Ако обичате безметежната жега и безотказната екзотика, Занзибар е вашето място. Там животът тече поле-поле, в превод от суахили – бавно, лежерно, без зор. Абе, казано на българо-турски яваш-яваш.
Щом нервният по природа европеец започне да се горещи за някакъв пропуск в обслужването, вместо оправдание или извинение получава широка усмивка и безгрижното Хакуна Матата. Да, познаваме този израз от песничката на Елтън Джон за мюзикъла „Цар Лъв“, но на суахили това означава „Давай го по-леко, не се коси, няма проблеми“…
На третия ден и най-организираният гост започва да приема с поле-поле усмивка животът в Занзибар, който тече сладък и протяжен като петмез.
Може би затова доста българи са се заселили на блажения остров. Някои от тях работят онлайн и практически няма значение къде точно ще включат лаптопа си, а други просто могат да си позволят по-дълга почивка в сравнително евтиния рай. Казвам сравнително, защото в присъствието на чуждоземец, цените смело скачат и пазарлъкът е задължителен. А за целта трябва да знаете действителните суми, които плащат местните за дадена стока.
Иначе има да се чудите как оцеляват със заплата от $150 на месец, докато хлябът струва долар. Много просто – повечето месят у дома.
На Занзибар и най-нищият рибар яде омари, скариди и скъпата риба кинг фиш на корем. Но само ако не успее да я продаде на някой от многобройните ресторанти или хотели. Най-бедните отсичат в гората клон банани и отиват на пазара, за да изкарат шепа танзанийски шилинги за насъщните нужди. А те не са много. Занзибар е почти на Екватора. Слънцето залязва точно в 18,30 и изгрява в 6,30.
Доста семейства нагласят дневния си режим по небесното светило и си лягат щом то угасне.
На него разчитат и за топленето на водата за къпане, която се сгрява в огромни черни резервоари по покривите не само на колибите, ами и на петзвездните хотели.
Предполагам, че написаното до този момент не е достатъчно, за да ви се прииска да хукнете към Занзибар. Ще подбудя желанието ви с онези цветове и гледки, които карат всяка снимка да изглежда като пощенска картичка или пасторален скрийн сейвър на компютъра.
Занзибар наистина прилича на ковчеже с бижута! Сапфирено небе, тюркоазено море, изумрудени гори и перлено бял пясък. Най-забележителното са отливите. За любителите на оттеглящият се на километри навътре Индийски океан има специално приложение, което показва точният час.
Доскоро поклащащите се лодки се оказват като риби на сухо. Саморъчно правените катамарани стърчат като нелепи морски чудовища.
Жените запретват поли, за да нагледат водорасловите си лехи. На забучени в дъното пръти те увиват морските растения, върху които вълните постепенно напластяват нови и нови. Оплитат се, усукват се и се превръщат в безкрайни върви от водорасли. Един тон изсушен на слънце „материал“ за козметичната и фармацевтичната промишленост нейде в Европа струва около 500 долара. При почти въздушните хербарии от водорасли за събирането му са необходими хиляди навеждания. Но това е ценен поминък за занзибарските жени.
Техни посестрими, заедно с децата си, ровят пясъка при отлив за дребни рачета и скариди, събират мидички, които по-късно да вплетат в гривни за туристите. Напук на представата, че жегата прави хората мързеливи, тук никой не стои със скръстени ръце на сянка.
Дори туристите, нахлузили аква обувки, които предпазват краката им от острите корали или опасните морски таралежи, крачат навътре по океанското дъно и се дивят на природата – най-надареният художник.
Кратък списък със „задължителните“ приключения за Занзибар – в следващи публикации.
Ако сте се въодушевили – Занзибар вече е близо с emeraldtravel
https://emerald.bg/bg/pochivka/1071/pochivka-na-o-v-zanzibar-sas-samolet-ot-sofia-7-noshtuvki