Най-южният индийски щат Керала е известен като люлка на аюрведата и хората го посещават предимно по здравословни причини, но в него има и твърде много места, които не бива да бъдат пропускани.
Специално за Дромомания.бг подбрах 10 от тях.
Храмът Падманабхасвами
Когато говорят за забележителностите на най-югозападния индийски щат, местните хора на първо място споменават храма Padmanabhaswamy, който се намира в град Тривандрум.
Построен е в средата на 18 век в чест на Вишну и е известен в Индия като една от 108-те най-свещени обители на божеството. Името на храма означава една от формите, под които Вишну съществува. В Керала той предпочита да спи мистичен сън.
Петметровата полегнала скулптура на бога е покрита със скъпоценни камъни и благородни метали. Самата сграда също е доста впечатляваща за европееца. Храмът се вижда отдалеч, благодарение на кулата върху портата на седем нива, наречена „гопурам“, която се издига на 30 метра в небето.
Стените са покрити със стенописи, а широкият коридор отвътре е украсен с триста стълба с релефни изображения на мистични герои, които разказват истории.
През 2011 г. храмът Padmanabhaswamy стана известен в целия свят благодарение на огромното съкровище, случайно открито в него. Стойността му се изчислява на 22 милиарда щатски долара.
Синагогата в Кочи
В исторически план Кочи, един от големите градовете на щата Керала, е бил дом на най-старата група юдеи. Общността се появява, благодарение на няколко вълни от заселници, които пристигнат в Индустан по времето на цар Соломон. Те търгуват със слонова кост и злато и се заселват в Южна Индия. Синагогата в Кочи се смята за най-старата не само в страната, а и в цялата Британска общност.
Еврейският молитвен дом Прадеши е основан в средата на 16 век. През 1968 г. Индира Ганди присъства на церемонията по честването на 400-годишнината му. Днешното състояние на синагогата е много задоволително, тя все още функционира по предназначение и е отворена за всеки, който иска да разгледа нейните реликви.
Храмът, считан за забележителност на Керала, съдържа старинни текстове от Талмуда и античен порцелан, ръчно изработени от занаятчии, полилеи, направени от белгийски стъкларски производители, и медни плочи, датиращи от 10 век, които записват привилегиите на отделни членове на еврейската диаспора в Кочи.
А иначе първата синагога в Керала е някъде от 4-ти век. Когато един ентусиаст решил да възстанови храма Прадеши, въпреки че в Кочи отдавна почти няма евреи, най-големите дарители били от други вероизповедания – индуисти, католици, мюсюлмани, тамили.
Най-ревностен бил професор по история, който дори не живеел в същия град. Давал цялата си заплата за новото съграждане на храма, който бил руина. Семейството му се отрекло от него, защото предпочитал чужда вяра пред нуждите на близките си. Той продължил да дарява и да живее в оскъдица. Година след година …
Когато се пенсионирал, отново превеждал всичко на синагогата. Защото бил убеден, че всяка вяра трябва да си има храм. Нищо, че бил индуист. Синагогата я има, но в нея вече идват неколцина престарели юдеи да четат тората. Младите са се преселили в Израел. Е, напразна ли е била саможертвата на професора?!
Храмът на Кришна в Гуруваюр
Първото споменаване на храм на Кришна в малкото селце Гуруваюр в Керала датира от 14 век. Кришна е почитан тук под формата на Нараяна. Богът разкрива образа на космическата реалност веднага след раждането си на своите родители и това е особено важно за индуистите.
Храмът Гуруваюр е най-важният в щата и един от най-богатите не само в Керала, но и в цялата страна. Именно тук санскритският поет Нараяна Бхаттатири, който страда от ревматизъм, създава своята творба „Нараяниям“. Благодарение на него всички хора със ставни заболявания, и днес особено почитат светинята.
Храмът е база за практикуващи драматичното танцово изкуство, наречено Krishnanattam в Керала. Ако харесвате индийски филми и особено частта, в която героите спират това, което правят и изведнъж започват да пеят и танцуват, можете да си прекарате добре в Guruvayur. Туристи от цяла Керала идват тук, за да гледат танцовите представления вечер.
Пунатуркота
На няколко километра от храма на Кришна в Гуруваюр, на територията на двореца на древния раджа, се намира Punnathurkotta или резерватът за слонове.
Фермата за слонове в Керала е специално място дори за Индия. Тук живеят повече от 60 гиганта, всеки от които е посветен на Кришна и участва в храмови церемонии и фестивали в Гуруваюр. Богатите индуси подаряват слонове на Кришна. Едно от четириногите дори се е превърнало в герой от местния фолклор. Името му е Гаджараджан Гуруваюр Кешаван и на входа на храма има негов паметник.
Историята разказва, че слонът е подарен на храма от семейството на раджата на Ниламбур. Височината на гиганта била повече от три метра при холката, а слонът живял почти 70 години, повечето от които показвал специална преданост към Кришна. Как точно слонът е направил това може да разберете, като изгледате филм за Гаджараджан или участвате в ежегодния фестивал в негова памет. Тържествата се провеждат на 2 декември, деня на смъртта на краля на слоновете.
Входът за резервата за слонове е отворен всеки ден. Посетителите могат да наблюдават и как великаните се къпят в реката.
Мамиюр-махадева-кшетрам
По пътя от храма на Кришна към убежището за слонове ще се натъкнете на друга религиозна сграда, която е важна за всеки индуистки поклонник. Храмът с непроизносимото име Mammiyur-mahadeva-kshetram е посветен на пълното проявление на Кришна, наречено божеството Guruvayurappan.
За обикновения смъртен е почти невъзможно да се ориентира между небесните кътчета и селенията на вечната обител на Кришна, но храмът стои много автентично сред вечнозелената непроходима джунгла.
Кутиятам
Учените смятат, че театралното изкуство, наричано в художествените среди „санскритска драма“, е възникнало в Индия поне през 1 век. Сл. Хр. Участниците представят произведения на изключителни индийски автори, много от които преведени на европейски езици.
Така драмата „Махабрахат” се превръща в откритие за Гьоте, който след срещата с нея написва своя безсмъртен „Фауст”, а светът нарича епоса „Рамаяна” най-легендарният образец на санскритската литература.
Керала има свое собствено театрално изкуство, наречено Kutiyattam. Практикува се в индуистки храмове. Значението на kuttiyatam е високо оценено от ЮНЕСКО. Този вид театрално изкуство е включено в списъците на нематериалното световно наследство.
Бхаранангарам
Малкият град в щата Керала, Бхаранангарам, е известен като мястото за последен покой на християнката Алфонса, която е била канонизирана след смъртта си и е обявена за светица, благодарение на праведния си живот и желанието да помага на болните и бедните. Християнският храм на гроба Света Алфонса е място за поклонение на вярващите.
Привържениците на индуистката религия и обикновените почитатели на архитектурния стил, към който се числят повечето храмове в Керала, ще се заинтересуват от храма Шри Кришна Свами. Легендата разказва, че Кришна е извършвал свещени ритуали в местната гора и районът е дал името си на град Бхаранангарам.
Парк Перияр
В Западните Гати, около най-високата точка на планината Котамалай, се намира Националният парк Перияр, създаден със заповед на правителството на Индия през 1982 г. Това е най-известният резерват в Керала. Можете да разгледате обитателите му и да се запознаете с екзотичната флора, като си поръчате обиколка във всеки туристически офис на Кочи.
Три четвърти от територията на парка е покрита с вечнозелена тропическа джунгла. Сред обитателите са особено забележителните тигри, слонове и леопарди, но често се срещат и мангусти, индийски макаци, капуцини и други примати.
Като цяло фауната на Националния парк Перияр е удивително разнообразна. По време на екскурзията можете да видите представители на повече от триста вида птици и около петдесет чешита влечуги с всякакви цветове и размери. Там и разнообразният свят на пеперудите е удивителен. В резервата има около 160 вида от тези крехки и красиви „летящи цветя“.
Езерото Перияр, създадено от изграждането на язовир, предлага на гостите прекрасна възможност за разходка с дървена лодка, излязла сякаш от страниците на романи, писани през миналия век.
Мунар и чаените плантации
Етикетите от опаковките на индийски чай, изобразяващи плантации, изглежда са нарисувани от натура в околностите на град Мунар. Центърът на плантациите се намира в долината на планинската система Западни Гати на надморска височина от 1600 м.
Основните атракции около Мунар са безкрайните планински склонове с милиони чаени храсти. По време на обиколката гостите се запознават с прибирането на реколтата или грижата за храстите в зависимост от сезона. След това образователната разходка продължава във фабриката за чай, където от събраните суровини се приготвя бъдещата напитка.
Тук листата се изсушават, ферментират и пакетират. Подробности за историята на появата на чаените полета и традициите на отглеждане и пиене на най-популярната напитка в целия свят можете да намерите в Музея на чая.
Най-високата точка, от която се открива най-добрата гледка към Керала, се нарича Топ Стейшън и е на 27 км. от Мунар.
Еравикулам
Най-близкият град до Националния парк Еравикулам се нарича Мунар и именно оттам е най-лесно да започнете пътешествие из един от най-красивите резервати в Керала. В Еравикулам можете да видите нилгири (бели) тигри, червени вълци, леопарди, индийски порчета и мангусти.
Територията на парка се намира на около 2000 м надморска височина, а най-високата му точка е връх Анай-Муди – 2695 m.
Флората тук е не по-малко уникална от фауната. В тази част на планинската система Западни Гати веднъж на всеки 12 години склоновете се покриват с цветята на растението курунджи, превръщайки обикновения пейзаж във фантастично красива картина. Синьо-виолетовите венчелистчета обгръщат склоновете на билото с лека мъгла, която прилича на морска вълна.
