Ако си мислете, че сте виждали красота…
Автор Атанаска Г. Русева
Дори само да се „поразходиш” из историята на Япония, ти трябват много и дълги обяснения, за да я разбереш. Ще затънеш още на втория завой в дебрите на племена, периоди, кланове, автономни военни формирования, шинтоизъм, будизъм, размирици, войни, завоевания, нинджи, самураи…Ще те удивят легенди, митове, предания, мистерии.
Ще те преследват духовете на самоубийци чрез самоизкормване/сепуко/ и на живите торпили, пилотите самоубийци/камикадзе/, врязващи в пълно съзнание своите самолети във вражеските военни кораби …
Не се наемам да премина по целия исторически път на тази чудна държава. Ще спра внимание само на един комплекс от прекрасни исторически култови сгради, много от които са определени за японско държавно богатство, а други се считат за особено важни национални забележителности.
Но от 1999 г целият комплекс е въведен в златния фонд на Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Оценен на 40 милиарда йени в настоящата икономика, комплексът е първостепенен обект на световното наследство сред останалите японски бисери в този списък.
Между 4-ти и 9-ти век многото разпоскъсани автономни структури и племена в Япония постепенно се обединяват от централна власт, ръководена от император. Императорската институция, установена по това време, съществува и до днес, макар и вече с почти изцяло представителна и церемониална роля.
Впоследствие влиянието на тази институция отслабва и превес във властта вземат военни формирования – шогунати. За техни ръководители от императора се назначават шогуни – наследствени военни водачи на самурайската каста.
Но постепенно те придобиват самостоятелна власт и са в непрекъснати битки по между си за надмощие. През 16-ти век в Япония пламва гражданска война. По-късно настъпва поредното обединение в единна обществена система. След това мирът сред съюзниците не продължава дълго.
През 1600 г военоначалникът Токугава Йеясу печели решителна победа над съперничещите си автономни кланове. Императорът му присъжда званието шогун и той на практика поема управлението на държавата.
Токугава обединява Япония и дава началото на шогунат, просъществувал 268 последователни години. Седалището му е в източния град Едо /сегашното Токио/. През този период, наречен Едо, се установява относителен мир и спокойствие, налага се строга класова система на японското общество, подобрява се икономическото му, социално и културно състояние и се прекъсват почти всички контакти на страната с външния свят.
Изолационистката политика продължава с още 100 години португалско влияние над японска земя.
Токугава Йеясу абдикира от властта само сред 2 години управление. Той се заема да подготви следващия шогун – своя син Хидетада, именно за да положи основите на дълга управленска династия. След втория шогун, Йеясу подготвя един от двамата си внуци за приемник на властта.
За трети шогун е определен Йемицу, който има физическо увреждане. Прозорливият дядо съобразява, че ако вместо на него, даде властта на свой здрав внук, Япония отново може да се завърти в мелницата на противоборство и войни. А със сакат шогун никой няма да тръгне да се бие…
След смъртта на Токугава Йеясу през 1616 г, в красива гора край град Нико, префектура Точиги – едно от най-старите религиозни и поклонически места в Япония, през 1617 г синът му започва изграждането на негов мавзолеен комплекс, състоящ от шинтоиско светилище и храмове Тошогу.
Първоначално изградените съоръжения са с традиционната за японските храмове сдържаност и строгост. Но в знак на дълбока благодарност и почит към своя дядо, който го предпочита за трети шогун, през 1634-1636 г внукът Йемицу разширява светилището и построява нови храмови акценти тук.
Около 15 000 занаятчии са наети да оформят уникален шедьовър от над 50 сгради с пищност, с изумителна ювелирна изработка на дървени, каменни и метални гравюри и резби, с мраморни статуи, с рисунки, с феерия от багри.
Само за най-известната структура на комплекса – портата Йомеймон, са употребени забележителните 240 000 златни листа, което надвишава с 200 000 листа използваните в храма Кинкакуджи в Киото, наричан още Златния павилион… Невиждан лукс и богатство на човешкото въображение и творение!
Именно затова разпространената характеристика на комплекса се заключава в следното твърдение: „Не казвайте, че сте виждали красота, докато не сте видели Нико!“. Сред тишината на вековни кипариси се издига място за поклонение и специална гробница на военния герой Токугава, посмъртно обожествен с името Тошо Дайгонген или Великият Гонген, Светлината на Изтока.
Всичко изградено и украсено е със символно значение и с логическа религиозна или традиционна свързаност.
По време на своето управление, и внукът много допринася за стабилизацията и развитието на Япония. Той също поръчва да изградят за него мавзолейни съоръжения в светилището Тошогу.
Така, встрани от храмовия комплекс на дядото, се появява храмът Тайюин, който отново е богато украсен и безспорно великолепен.
Но Йемицу никога не се е поставял над своя предшественик по заслуги към държавата, затова пожелал неговото място за вечен покой да остане по-малко и по-скромно, за да не засенчва храма Тошогу.
