Искрящо бели плажове, тюркоазено море, опасно вкусна храна, дъхаво вино, ликийски гробници и костенурки карета влизат в пакета, наречен „туристическо угаждане“
Коронавирусът прекрои не само живота ни, ами и желанията ни за пътешествия и почивки.
Ако до скоро сме предпочитали отпускащия пашкул на ол инклузива в луксозен хотел, сега се притесняваме от струпването на хора пред витрините с храна, системното преяждане, породено от „лакоми очи“, малкото разстояние между шезлонгите около басейна и стотиците гости от различни националности.
Майсторите на туристическото угаждане в Турция вече са го измислили.
Летите до Анталия, Даламан или друга аерогара, мятате се на яхта и получавате фантастична почивка в компанията на малко хора, в повечето случаи – ваши приятели или близки.
Корабният готвач твори гозби по ваше желание или собствената си фантазия с пресни продукти, закупени от малки рибарски селца или направо от плаващите супермаркети от големи вериги.
Нощно време прибоят ви приласкава като майчина утроба, а звездите са нералистично големи.
През деня следвате предначертания маршрут или акостирате пред каквото ви хване погледа – в зависимост от вида програма, която сте си харесали.
А предложения има за всякакви джобове – от 35 хиляди евро на седмица за наем на 40-метрова яхта с голям екипаж и с 10 луксозни каюти с личен камериер до 350 евро за три дни на яхта плюс удължен престой в хотел до края на седмицата на обща стойност около 700 евро.
Но не е важно колко струва, а какво искате да преживеете. Ако целта ви е лежерно откъсване от нахъсеното всекиднение, няма по-добър вариант от това да се излежавате на палубата или да плувате в тюркоазените води на Егейско или Средиземно море.
Възможно е дори да не знаете в кое точно сте скочили, защото те се сливат край бреговете на Турция.
Те пък предлагат пристрастяване за всекиго. Любителите на чистата, вкусна и добре поднесена храна се влюбват в току-що извадените от морето риби, сока от лилав морков шалгам, който съдържа антиоксиданти в шампионски дози, хрупкавите салати, непознатия за нас морски боб и доматите с вкус като от бабината градина.
За радост на любителите на виното, тук го правят от древноримски времена и им се услажда.
Откривателите по душа могат да закотвят яхтата във всяко закътано заливче, искрящобял плаж и дори подводни пещери, които да изследват с шнорхел и плавници.
Социалните експериментатори имат шанса да опознаят местния колорит по пазарите в китните селца, а привлечените от историята – да обхождат антични крепости и дворци, ликийски гробници и раннохристиянски църкви.
Останалото е небе, море и яхта – най-безопасният хотел в постпандемична обстановка. Плюс неочаквани екстри.
https://exoticholiday.bg/yahteni-pochivki
Елегантен платноход акостира в залива Гекова. Наблизо е островът на Клеопатра с нереалистично бял пясък. Според легендата Марк Антоний накарал да го пренесат чак от Червено море, защото възлюбената му отказвала да стъпи върху земя, която не е египетска.
Днес посетителите се забавляват да нагряват със запалките си пясъка, който издава пукащ звук като бенгалски огън. Но е толкова ценен, че на излизане от плажа следят да изтръскате от дрехите и обувките си последната песъчинка.
Да не говорим за еретичната идея да си гребнете малко за спомен. Глобите са яростни.
е това приказно кътче, което вълнува въображението. Съвсем наблизо, до Мармарис.
А защо в Анталия има толкова дървета и цветя, въпреки природно варовиковия релеф? Ами понеже всеки смята за въпрос на чест да посади фиданка, да отгледа олеандър и да опъне по конец пъстри лехи.
Изобщо, тук сякаш са обсебени от растенията. Тучните горички, където отглеждат портокалите от индустриалния сорт Вашингтон, се пренасят в близките градчета, украсили площадите си с паметник на портокала или със статуя на русалка с оранжев плод в ръка.
Край град Кумлуджа, от който идват 90 на сто от доматите в България любимият зеленчук се добива в стотици квадратни километри оранжерии. И, естествено, е почетен с монумент – триумфална арка, обкичена с домати. А пожарната команда има задължението да я мие всяка сутрин за да поддържа светския й блясък.
Селището Далян във вилает Мугла преди повече от 30 години е в центъра на екологичен скандал, който вдига на крак любители на природата от цял свят.
От векове на плажа Изтузу достигащите до 1 метър дължина морски костенурки карета идвали да снасят яйцата си. Проект за построяването на хотелски комплекс заплашил съществуването на и без това изчезващия вид.
Под напора на международния натиск, строежът е спрян, а плажът – обявен за защитена зона, посещавана от хиляди туристи.
Затворен е единствено когато снасят яйцата си, за да не ги смущават наблюдателите и когато малките костенурчета (с големина на кибритена кутийка) се излюпват и се завтичат инстинктивно към морето. Впрочем, доста от местните сувенири са с изображения на симпатичните корубести животинки.
През 1995 Плажът на костенурките печели приза за най-добра пясъчна ивица в света.
През октомври еколозите правят живи вериги и дават дежурства за опазване на ценните яйца от хищници и бракониери.
Ликийските гробници, обаче са достъпни по всяко време. Е, силно казано, защото до тази на Амин тас, например се стига по десетки каменни стъпала, а повечето са съвсем непристъпни.
Освен култа към погребването на възможно най-високо място, за да стигне покойника бързо до по-добрия свят, при това с всички предмети от земния си бит, ликийците са ни оставили доста от своите порядки.
Жените там са били на почит и независимо от кой народ е баща му, щом майката е ликийка, мигом добивало местно гражданство.
И тъй като преди да бъде покорена от Александър Македонски тукашните земи са били първата в света федерална република, дала „терк“ за устройството на Съединените американски щати.
За „обикновените екстремисти“ тази част на Турция също е привлекателна с училищата си по кайт сърфинг и с възможността да полетят като птици с параглайдер от хълм с 2000 метра височина. Като, разбира се, яхната ги достави точно в подножието му.
