
Автор Антония Стефанова
От 17 до 26 януари в Берлин се проведе 89-то издание на водещото международно изложение за хранене, селско стопанство и градинарство „Зелена седмица“, основано през далечната 1926 г. – в разцвета на „Златните 20“.

Представени бяха 1400 изложители от 60 държави, както и тематични ареали като цветарство, „приключението ферма“, домашни животни, ловджийство, „Хипологика“ – турнир по конен спорт, а и щандове на редица държавни министерства като Министерство на околната среда, опазване на природата, нуклеарна сигурност и защита на потребителите (BMUV), Министерство на храните и селското стопанство (BMEL), Министерство на икономическото сътрудничество и развитие (BMZ), Държавно сдружение на германската хранителна промишленост (BVE) под мотото „Бъдещето е вкусно“.
Всички те фокусираха вниманието на посетителите върху актуалните насоки в съответните браншове: напасване към климатичните промени, развитие на селските региони, овладяване на нови ресурси за изхранване на населението (с дегустация на чипсове от водорасли), към темите възобновяеми суровини, нулеви отпадъци, кръгова икономика.
Един от най-значимите тематични ареали бе посветен на производството на биологично чисти храни и приобщаването на широката общественост, най-вече на подрастващото поколение, към този толкова важен за бъдещето на човечеството път на развитие на бранша. За целта използваха презентации, дегустации, уъркшопове и игрови викторини.
Германия през последните години изживява същински бум в предлагането на екологично чисти продукти на пазара. При това не само в специализираните за биохрани магазини, но и в големите търговски вериги, на цени, достъпни за всяко домакинство.
За да разбера, на какво се дължи това развитие, разговарях с един от пионерите в производството на биовина от региона Райнгау, г-н Михаел Албрехт. Той сподели, че прз 90-те години на миналия век търсенето на биопродукти в Германия е било много слабо, предлагани в малко на брой специализирани магазини, на високи цени. В населението битувало убеждението, че биохраните са лукс само за богатите.
От 2001 насам развитието на екологично чиста селскостопанска продукция става държавна политика, по време на управлението на първото правитество на социал-демократите и партията на зелените – чрез утвърждаване на федерален биолейбъл, а през 2002 година – чрез създаването на Федерална програма за екологично селско стопанство.
Целта е стимулиране на устойчиво, екологично земеделие и хранителна промишленост, и създаване на мрежа от показни екостопанства (в момента 300 от общо 37 000), в които се предлагат информационни посещения и демонстрации за широката общественост, за детски градини, училища и професионални учебни заведения, за обмяна на опит между екостопанствата.
Федералното министерството на храните и земеделието изработва „ Биостратегия 2030“, при която си поставя за цел през 2030 г. биологично селско стопанство да се развива върху 30% от обработваемата земя в Германия.
Г-н Албрехт каза още, че вече няма сериозни винопроизводители, които да не включват в производството си и биовина. И, докато през 80-те години на ХХ век площта на лозята, обработвана с биометоди в региона Райнгау, е била 0,3%, то в момента покрива 30% от обработваемата площ. И разказвайки ни всичко това, приобщаваше любознателната си аудитория чрез дегустация на произведените от него ековина.
Посетих и българския щанд, за да видя, какви са тенденциите в развитието на екологичното производство на хранителни продукти в страната ни. Сертифицираните производители са най-вече малки семейни фирми, залагащи в продуктите си на аромати и съставки, характерни за съответните региони, на билки, познати от поколения с положителното си въздействие върху здравето.
Разговарях с Милена Иванова, създали преди вече 14 години пчелин „Медената долина“ – в сърцето на Розовата долина, с. Ясеново, община Казанлък. Тя сподели че задачата, която си поставят, е да стимулират хората да се хранят с истински, пълноценни храни, да им покажат, че и в България има качествени продукти, към които се числят и техните, за което свидетелства присъдения им в края на миналата година биосертификат.
Представи ми и един от най-търсените, разработен наскоро – крем-медът с розово масло, иновация за България.
За Милена той е нещо като „България в една лъжичка“. А Пепа Петрова ми представи продукцията на нейната семейна фирма „Таткова градина“ (с. Торос, общ. Луковит), като в разядките, пестото, горчицата и течния шоколад залагат на доказани здравословни естествени съставки и билки като риган, розмарин, черна маслина, конопено семе, рожково брашно, тученица. Пепа сподели:
„Нашите продукти освен че обогатяват трапезата ни с вкусовите си качества, имат и добавена стойност със здравословното си въздействие върху нас и децата ни.“
Да се надяваме, че в бъдеще всеотдайноста и ентусиазма на пионерите в производството на биохрани в България ще бъде подкрепено и от дълготрайни програми и стратегии на държавно ниво, защото, както знаем, здравето на една нация е незаобиколима предпоставка за нейния просперитет.