Някога кралство Мустанг е било смятано за независима територия, но езикът и културата на хората там са неразривно свързани с Тибет.
Има обаче една съществена отличителна черта: днес Мустанг е една от малкото части на Тибетското плато, в която все още не е проникнал Китай, който се стреми да установи властта си над целия регион.
Може би затова древната тибетска култура е останала практически непроменена. В самия Тибет тя постепенно се размива в „китайска идентичност“.
Има няколко начина да стигнете до Мустанг. Най-лесният е да си купите билет за малък самолет, излитащ от уютния курортен град Похара в Непал, известен като междинна спирка за много алпинисти. За тези, които обичат предизвикателствата, физически са подготвени и искат да се възхищават на необичайни пейзажи, се препоръчва многодневен преход през лунните планински пейзажи.
Или, в най-лошия случай, кратко пътуване с автобус до Мустанг от Лхаса или Непал. Въпреки това, дори и в този случай човек трябва да е наясно с потенциалните капризи на собственото си тяло, тъй като и Тибет, и Мустанг са високопланински райони, където въздухът е много разреден. Не всеки може бързо да се адаптира. Понякога след полет са необходими няколко дни, за да се успокоят сърцето и главата и да преодолеят височинната болест.
Нека се върнем към кралството, чието минало и настояще са неразривно свързани с много митове и мистерии. Преди много време тук е живял и медитирал известният тибетски поет и йогин Миларепа. Това име не означава нищо за европейците, но будистите го познават добре.
Казват, че Мустанг не се е променил много оттогава. Разбира се, това не е вярно, но по някаква причина е изкушаващо да се повярва.
Столицата на Кралство Мустанг е малкият град Ло Мантанг, крепост на стотици години. Именно този град дава и двете си имена – Ло и Мустанг – на региона. Вратата към тази изолирана част е долината на река Кали Гандаки. Някои свръхактивни туристи не се притесняват да се разхождат с дни по планински скали и пътеки, които се спускат в бездната.
Те ентусиазирано преминават един проход след друг и накрая…на 3850 метра билото предлага спираща дъха гледка – платото, на което се намира Ло Мантанг. Градът е “малко по-ниско” – на респектираща надморска височина – 3730 метра.
Трудно е да се нарекат жилищата в града архитектурни чудеса – те са стотина обикновени кирпичени къщи. В града има и няколко религиозни сгради – резиденции на лами, дворец (какво би било кралство без дворец!), манастир, храмове и гомпи (будистки комплекси, където обучават за начините за постигане на духовно просветление).
Е, разбира се, включва училище, малка болница и контролно-пропускателен пункт, където предимно отдъхват няколко пазачи. По някаква причина обаче всичко това се намира извън границите на града.
Ако в началото не можете да разберете защо медицинският център е преместен извън градските стени, когато платите на пазачите таксата за да влезете в кралство Мустанг, ще ви просветне. Цената е доста висока, може да ви докара инфаркт и ще ви трябва парамедик.
При това нече не е 500 долара на ден, както е била в миналото. Днес е едва $50 на ден и няма ограничения във времето за престой.
Това малко градче със сигурност ще ви се стори като истинска реликва от миналото. Когато за първи път влезете в Ло Мантанг, ви обзема странно, болезнено чувство на празнота от всичко, което сте видели. Пътеводителят обаче ви напомня, че сте влезли на територията на средновековен град, оцелял до наши дни, практически непроменен от 15-ти век.
Уличките между къщите са толкова тесни, че започвате да се страхувате… Сякаш стените ще се затворят, правейки невъзможно движението напред. Смътно е усещането, че си заклещен в някакъв сложен лабиринт. Градът е разделен на четири части, всяка със собствена административна власт, начело с кмет. За най-престижна се смята тази до кралския дворец, разбира се.
Да живееш близо до градските порти или централния площад също е добре; социалният татус е по-висок, въпреки че навсякъде има видими признаци на безнадежден упадък и бедност. Всички жители на града посещават гомпите и неизменно участват в религиозни церемонии и празненства.
Както и другаде в Тибет, местните манастири с уникални древни стенописи, изобразяващи фантастични демони, се считат за хранилища на много тайни знания. Там се обучават млади момчета. Дългогодишна традиция в Мустанг, и в Тибет като цяло, е да изпратиш детето си да учи в най-близкия манастир. Там поне няма да гладува, ще бъде облечено и обуто. За какво повече може да мечтае един жител на Мустанг?
Някои манастири в кралството са разположени издълбани скали. Това са уникални структури, тъй като изискват доста сложна строителна техника. Веднъж влезли вътре, се мъчите да се ориентирате по сложните стълбища, някои от които водят до скрити проходи. Но няма смисъл да ги следвате. Те водят до монашески килии, до които достъпът е забранен.
Будистките монаси прекарват целия си живот в манастир в постоянна медитация и в крайна сметка постигат основната цел на земното съществуване – просветлението. Почти не са останали такива места на нашата планета.
Малко хора живеят в Мустанг, около хиляда – в Ло Мантанг. Те все още почитат духовете на предците си и се страхуват от демони. Този свят е навсякъде около нас, просто не го виждаме, вярват поданиците на Мустанг.
Древните статуи, открити в кралството се смятат за мостове към онези светове, където на обикновените смъртни достъпът е забранен. Това е хармоничен свят, в който всеки човек следва Колелото на живота. В него няма място за агресия, съревнование, жестокост. Хората винаги са доброжелателни и приветливи, но в същото време твърдата кастова система е непреодолима и твърда. Йерархично хората са разделени на три касти.
Начело са кралят, кралицата и престолонаследникът. Това е най-висшата каста, която включва и други членове на кралското семейство и аристократите. Тези хора ръководят областите, служат в кралския двор, управляват села и имат право да търгуват с исторически ценности и антики. Следващата в йерархията е селската каста, групата Гурунг.
Те работят за себе си, за краля или за аристократите. Всяко семейство плаща данък в натура на краля. Размерът му се определя от ранга на семейството. В самото дъно на социалната стълбица са ковачите и месарите, които упражняват занаята си от векове. Никой от по-висшата каста не може да коли животни, защото това го осквернява. Между другото, по някаква причина музикантите също принадлежат към тази каста.
На долната каста е забранено да се заселват в града, селищата им са разположени в дъното на хълма, на който е разположена столицата. Кастите се различават дори в погребалните ритуали. Най-висшата изгаря покойника на клада, фермерите оставят мощите му да бъдат изкълвани от птиците и само долната каста го погребва в земята.
Наследяването е много просто и се определя от естествени ограничения. Мустанг има малко земя, подходяща за земеделие и малко вода за напояване. Следователно парцелът не се разделя, а се предава на най-големия син. По-малките синове стават монаси, постъпват на служба при аристократи или се присъединяват към армията.
Четириетажният дворец Раджа се намира в центъра на града и е основната резиденция на крал и кралица Рани. Преди монархът бил активен ездач и имал най-добрата конна конюшня в Ло. Той отглеждал и кучета оп породата лхаса апсо и свирепи тибетски мастифи.
В средата на всички улици има канал с кална вода. По някаква причина тези канали и надвисналите каменни арки смътно наподобяват Венеция. Сякаш някой започна да създава велика столица с вдъхновение, а след това е махнал с ръка и е зарязал всичко. И резултатът е мъничък, примитивен и донякъде изоставен модел на Венеция.
