Заандам. Тук цар Петър Велики е изпил първата си бира
Автор: Атанаска Г. Русева
Когато през 1672 г се ражда Петър, син на руския цар Алексей Михайлович – втори владетел на Русия от династията Романови – и на неговата втора жена Наталия Наришкина, царят вече има 13 други деца наследници /накрая общо стават 16/. През 1676 г бащата умира. Наследява го княз Фьодор. След 6 години, поради заболяването и смъртта и на цар Фьодор III Алексеевич, руският трон отново се освобождава.
Тогава на царевич Петър не му е съдено да поеме държавното управление. Царуването се пада по право на Иван – по-голям от него царски син от първата жена на Алексей Михайлович – Мария Милославская.
Но Иван е роден с много заболявания, основното от които е епилепсия. Видно е, че е негоден да управлява Русия. За да не се прескочи редът му, се решава и той, и следващият претендент – Петър, едновременно да бъдат обявени за владетели.
Това е царски прецедент. Подготвят се два трона и двамата едновременно са коронясани за царе на Русия през 1681 година. На Иван са присъдени оригиналните царски регалии и одежди, а за Петър изработват копия.
Тъй като и двамата са малолетни, престолът се заема от регент – княгиня София Алексеевна, дъщеря на цар Алексей от първата му жена. През 1689 г Петър я отстранява от властта и става пълноправен владетел, макар болният му полубрат Иван фиктивно да дели с него трона до смъртта си през 1696 г.
Без нито гимназиално, нито университетско образование заради боричкането за трона на царските наследници от двата брака на цар Алексей Михайлович, Петър повежда необятната руска държава с титлата Цар на цяла Русия Петър Първи.
Но той притежава природен интелект, здрав разум, решителност, далновидност и практичност. Не след дълго пообиколя Западна Европа и в главата му назрява план да реформира своето изостанало, старомодно царство.
След поредната война Русия завладява територии край Балтийско море и тогава Петър вижда възможността да я развие като морска държава. Премества столицата от Москва в Петербург и решава да се сдобие със собствена флотилия.
За целта Петър отива в Нидерландия, за да се научи сам как се строят кораби. Отсяда в малка къщичка за работници в град Заандам. Уговорено е престоят му да остане инкогнито и никой да не научи, че руският цар ще се изявява като дърводелец на морски съдове.
За съжаление истината не остава дълго скрита и Петър е принуден да се премести в Амстердам.
През 1721 г той е обявен за Император всерусийски. Нарича се Петър Първи с прозвището Велики.
През 2015 г аз и цял автобус мои приятели и туристически следовници попадаме пътем в поредното холандско градче Заандам от пространна екскурзия по моя програма, наречена „Бенелюкс”/Белгия, Нидерландия, Люксембург/.
Колоритните фасади са из цяла Нидерландия. Никъде няма олющени, изкъртени, избелели или замърсени
Зандам е малко типично нидерландско селище. Както навсякъде, тук също има пищно украсени, макар и неголеми сгради
Не знам какво интересно има в това непретенциозно на вид селище и нямам представа защо съм поискала туроператорът да ни заведе в него, но в центъра му виждаме паметник на Петър Велики и странен надпис на руски език върху стълб срещу малко заведение: ”Тук цар Петър изпи първата си бира!”.
Продължаваме пътя си сред недоумение и шеги: „Какъв цар Петър, каква бира, какви 5 пари?” и по-нататък спираме пред неголяма великолепна постройка с портал от позлатено ковано желязо. Отново на руски език прочитаме, че това е музей именно на руския цар.
Портите на музея са заключени и ние висваме отвън на оградата да правим снимки, докъдето пространството ни позволява.
Изведнъж от вътрешността на двора към нас се втурва млада жена, ентусиазирано разтваря вратата и подчертано любезно ни кани да влезем. Въобще и не се двоумим, макар сцената да изглежда нереална. Защо тази дама се въодушеви така, когато ни видя? Ние сме съвсем неидентифицирани туристически обекти, попаднали съвършено случайно пред портите на този музей…
Скоро истината лъсва. Това е уредничката – млада рускиня, която очаква някакви специални посетители. Не сме ние, тя се обърка. Но, поканени вече вътре, не ни отказва да ни разведе из музея, че го прави и с беседа, и безплатно.
Всъщност, великолепната сграда отвън е „кожухът” на малкото холандско къще в Заандам, където цар Петър проживял 8 дни да се учи да строи кораби.
Къщето е вградено в сградата, за да се запази от атмосферните влияния.
Уредничката ни развежда из голямо входно фоайе с много снимки. Има факсимилета от писма, има картини с царя-дърводелец и запечатани мигове от посещение на отделни хора или цели групи. Разбираме, че всякакви световни величия са идвали тук да видят с очите си къде е живял Петър Велики и да му засвидетелстват уважението си.
Спираме пред една миниатюрна ниша в холандския дом. Тук върху нещо като руска зидана печка е спал Негово Царско Величество!
Ама Петър Велики е бил дългуч! Твърди се, че е висок над 2 м и 10 см! Как се е събирал в това непретенциозно, импровизирано, късичко легло?
Уредничката не се впуска в обяснения, а ни сочи надпис: „Нищо не е малко за големия човек!” Тези думи е написал Наполеон, когато посетил тук музея на Петър Велики.
Руски царе, всякакви държавни глави, и други не по-малко важни световноизвестни персони са идвали в Заандам и са се подписали върху табелата с Наполеоновите думи и върху прозорците на оригиналната миниатюрна Петрова обител.
„Интересно живеем ние тук – ни казва на раздяла любезната домакиня. – Когато идва Обама, никой не разбра. А когато дойде Путин – целият квартал разбра. Защото на всеки покрив по къщите наоколо имаше снайперисти!”.
