
В „Покана за пътуване“: На вековна кръчма в Самоков. Паметник на хан Алцек в Челе ди Булгерия

Пезаро! Изискано пиршество за ухото – директно от оперния фестивал в италианския курортен град. Той празнува 40 години от създаването си и
отбелязва 150 години от кончината на своя патрон – Джоакино Росини.
Ирина Дилкова „Семирамида“
Сега е моментът да развихрите въображението си, защото онова, което ще ви разкаже Ирина Дилкова минава оттатък фантазията на меломана. Моята гостенка е бизнесдама, но и колега – в продължение на години тя работеше в радио Ватикана. Преизпълнена със здравословна завист я попитах какво е усещането да си във водовъртежа на музикален празник от мащаба на оперния фестивал в Пезаро.

Тя въвежда в приключението да гледаш на живо класическа опера, претворена по модерна кройка и не спира да изненадва с разказа за Пезаро, градът на хилядите велосипеди и фестивалът на Росини с твърде смелия прочит на оперните му произведения.
В новата версия на „Семирамида“ някои от персонажите са в съвременни тоалети, а други в исторически костюми от епохата. Главната героиня, изпълнена от грузинското сопрани Саломе Жикия е в строг делови костюм в стил „Дяволът носи „Прада“.

По сцената се разхождат и индийски отшелници-мъдреци сидха.
В малко познатата опера на Росини „Деметрио“ пък хорът не се вижда, но докато изпълнява партията си от тавана „валят“ костюмите, с които би трябвало да са облечени хористита.

А постановката започва с… падането на завесата.
Заради рубриката „50 места от българската история отвъд България“ оставаме в Италия, където в Челе ди Булгерия има паметник на… хан Алцек.

Превключваме на романтична вълна. Ще говорим за любов, която продължава вече 25 години.
За споделените чувства между главния продуцент от националната телевизия и преподавател по журналистика в НБУ д-р Ралица Филипова и…Самоков.

С какви незнайни магии я е запленил? В местния исторически музей става ясно, че много първи неща за Българя са се случили в незаслужено пренебрегвания заради Боровец град.
Сарафската къща Митрополитската църква
Там дори работел първият фотограф и хората идвали от София за снимка.
Ралица, жената, която може да се влюби в църковна фреска, отблясък от есенна ябълка или речно камъче, разказва двата си любими храма в Самоков, за интересните личности, живели там.

Но понеже и при градовете любовта минава през стомаха, вкусно преминава към любимата си кръчма, която съществува от Балканската война.
Още интересни четива на https://magdalenagigova.blogspot.com/

Според градската легенда, „Гара Удово“ била създадена от бивш войник, който я кръстил на мястото на люти сражения в Македония, където загинали много местни момци. Искал да стане средище, в което да се обменят новини от фронта.

Другият любим адрес на Ралица е пазарът, на който бабки от околните села носят домашни сладка, собственоръчно произведени подправки и козе сирене, квасено мляко от овцете и кравите си.
Бродейки из околностите на Самоков тя се е потопила в тайните на бусинската керамика, научила е откъде идва името на село Говедарци и е гостувала на внука на проф. Асен Христофоров. Той е най-задълбоченият изследовател на тънката народопсихология на хората в този край.
Продължението от разказа на Ралица – в друго издание на Покана за пътуване
След полетите на крилете на музиката, историята и на любовт, ще ви приземя с 10 безценни съвета какво да не правите в Дубай, ако не искате да отнесете, глоба, депортиране и дори затвор.