутат, опитват да ви бръкнат в джоба. Някои дори са се научили да се покланят след всяка подадена бисквитка.
На мен ми се случиха и двете приключения. Докато нежно подавах печиво на любезно покланяща се кошута, друга нахалница зобаше направо от джоба ми и го пълнеше с трохи. А едно еленче ме боцкаше с рогцата си в гърба да му обърна внимание. И хич не се свенеше от светостта на мястото.
Паркът в Нара огромен: 660 хектара. Тодай-джи или Великият Източен храм се смята за най-голямото дървено съоръжение в света. Той е на 12 века. Горял е по време на войните между самурайските кланове, разрушаван е от граждански войни и земетресения, възстановяван е отново и до ден-днешен е действащ. Тук се стичат вярващи от цял свят, за да се докоснат до древните реликви.
Светилището е дом на най-големият Буда в Япония – Вайрочани. Всъщност, около него е бил построен храмът. За да бъде отлята статуята му са били използвани всичките държавни запаси от бронз плюс седем тона восък и 100 кг злато. Фигурата е поседнала върху постамент във формата на лотос и заедно с него се извисява на 22 метра.
Дървеният Тодай-джи преди векове е бил висок над 100 метра – небостъргач за онези времена, но честите земетресения нанасяли поражения, които и днес не са реконструирани в пълен размер.
Пред входа на залата на Големия Буда стои един от неговите 16 ученици – дървената фигура на Бинзуру, покровител и целител на болните. Хората вярват, че могат да се избавят от страданията си като потъркат тялото на статуята. За да го запази от ръцете на хилядите, желаещи изцеление, са го наметнали с червена мантия.
В Нара има традиция през зимата, когато посетителите с бисквитки в джоба са малко, а природната храна в парка почти липсва, служителите викат елените и сърните за обяд като им пускат Симфония №6 от Бетовен. И животинките, чувайки музиката, се втурват от всички краища към хранилките.
