Дългогодишният проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с "Колко те харесвам"

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с "Колко те харесвам" — Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“

“Колко те харесвам” е поетично-ироничен поглед на шестима съвременни художници към заобикалящата ги среда. Те показват как се самовъзприемат, как другите ги възприемат, в какво време живеят.

Чрез автобиографичния похват като средство за самоизразяване и търсене на собствена идентичност, авторите разглеждат културни, религиозни, политически и социални теми, акцентирайки върху авторефлексията и подлагайки на критика представата за лично и обществено пространство. Изложбата е част от дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова.

Божидар Бончев извежда керамиката от уталитарен модел в постмодернистичен наратив. В „Опитите за портрет“ се оглежда самият художник. Тези автопортрети съдържат в себе си различни похвати на изразяване и разказ – смесица на скулптурна форма и живописно наслагване, основни обеми и интригуващи малки детайли, цветни петна и идеалистични пейзажи.

Дългогодишният проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с "Колко те харесвам" — Дългогодишният проектт „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“

Георги Ружев обича да се превъплъщава в митологична личност, музикална звезда или киноактьор. Плакатът от 1977 на групата „Секс Пистълс“ и фотоколажът на художника в образа на нейния фронтмен Джони Ротън препраща към анархистките и пънк прояви по време на митинги и шествия от 1990-те, в които Ружев се включва.

Ива Яранова участва в експозицията с портрети на колекционери – хора, които са част от нейната артистична среда. Виждаме не просто ликове на приятели, а ситуация, в която колекционерите са изобразени сред заобикалящ ги магичен свят. Зад всяка живописна работа на художничката се крият много истории, наситени с разнопосочни знаци, които „настояват“ да бъдат разгадани.

Мариана Василева е мултимедиен артист, който от години живее и работи в Берлин. Във видеото „Никога не носи две дини под една мишница“ тя цитира популярни изрази, използвани от нейната баба. В различен социо-културен контекст днес тези поуки от детството изненадващо се повтарят.

Момчил Георгиев изгражда строго разпознаваема образна система, върху която работи от години – черен плътен контур конструира мъжка глава, контрастираща на пастелно вибриращ фон. Художникът придава конкретност на тази форма в портрети на приятели – колеги, изиграли важна роля в живота му.

Юлий Таков продължава серията живописни картини, върху която работи през последните две години, като изобразява дългото си пътешествие в една загадъчна реалност. В безкрайната интерпретация на околния свят художникът попада в множество битки и се сблъсква с препятствия, но намира и начини за проеодоляването им.Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“