Българският университетски преподавател, адвокат и писател е готов с новата си книга за приказни и топли острови
Димитър Владиков от години живее и преподава английски във висши учебни заведения в Китай – първо в Шанхай, а после в Пекин.
По професия е адвокат по международно и инвестиционно право, но до този момент е издал книгите „Завинаги, „Гетото”, „Разкази”, „С 800 км/ч в небето“.
Последната – „Около света“ е издадена в Америка. Тя е на английски език, но има и приложение на български за любителите на екзотични дестинации от родината му.
Оказа се, че българинът, който е и шампион и треньор по бойни изкуства, има нов повод за хвалби.
Хвалбите са, че ме приеха да правя доктурантура в най-престижния университет на Китай – „Джао Тонг“ в Шанхай. И от септември следвам Медии и комуникации и преподавам едновременно.
Следващата ми книга е готова. Тя ще е с пътеписи само за острови и логично се нарича „Райските острови“.
На английски Islets of Heaven. В нея са включени 16 острова. Интересното е, че успях да ги посетя за месец и половина. Беше доста интензивно пътуване, но между двата семестъра имах голяма ваканция и като си взех куфарите 35 дни бях извън страната. От летището – в хотела, на плажовете и на следващото летище.
Кой ти стана любимият остров? Къде искаш да се върнеш?
Аз много обичам топлите места. На 40 градуса приятелите ми умират от жега, а на мен ми е страхотно.
Със сигурност бих се върнал на някой от тайландските острови, защото такава красота не съм виждал.
Бродил съм и по тропиците, и на други места, къде ли не, но такава комбинация от чисти води, хубава природа, гостоприемни хора.
Ходил си на острова на Джеймс Бонд. Той е в провинция Краби, където е сниман и филмът „Плажът“ с Леонардо ди Каприо…
Да, любима холивудска дестинация за снимки. Патая също е много хубаво място, въпреки че не е остров. Но пък от нея може да се тръгне към много от по-малките острови, а и е на малко над 100 км от столицата Банкок. Макар мястото да е известно предимно със секс туризма, всъщност той е само на една улица – Walking street.
В Патая е и Паркът на тигрите.
Там можеш цял ден да си играеш с тигри – от бебета до 300-килограмови зверове. Понеже на мен това ми е любимото животно, там се почувствах невероятно.
Не е ли опасно?
Опасно е, защото влизаш в ограждението с двама души, които държат електрически пръчки, но срещу теб е животно, което
ако се ядоса никаква пръчка не може да те спаси.
Носиш си риска, но кога друг път ще имаш това усещане – да влезеш и да пипнеш лъв или тигър.
А какво е усещането да храниш тигърче бебе с биберон?
Страхотно! Това ми беше една от мечтите.
Аз съм пипал и панда, но тигърчето е като едно голямо коте.
То също мърка и когато го храни с биберона то замърка, започна да си играе, понеже го пипах по ушетата. После гушках две наведнъж. Цял ден прекарах там. От сутринта до 8 часа вечерта.
Скъпо ли е това приключение?
Хората казват „Кеф пари няма“. Аз си купих ВИП билет, с който те пускат навсякъде без ограничение. За мен това е преживяване, което ми остави спомен за цял живот.
Какво правиш цял ден? Окей – храниш бебе тигърче, галиш лъвче, снимаш се с голям тигър…
Гледаш как ги дресират, помагаш в храненето, играеш си с животните, къпеш ги, гушкаш се с тях. Следобед когато заспят и ти лягаш при тях, ползваш ги за възглавница. Спиш върху тях.
С големите тигри можеш да плуваш. Те обожават да се къпят и си играят много. Много е интересно!
С делфин също имам интересна случка. С едни приятели щяхме да караме джетове в Южнокитайско море. Влизаме навътре.
Гледаме на около 150 м от нас стадо делфини.
Единият от моите приятели беше много страхлив и помисли, че това са акули. Аз тъкмо им казвах „Дайте да се приближим и да се гмурнем с тях“. Ама той като занарежда колко е опасно, колко е дълбоко, какви течения има. Още ме е яд, че не отидох сам да поплувам с тях.
Бил си и във Филипините, на Боракай. Пак ли е райско място или е прекалено туистическо?
Боракай е най-известният им курорт, така че туристите направо натам се насочват. На мен най-много ми хареса Порто Принцеса, което е по-диво място.
Аз живея в Китай и 10 месеца в годината съм заобиколен от милиони хора.
Затова на почивка обичам да съм си само аз и да ми е по-спокойно.
Защо не ти хареса Бали? Всички припадат по този остров?
Бали по принцип е много хубаво място, но аз хванах дъждовния сезон. Не знаех, че има дъждовен и висок туристически сезон. Намерих много евтини билети. Казах си „Изгодна сделка“ и още от летището като видях времето как ме посрещна с едни тропически дъждове… Пак направих хубави снимки, но на джунглата, пясъкът беше мокър.
Валеше си много стабилно. С часове.
Аз си мислех, че ще се излее, пък ще светне, ще изсъхне е ще грейне слънце. Чакам, чакам на плажа – нищо подобно. Сега вече няма визи за българи, така че няма проблем да отида пак.
И в Южна Корея си бил на остров – Острова на любовта?
Да, на корейски Джу Че. Приблизително така се произнася. Това е един от малкото резервати в Корея – хубави гледки, девствена природа, плаж. Много азиатци го посещава – японци, китайци. Аз научих за него от мои студенти.
Ходил си и на остров Ся Мън, който е свободна икономическа зона.
Ся Мън е вторият най-популярен курорт в Китай. Там много се гордеят с острова, икономическата зона, местния университет. Градът е много чист. Плажът е около 300 метра ивица.
От едната страна е джунгла, от другата – всичко е изсечено е има друг тип джунгла – небостъргачи.
Има и малък остров, до който се ходи с ферибот. Там няма автомобили. Можеш да се придвижваш само с колело. Светилището е запазен будистки храм.
Конфуций е отворил едно от училищата на острова.
А Ся Мънската кухня е прочута – с морски дарове, октоподи, огромни раци, скариди, миди и всички видове риби. Не мога да ям люто, но съм склонен да опитам всички видове риби.
Как се оправяш в Азия, където лютото е национален спорт?
Трудно. И в Китай, и в Тайланд, и във Филипините обожават люти неща. Моля ги да не е люто и те пак носят.
Набелязал ли си други острови?
Отказах едно пътуване до Малдивите, но съм се замислил да ги посетя. За един уикенд е приятно човек да се откъсне от цивилизацията, да плува, да се пече, да спи във вила със стъклен под… Пък и Шри Ланка е на един час път със самолет, та мога да ги съчетая.
Пожелавам ти го!
Още интересни четива на https://magdalenagigova.blogspot.com/
