Автор: Атанаска Г. Русева
Той никога не е правил чертежи за архитектурни проекти, нито е използвал изчислителна техника да планира предварително своите шедьоври. Ръководи се единствено от интуицията си, определяйки в ума си всички нужни решения и разчети, достигайки естествено до тях не с напъни да създаде свой стил, а просто виждайки така света.
Можем да си представим какво удивление, пък и неразбиране, са предизвиквали тези качества в началото на 20-ти век!
Но едва на 26 години Гауди получава доверието на барселонската управа, която му възлага съоръжаването на Кралския площад с улични фенери. За по-малко от година проектът е изпълнен изцяло. Следват 50 години неуморен труд и стотици създадени шедьоври от обществени поръчки не само в каталунската столица.
Най-голям размах на въображението на майстора обаче дава сътрудничеството му с богатия барселонски меценат Еусебио Гюел.
Когато Гауди завършва Училището за изящни изкуства в Барселона, директорът на заведението му поднася дипломата с думите: „Ние не знаем на кого връчваме този документ: на луд ли или на гений!“
Времето избра квалификацията. 8 от уникалните творби на Гауди са в Списъка на Световното културно наследство към ЮНЕСКО.
Интересен факт е, че дедите и бащата на гения са обикновени медникари. Те също изработвали уникални метални предмети без чертежи, а по своя преценка, „на око“.
Очевидно това е някаква семейна особеност, останала в световната история с постиженията на онова малко, много болнаво момче – Антонио, за което животът е направил своя рисков облог „Да го бъде или не!“.
И то го е спечелило с безценната си отплата!
