Когато за втори път посетих белгийския град Гент дори не ми мина през ума, че ще пия бира боса с единия крак. При това посред зима. На Vrijdagmarkt, един от очарователните местни площади забелязвам надпис „Сервираме 500 вида бира“.
Името на заведението De Dulle Griet звучи доста френски, но на този език знам само Мерси боку, за жалост. Това не ми пречи да надникна с любопитство тъкмо когато метална кошница с обувка вътре се издига към тавана със звучно дрънчене. Как да не влезе човек?!
От сервитьора научавам, че ритуалът по поднасянето на бирата Kwak изисква клиентът да даде едната си маратонка, ботуш или каквото носи в момента. Барманът надлежно поставя аксесоара в коша, на който е закачен и пиринчен звънец.
Всички посетители ръкопляскат, и то два пъти. Веднъж когато чепикът се възнася и вторият щом донесат бирата. А тя се поднася в странна чаша с подпирачка от дърво. Нещо като лонгета за пиво. И количеството не е като за начинаещи.
Комичното е, че понеже с една кошница се изстрелват няколко обувки, гостът показва другия си крак като нагледно помагало. Но получава собствеността си едва след като плати.
Освен ритуалът, и пивницата трябва да се разгледа внимателно. По стените са закачени табели, на една от които прочетох 1751 година, таванът е декориран с балдахин с бурбонски лилии, старинните фенери изглеждат съвсем автентично.
Според клиентите от съседната маса, когато бирата Kwak стигне до тънкото гърло на чашата трябва да се внимава, защото понякога казва „Куак“ и или те задавя, или те залива. Бях предупредена, та не ми се случи нищо подобно.
Замайването от пивото Kwak не се оказва пречка да надникна в гугъл за повече подробности.
Бирата Pauwel Kwak, както е официалното й име, се произвежда повече от 200 години, но като марка е регистрирана едва през 1980-а. Легендата, с която е „опакована“ звучи забавно и привлекателно.
Собственикът на механа De Hoorn, Пауел Куак, много се ядосвал, че файтонджиите не се отбивали в заведението му. По онова време било забранено на кочияшите да спират за пиене и храна по никакъв повод.
Тогава предприемчивият бизнесмен изобретил специална чаша, която се прикрепва към каретата без риск от разливане на съдържанието, дори при конски галоп.
Стъклото изглеждало малко комично: горната част била във формата на разширяващ се нагоре съд, а долната приличала на лабораторна колба. Странната конструкция било невъзможно да се постави на масата или върху друга равна повърхност. Въображението на г-н Куак добавило дървена подпорка, която може да бъде прикрепена към файтона.
Така кочияшът, минавайки грабва бирата, закача я отстрани на каретата и си пийва, докато продължава по пътя си.
Творението на Пауел придобило главоломна популярност. Единственият проблем бил, че файтонджиите непрекъснато се опитвали да задигнат ефектната чаша със стойка. Затова кръчмарят измислил любопитна депозит-система. За да получи бира, клиентът оставя едната си обувка като залог. При обратния курс плаща сметката, връща чашата и си я получава обратно. Ако изгуби или открадне бокала, ще ходи бос.
Дали действително е било така, няма сигурни доказателства, но легендата звучи „вкусно“ и носи международна слава на бирата Куак.
Кратко видео как се пие Куаки, вижте тук
https://youtube.com/shorts/dzV87B7ZcaA?si=b3wEc9-F-gvS6bxL
