Автор: Атанаска Г. Русева
„Ако имах — каза си Малкият принц —
петдесет и три минути свободни,бих
тръгнал полекичка към някой извор…“
Антоан дьо Сент Екзюпери
Ако си в Барселона и имаш 53 минути свободни, можеш полекичка да обърнеш гръб на Саграда Фамилия, да тръгнеш по улицата с името на нейния създател и челно да се озовеш срещу едно архитектурно чудо. Световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1997 г го приюти под полите си. И има защо!
Болницата Санта Креу и Сан Пау/Hospital de la Santa Creu i Sant Pau – Свети Кръст и Свети Павел/ , наричана за кратко Болница Сан Пау, е пример за поредния полет на мисълта и въображението в градоустройствените висини на Барселона с невероятните Каза Мила, Каза Батло, Каза Висенс, Парк Гюел, кулата Фигерас и др. на забележителния Антонио Гауди.
Сътворителят на този потресаващ болничен комплекс в Барселонското сърце е архитектът Луис Доменек и Монтанер.
Той изваял първо на хартия удивително красивите сгради и после стоял неотлъчно до строителите, за да ръководи материализирането на своите нетрадиционни идеи. Изграждането започнало с първи етап от 1902 до 1913-та г, но във втория етап от 1920 г, когато Луис Доменек е вече болен и почива на 73 години през 1923-та, до1930 г, когато ансамбълът е завършен, ръководител остава само синът му Пере Доменек.
Открива го тогавашният крал на Испания Алфонсо ХІІІ. Стилът е добре познатият каталунски модернизъм, с който Барселона удивлява цяла Европа…На практика това са модернистични вариации на основата на някои други стилове: готика, мудехар, барок…
Комплексът има 27 впечатляващи сгради, свързани с подземни проходи. До 2009 г той е приемал пациенти за лечение, но междувременно те са преместени в нова, съвременна болница, построена в пределите му и той е затворен, за да го съхранят за поколенията като поредния паметник на барселонския строителен гений.
Започват мащабен основен ремонт и реконструкция и сега мястото е културен център, музей към ООН и… „тайно” предизвикателство за такива като мен – които не спят, за да откриват все нови и нови светове…
За да бъде отдалечен от уличния шум, пред входа на комплекса има екзотичен, чудесно поддържан двор с две бъбрековидни градинки. Болничните павилиони са разположени около една централна ос. В левите осем от тях са се лекували жените, а в осемте десни – мъжете.
Две от сградите – административната и тази, в която са лекарските кабинети, амбулаториите и други лечебни дейности, са базирани в средата и са за общо ползване – и мъжко, и женско, тоест, те са сгради-унисекс. Пред едната от тях, във вътрешния двор, е поставен, висок близо 3 метра красив мраморен кръст, символизиращ вярата и християнското милосърдие. Той е пренесен от първоначално съществувалата болница Санта Креу.
Отвън красотата на всяка отделна постройка те зашеметява с колорит и пищност. А вътре пък орнаментите, стенописите, стъклописите, скулптурите, барелефите – целият интериор, те оставя безмълвен…
Движиш се сред това пиршество за сетивата, обърнал взор нагоре и боязливо пристъпваш по тези невероятно красиви мозаечни подове, по които направо е кощунство да тъпчеш!
Единствено широките подземни тунели с височината на цял етаж и дълги над 1 километър, свързващи 12 от сградите, облепени с различни едноцветни плочки и мозайки, с колони, сводове и приспособления за трудноподвижни хора, напомнят, че това тук е било болница. Те свързват отделните павилиони на комплекса, блестят от чистота и никъде няма дори отчекнато ъгълче от облицовката.
Всичко над земята изглежда като чудесен дворцов ансамбъл, едно умопомрачително мини-градче с улички, църква, фонтани, осветителни тела, зелени площи и градини, екзотични и портокалови дървета.
Липсва усещането за онази неизбежна тъга в обстановката, която ти свива гърлото, дори когато здрав влизаш в болнично заведение. Идеята на архитекта е да създаде среда, в която болните да се лекуват не само с медицински средства, а и с красотата и спокойствието, които ги заобикалят.
Тук се разхождали и си почивали пациенти и обикновени, здрави граждани, тъй като от самото начало комплексът е открит за посещения.
Кой е поръчал този шедьовър? Кой е платил за него? Кой се е лекувал сред това уникално божествено дихание?
Комплексът е строен в началото на 20-ти век, но като здравно заведение съществува от 1401 година. Тогава се обединяват 6 средновековни барселонски лечебници под името Болница Санта Креу и това е най-старото лечебно заведение в Европа.
Създадено е за медицинска помощ на бедните жители на Барселона и преминаващите през нея пилигрими. След векове, когато Санта Креу приема всякакви болни и вече не отговаря на нуждите на разрастващия се град, каталунецът-банкер Пау Гил, живял в Париж, завещава голяма сума пари, за да се построи нов болничен комплекс. Затова в негова чест към дотогавашното име е прибавено и името на светеца Сан Пау.
Меценатът поискал заведението да носи най-добрите белези на своето време в областта на технологията, медицината и архитектурата. Купуват 9 хектара земя в район Ешампле /Разширение/, сриват и част от градските стени.
Луис Доменек печели обществената поръчка и развихря дръзко въображение. Той създава този уникален архитектурен дизайн и надминава и себе си, и тогавашните европейски стандарти: проектира заведението с площ по 145 кв.м за всеки болен! И така зашеметяващият ансамбъл става най-големия модернистичен болничен комплекс в света.
Великолепно!Неотразимо!Трябва да се види на живо!Благодаря на Господ,че ме дари с тази привилегия!