Наричат Ледената Дева от Арекипа – Хуанита по името на нейния откривател, антрополога Йохан Райнхард
В музея на перуанския град Арекипа сърцето ви се разкъсва пред почти съвършено запазената мумия на принесено в жертва младо момиче. Наричат я свойски „Хуанита“, но никой не знае истинското й име. Просто на 8 септември 1995 година антрополозите Йохан Райнхард и Мигел Сарате се натъкват на замръзнало девиче тяло, увито като вързоп. И понеже на испански Йохан е Хуан, необичайната находка взима името на откривателя си.
Хуанита е починала в периода между 1440 и 1450 година и е прекарала подземната си самота в планината Ампато. Ако вулканът в нея не се беше събудил, тя е можела да престои още много векове в замръзналите върхове.
Райнхард и Сапате намират около тленните останки погребални предмети, керамика, раковини (за инките те били по-ценни от злато), ритуални фигурки. „Студеният въздух на височина шест хиляди метра практически консервирал момичето така, че сякаш е починало преди седмица, а не преди векове“, спомня си Райнхард в интервю. Единствено височинното слънце е дало поражение върху едната страна от лицето й.
Откриването на Хуанита предизвиква неистов интерес в научните среди. Любопитното е, че преди да тръгнат на експедиция Йохан Райнхард и Мигел Сапата приготвят царевична напитка чича и по древен обичай я предлагат на духа на планината, за да бъде успешен и безопасен техният поход на 6310 метра височина.
„Трябва да искаш разрешение от планината. Длъжен си първо да дадеш, за да имаш правото да вземеш“, казва Сапата.
Колкото и да е странно, древният обичай свършил работа. Двамата не само се върнали невредими, но и открили научно съкровище, до каквото никой не се бил докосвал. Мумия на инскско момиче, принесено в жертва на боговете преди повече от 500 години.
След като се натъкнали на идеално запазено покривало за глава, стърчащо от земята, а наблизо и на още златни предмети, остатъци от храна и листа от кока, учените предположили, че може би още артефакти могат да бъдат открити в кратера на вулкана Сабанкая.
Двамата се спуснали в него на дълбочина 65 метра и открили още две мумии на по-малки деца. За разлика от Хуанита те не са изложени в музея на Арекипа, защото били в по-лошо състояние, но пък дрехите и шапките им от пера се оказали съхранени.
За да омилостивят боговете на непрекъснато изригващите вулкани и честите земетресения, които и до днес тревожат Арекипа, инките, които по принцип не правели човешки жертвоприношения, се решавали на този рядък за религията им акт. Според филма, който изгледахме в музея на Арекипа, избраните за този скръбен ритуал деца и свещенослужителите вървели пеша повече от седмица от Куско до подножието на вулкана.
Изкачвайки се нагоре, упоявали жертвите с алкохол и кока и когато изпадали в несвяст ги удряли по главите с тояга. След това нежно завивали телата и ги оставяли на милостта на боговете.
Обредът се наричал Capacocha, което в превод от кечуа означава „царствено задължение“.
За да успокоят боговете, да избегнат стихийни бедствия и да си осигурят урожай, инките избирали най-красивите, здравите и съвършени деца от висшата класа без никакви недостатъци.
Проведените изследвания на Хуанита разкриват подробности за нейния живот и смърт. Радиоизотопният анализ на косите на мумията предоставя информация, че момичето очевидно е било нарочено за жертвоприношение година преди смъртта си и това е променило начинът му на хранене. Преди това девойката се е придържала към характерните за инките гозби, базирани на картофи, плодове и зеленчуци.
Когато станало ясно, че животът й ще бъде посветен на боговете, в менюто й били включени животински белтъци и царевица, които си позволявали само знатните жреци в империята на инките. Плюс голяма количество кока и местната алкохолна напитка чича. Предполага се, че през последните седмици от своя живот Хуанита непрекъснато е била упоена и замаяна, за да бъде безволева и покорна.
Мумията била занесена в САЩ и подложена на прегледи в лабораториите на болницата „Джон Хопкинс“ в Балтимор. Направили й компютърна томография и рентгенологични изследвания. Те установили, че момичето е починало на около 14 години.
Ръстът на Хуанита бил 140 см. В момента на смъртта е тежала 36 кг. Тя била стройна, със здрави кости, идеални зъби и не страдала от никакви заболявания. В черепа й открили 5-сантиметрва вдлъбнатина, което означава, че е починала от удар с тъп предмет.
Радиологът Елиът Фишман показал, че кончината на жертвата била предизвикана от масивен кръвоизлив в следствие на травма по черепа, предизвикана сякаш от удар с бейзболна бухалка.
Ледената Дева на инките, както наричат Хуанита, днес се намира в Музея на андинските светилища в град Арекипа. Тя наистина е най-добре съхранената мумия. Кожата на ръцете й, макар и малко обезцветена, е толкова отлично запазена, че се виждат дори фините косъмчета.
И тъкмо това е потресаващото! Да видиш с очите си младото момиче като омагьосано на вечен покой в стъклена кутия. А всъщност в нея учените са осигурили същите условия както в ледения й капан в планината, за да поддържат мумията в отлично състояние.
