Баган, древната столица на държавата Мианмар, по-известна като Бирма, е архитектурно превъплъщение на „принца и просяка“. От 5-звездния хотел джопваш направо в калта. Централните улици в древната столица приличат на редови селски път – жабунясали кратери, пълни с кирлива вода.
След патоса, с който се докосваш до 4-те златни статуи на Буда, се сблъскваш с каруца, теглена от едногърби волове. А храмовете са толкова много, та туристът си тръгва с убеждението, че се е „напагодил“ за цял живот.
Виж, хотелът е потапяне в онова време, когато героите на Съмърсет Моъм в поомачкани памучни костюми си веели с шапки по терасите, претакайки чаши с уиски. Дървените бунгала са произведение на резбарското изкуство, а входовете към верандите са като врати на храм. В банята, с размер на гарсониера в „Младост“, погледа ми спират закачалките за кърпи – дървени фигури на коленичили бирманки.
И понеже без пагода не може, на хвърлей от басейна (с елегантни свещници за романтика при нощното къпане) се извисяват останките на вековен храм.
В древната мианмарска столица край величествената река Иравади са оцелели 2230 пагоди. А са били 4446. Тук и най-богатият милиардер, ако реши да строи, и в изкопа му се окаже дори само една историческа отломка, градежът спира.
Забранени са високите и модерни сгради, които няма да подхождат на пагодите. А те са навсякъде. Най-впечатлянащ е храмът Ананда. Тишината ти заповядва да замълчиш и да се вслушаш в себе си. 4-те статуи на Буда се извисяват сред древни фрески. Снимаш се пред тях и някак си се чувстваш откровено глупав и нищожен.
Добре, че навън ни награкват самоуките художници, които с уверена ръка, направо върху паважа, рисуват филигранни легенди върху плат. Пазарлъкът с тях ни връща увереността, че сме се родили в правилната цивилизация. За 5 долара получаваме 4 картини с древни сюжети плюс визитка на твореца. И тя направена на ръка.
Пред малък дюкян се ветреят кожи от питон в естествен ръст. Хвърляме се с потребителска страст. Два портфейла от змийска кожа за 10 долара?! Спазарявам ги за 5. В София установявам, че не струват и толкова. При случайно попаднала капка вода портмонетата първо омекват като юфка, после се набръчкват – плисират се от стрес и накрая се… разграждат. Просто питонската кожа е скроена след като змията я е съблякла и е без без химическа обработка.
Залезът в Мианмар не прилича на никой друг. Звездите са едри като юмруци. Пълната липса на промишленост превръща чистото небе в увеличително стъкло за красотата. От покрива на Татбюню, 70-метровият най-висок храм в Баган, туристи от всякакви националности вкупом затаяват дъх пред гледката на потъналите в зеленина и златни отблясъци пагоди, далечни и осезаеми едновременно.
Присмехулник разрушава магията с констатацията, че околността прилича на нагъчкан игленик. Но дълбоко в нас преклонението мъждука неразрушимо.
По изгрев и по залез небето над Баган се изпълва с десетки балони. Туристите, прежалили 270 долара се наслаждават на небесното светило и потресаващите гледки от високо. Ако искате да направите незабравими снимки, повярвайте, струва си всеки цент.
