В Покана за пътуване на 9 март 2025 година по програма Христо Ботев на БНР. Певецът и водещ Александър Александров-Алекс за пътешествията си в Тайланд, Тайван, Дубай и Канада. Най-красивият плаж в Салала е на километри от хотелите
Мечтая да пътувам толкова често, че служителите на летището да ме питат “Накъде този път”. И с Александър Александров – Алекс е така. Той е певец, радио и телевизионен водещ и неуморим пътешественик. Музикалната му кариера започва благодарение на композитора Развигор Попов, който е автор на повечето му песни.
Алекс има пет издадени албума, експериментира успешно в различни музикални стилове – обработен фолклор, авторски песни на фолклорна основа, стари градски песни, поп музика. Но в Покана за пътуване няма да говорим за музика, а за пътешествия.
Гастролирал е с успех Канада, Китай, Испания, Тайван, Италия, Русия, Австрия, Индия, Кипър, Тайланд, Румъния, Украйна, Черна Гора и къде ли още не. Оказа се, че аз, дето съм ходила шест пъти в Тайланд и умирам да гледам животни, никога не бях чувала за Сурин. А Алекс е бил в тази провинция и е виждал с очите си единственото гробище за слонове в света.
А който е ходил в Тайван ще се съгласи с певеца, радио и телевизионен водещ Александър Александров-Алекс, че храната там е много вкусна. Е, има и екстремни преживявания с хрупкави инсекти, които моят гост е опитал, но също така се е качил и на небостъргача Тайпе 101 и е ходил в старата столица Тайнан.
При моето посещение там бях изумена, че абсолютно всички музеи са безплатни, а няколко различни автобусни линии возят туристите до всеки един от тях, пак без пари.
От Тайван прелитаме към Дубай, където Алекс е виждал проектите за летящи таксита с очите си. А после свърваме и в посока Торонто. Там от 30 години живее сестрата на певеца, а той е посрещал два пъти нова година там.
От него научаваме още как човек може да си купи билет за да види на живо Тайната вечеря. Запазвам си правото да го поканя да ни разкаже и за приключенията си в Индия.
Когато бях малка, в научно-популярно списание (може би “Космос”), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкова невъобразимо далечен и екзотичен!
Когато имах възможност да посетя тази държава, освен Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара, бях много ентусиазирана да видя това магнетично във всякакъв смисъл място. В света има стотици антигравитационни хълмове. Размечтала съм се за онзи на Великденския остров, но този в Оман се оказа най-лесно достъпен.
Намира се между Мирбат и основния град на провиниция Салала. Първоначално предпочетох да изляза от колата, за да видя с очите си как тя тръгва нагоре по хълма, без да работи двигателят. Честно казано, изобщо не забелязах нито хълм, нито “обратно движение”.
За да дам шанс на необичайното природно явление, влязох в автомобила. Шофьорът го паркира в подножието на баира, където започва склонът. Наклонът му ми се стори около 30 градуса. Машината е освободена от скорост, спирачката – също. Удивително! Колата започва да се движи. Водачът леко държи волана, без да пипа спирачките или газта. Автомобилът непрекъснато ускорява и докато стигне върха на хълма вече се движи със скорост 35-40 км/ч.
Любопитни ли сте какво всъщност се случи?
Някои хора вярват, че това място има магнитно поле, други са убедени, че тук гравитационният ефект е нулев. Трети са сигурни, че в мистерията са намесени демони и дори предупреждават да не се ходи там.
Чела съм много статии, свързани с научните обяснения на антигравитационните хълмове и оптичните илюзии и пълен качамак от тях се завихри в ума ми. И някак се съсредоточих върху идеята за оптическа илюзия: Мозъкът ще изчисли позицията си, като сравни местоположението на околните обекти. Така че в тази област всъщност наклонът не се изкачва, а се спуска. Това означава, че поради оптична илюзия нашият ум ни казва, че наклонът е възходящ. В действителност обектът се движи, както обикновено, при спускане по наклон.
Реших да експериментирам като използвам приложението на телефона си My Tracks. Тази апликация ще даде точно измерване на височини с помощта на GPS.
Ако антигравитацията се дължи на зрителна илюзия, нивото на хълма трябва да бъде променено. Опитвах се да я изключа или да я докажа, макар останалите в колата да бяха абсолютно убедени, че тя върви нагоре без човешка намеса. Записах показанията на тракера, докато колата се движи автоматично към височината. След това проверих надморската височина.
Резултатът е невероятен. Според данните от приложението изкачването на хълма, което виждаме, всъщност не е изкачване, а слизане.
Най-ниската позиция на възвишението е около 75 м височина от морското равнище. Докато колата се движи, надморската височина намалява и на върха на хълматя е 60 м. Така че това, което виждаме, като възходящ, всъщност е спускащ се хълм с височина около 15 м и разстояние 300 м. Има още един прост метод, който можете да опитате – използвайте индикатори за нивото на водата.
Но какъвто и да е резултатът, вероятно е едно от най-интересните явления в света. Ако имате възможност да посетите Мирбат, не бъдете скептични, ами грабнете шанса. Следващият чартър на Емералд за Оман е на 13 април.
https://emerald.bg/bg/pochivka/1447/pochivka-v-salala-oman-s-chartaren-polet-ot-sofia
Защото в тази част на Оман има още какво да се види. Градът се гордее с дълга история, датираща от 7 век сл. Хр. Мястото е било важен търговски център за търговия с тамян, ценна стока с голямо търсене в целия древен свят.
А какъв е най-красивият плаж в Оман, четете тук
