В Покана за пътуване на 2 юни по програма “Христо Ботев” на БНР от 17 часа: Татеос Татеосян участва в рекорд на Гинес за ходене заднишком в Индия. Хенри Мур, Пикасо и Роден под открито небе в Япония
Щом някой спомене Венеция пред очите ни изниква представата за пъстър карнавал, луксозни дворци, църкви с неописуема красота и, разбира се, романтични разходки с гондоли по каналите. Неотдавна се завърнах от там, където посетих Биеналето за изкуство и българския павилион в културния център Дон Орионе. Там се запознах с Теодора Бахарова, която от години живее в непотопяемия град.
След като разгледа с четвъртокласници от училище “Данте Алигиери” инсталацията “Съседите”, тя организира детско ателие “Странноприемница”, в което децата научиха, че на кирилица пишат 252 милиона души от 32 държави, а после месиха глина с билки и създаваха свои произведения.
Разпитах Теодора Бахарова, която прави занимания с послания за деца, каква е Венеция извън задължителните туристически места и изобщо как се живее в град “на вода”. Изводът е, че е омагьосващ за посещение, но е доста труден за живеене.
Татеос Татеосян в момента живее във Варна, но иначе е гражданин на света. Работил е като бижутер в САЩ, притежавал е ювелирна фабрика в Мексико, управлявал е завод за накити в Мумбай и е имал партньори в Китай. Освен това е поставил рекорд на Гинес в Индия. Биографията му направи си плаче за представяне в Покана за пътуване.
Той разказва как се управлява фабрика в Индия и защо е напуснал Мексико, за да се премести в Мумбай. И как се е класирал пръв в масово бягане заднишком за рекорд на Гинес. Светът е широк, но у дома е най-хубаво. Така мисли и Татеос Татеосян, който ни разходжда от Маями през Ню Йорк и полуостров Юкатан чак до щата Гоа и китайския град Гуанджоу.
Представете си 70 хиляди квадратни метра парк, в който шедьоврите са така органично вплетени в природата, че сякаш винаги са били там. А когато става дума за Музея под открито небе в японското градче Хаконе думата шедьоври никак не е пресилена за творби от автори като Огюст Роден, Сезар и Хенри Мур.
Повече за културното средище, отворило врати през 1969 година, четете тук:
