– Би ли се представил с няколко думи на читателите на Дромомания?
– За мен е чест и гордост да съм ваш гост, да представя себе си моето творчество. Казвам се Тошко Вачев, на 68 години от град Бургас и съм единственият бургазлия, който е роден в един от символите на града – Кулата на фаропазача. Това е бойна кула. Когато създават самото престанище в 1903 година, от където реално тръгва и развитието на самия град, имало е нужда да се управлява фара.
И тъй като фараъте на голямо разстояние, е изградена тази кула в началото на пристанището в нея отначалото е стоял фаропазач, който се е грижил да наблюдава дали свети фарът. Обаче във времето, когато се е електрифицира цялото пристанище, вече няма нужда от газени лампи, които да го осветяват, преминава се към електричество и фаропазачът губи смисъл.
Моят дядо беше боцман на шалам и пристанищен работник. И тъй като през тези години, пристанищните работници не са били много, на много от тях се е предоставяла възможност да живеят на самото пристанище, за да може по-бързо да бъдат викани, когато са налага за спешна работа. Решават да дадат на баба ми и дядо ми тази кула, за да живеят е в нея.
През далечната 1958 година майка ми (бременна в деветия месец) отива с нейната майка на гости при тях. И аз бързам да изляза на бял свят и решавам да се родя вътре в самата кула. Тъй като родилният дом е далече, баба ми Гена взима ножицата, прерязва пъпната връв и аз се раждам в тази бойна кула, изградена от дялан камък, който е в основите по 50 см дебел.
– А понататък защо решаваш да станеш военен? Винаги ли си искал?
Ами – не. По стечение на обстоятелствата. Аз още в казармата служих в Сливен. Един от най-културните родове войски, парашутен батальон. Там бях старши радиотелеграфист.
Когато дойде време да се уволнявам, много държаха да остана на служба в Сливен. Аз си реших да се върна в родния край – Бургас, приятелите, моето семейство, на което държа много. И си завърнах. Впоследствие бях три години началник на контролно-измервателни прибори и автоматика в един завод. И след това ми предложиха да постъпя в редовете на българската армия. И тъй като аз имах военна служба, много бързо се случиха нещата и към три години бях енергетик на едно строително поделение в Бургас.
– Как човек стига от военната служба, парашутизма до рисуването на икони?
– Службата ми бе в две поделения, като едното беше в Бургас, а другото щабно подразделение към танковата бригада Айтос, където последните 8 години от моята 20 годишна служба преминаха като началник радиолокация, това бяха прихващане на изтребители, бойни стрелби, учения, лагери, награди… И в последните три години при мен се получи Божа работа. Видях една икона, която много ме привлече.
Моят племеник тогава учеше в специализирана паралелка с рисуване. И там видях негова икона. Едно дете вложило всичко от себе си да я изпише. И мен много ме привлече, тъй като до онзи момент, през всички години, аз съм рисувал абсолютно винаги, но не беше професионално, любителски, и просто за мен, за приятели, подаръци като картини.
В един момент, когато видях тази икона, аз реших, че може би трябва да опитам с това много много по-различно изкуство. А то не е леко. Иконописта е много трудоемка, трябва да имаш светоусещане, трябва да познаваш историята. Първата икона като я видях не знаех коя е. Тръгнах да търся по вестници, списания. Тогава нямаше интернет, нямаше изкуствен интелект, който да помогне с някаква информация.
Аз започнах от пълна нула, тъй като аз съм самоук, няма завършено художествено образование, но смея да твърдя, че съм надминал много творци, които имат дипломи. И когато разбрах как се казва тази икона, а това е Пресвета Богородица достойно ест, една чудодейна икона, която преди няколко години беше доставена от Гърция на поклонение в София, намерих модел. И сега мога да призная, че дъската, която използвах за тази икона, беше от една военна пирамида, от едно старо дърво.
Намерих си дървото, обработих го. Боите ми бяха свърхелементарни, обикновени водни боички, но имах огромното желание.
Иконата я сътворих и тя още е в дома и пази мен и моето семейство. И от там започна творческият ми път на изписването на иконите.
– А как човек се учи? Очевидно трябва много да чете, защото те са много специфични техники. Има канони, има начини на изписване.
– Ами, при мен започна преди много години. Случайно се запознах с Мария Маркова. Една жена, която много ми помогна, даде ми много стара книга за иконописта. И аз там за първи път прочетах, че има канон, че има начин на изписване, подредба.
Примерно в големите църкви, се взима кожа от теле, разпъва се на много тънко, и става прозрачна. Отива се в църквата, от където се вземе модела. Там с въглен се прикопира моделът. След това отвънка с перо се пробива тази кожа по контурите. Връща се в нова църква, където на стената ще се прехвърля модела. С черен въглен пак се нанася, и след това започва оцветяването. Това е било при стенописите.
А при изписването на иконите, вече се ползва индиго. Като се взима модела, сваля се, задължително се прикопира. Условиято е, че аз не мога да сътворя икона, да създавам нови модели. Трябва да намеря образ, който преди мен друг иконописец зограф го е създал, и по него да се старая на много голям процент да го създам по подобие.
Милион са моделите на светци и светици, Исус Христос, Богородица…. И там вече има различни цветове, и тъй като вече ни навлязахме в една нова ера на нови цветове, които и по изкуствен начин са направени, и са много по-красиви, използват се и злата, използват се седефи, контури, аз използвам и камъни Сваровски, и иконите стават много по-красиви.
Канонът е създанен от Йоан Дамаскин, за да може да се насочат творците в една посока. Иконата основно се изписва на дърво. Взимам дърво, след това отгоре полагам плат, на този плат – 7-8 пласта основа. Тази основа, когато вече я обработя с 3-4 вида шкурка, да стане гладка като стъкло, чрез индиго, полагам модела, която съм избрал, и след това вече иконата е готова за боите. Аз използвам много фини четки с 4-5 косъмчета, и тъй като думата при нашето творчество е “изписване”.
И другото, което е основно в канона, че има цветове със значение кога и по какъв начин се полагат. Например, фонът, който се полага в първата, може да бъде златно, може да бъде млечно син фон, зелен фон. При дрехите на Богородица самата риза е син цвят, а наметалото е червено.
Докато при Исус Христос е точно обратното. Пресветата Богородица е единствената, която на самата й дреха има три звезди. Едната е на челото и другите две са на раменети. Какво означава това? Това е, че Пресветата Богородица е била девица преди зачеването, по време на раждането и след това. Това са трит знака, които я определят.
– Как стигна до идеята да даряваш своите икони и то точно на хора, които искат да си имат детенце?
– Вече станаха 31 години откакто рисувам икони. Първите 20 години изписвах икони и ги подарявах. В последните 11 години аз усилено отворя, правя изложби и много от иконите дарявам. Благотворителността започна още преди 10 години в Белград.
Бях поканен на един благотворителен бал, който събираше средства за българите на Балканите по егидата на Балканския алианс. Там бяха събрани творци, писатели, поети, художници. И там бях направил една много голяма изложба от 65 икони и дарих някои от тях.
До хтози момент съм нарисувал повече от 1100 икони.
Преди 9 години получих покана да се включа в благотворителен бал на фондация “Мечта за дете” и да даря една икона. Ще кажа името на жената Йовка Тамахкярова. Много съм й благодарен за това. Ние бяхме приятели във Фейсбук. Тя ми знаеше творчество. Казах “На драго сърце”. Дарих иконата и от там вече за мене стана като мое призвание, че аз трябва да участвам в таз фондация. И от основаването й съм партньор. И съм горд, че вече 9 години дарявам икони. Като техните благотворителни вечери и балове на година са може би между 6 и 7. И на тези събития аз дарявам между една и две икони. Така че цифрата и там е много голяма за даренията.
Аз се чувствам горд, защото моите икони се изнасят на търгове. И на тези търгове много сериозни хора играят с много сериозни суми. И реално парите, които се събират от моите икони отиват за ин витро процедури. Тази година през май месец в Пловдим . Две от моите икони бяха продадени за четирицифрени суми, с което помогнах за самото събитие. В София се провеждат тези събития в края на годината, поканен съм като почетен гост и партньор.
На фондацията “Мечта за дете” дарих две икони. Едната на Свети Мина, закрилник на дома и на домашното огнище, а другата на Пресвета Богородица умиление, които се продадоха на търг.
И тогава чистосърдечно подарих една икона на Исус Христос на създателката на фондация “Мечта за дете” госпожа Ивелина Рускова. И един човек, с който тогава се запознах на живо, но аз много го ценя, защото той е почти на всяко събитие на фондацията – гласът на БГ Радио, Наско Стоянов. Подарих му една икона на Свети Атанас и той остана много изненадан и очарован от жеста.
– Имаш ли представа колко бебета са се родили с обща помощ?
– Ами не знам, аз не ги броя, но за тези години сигулно бебетата са десетки. На 13 октомври в Бургас, в един Гранд хотел правим събитие, на което ще бъдат поканени майките, родителите и дечицата от нашата фондация, които са се родили благодарение на нашата помощ. И за мен като един от организаторите е голяма чест и гордост да се срещнем с тях.
Даже няколко пъти казвам на Ивелина Рускова, основател на фондацията “Ти докато изкараш съобщение, че има събитие, аз съм готов вече да изпратя икони. Няма да чакам да ме поканиш или да ме помолиш. Аз го приемам присърце”.
Първата изложба, която направих беше преди 21 години. Поканиха ме в къщата музей “Георги Баев”. И аз оставих вътре 104 икони и едно Разпятие Христово. И после увековечиха самата зала вътре в Google Maps с 360-градусово наблюдение на всички икони вътре.
След това вече започнаха изложбите. Веднага ме поканиха в Белград, межднародната изложба, която направих след това.
Последваха Ахотпол, София, Пловдив, Велико Търново. Моя малка гордост е, че иконите мистигнаха и до Молдова. Много лична приятелка ми е Оксана Желяпова, бесарабска българка от Молдова, която стана Мисис България 2022 година. Ние имаме много силна връзка, защото тя като тръгне по света с нейните събития за красота, абсолютно винаги взима мои икони и ги дарява.
Последното дарение беше в Египет, в Кайро. И там в християнската църква има моя икона.
И в Кишинев, българския културен дом, изпратихме към 50 икони. И там на събития ги представя на българската общност и гостите от цялата област. Чест гост съм на пристанище Бургас, защото като живата легенда на кулата на Фаропазача отпред правят изложби.
Последно направих едно много голямо събитие на Света Анастасия. Аз съм партньор на острова вече трета година. Преди три години управителят губернатор на острова Павлин Димитров ме покани да сложа няколко икони, тъй като в преддверието на църквата нямаше истински икони, само на хартия. Аз откликнах и в момента там са 65 мои икони, които не се продават. Те са там, за да ги гледат гостите на острова. Всяка година между 25 и 35 хиляди човека посещават Света Анастасия.
А от Катя Ковачева от София имам покана на нейно за нейно събитие да предоставя мои икони, тъй като аз у дома имам някъде между 40 и 50 икони още. Предполагам, че ще е едно добро начало за съвместна дейност.
Интервю на Магдалена Гигова
