Добродушните гиганти са като чиновници – на нормиран работен ден с почивка за обяд, а паленцата имат гувернантка
Сан Бернари са живите експонати в Музея на породата в швейцарското градче Мартини.
Там рискувате да бъдете облизани, окосмени и увлечени в игри от симпатичните кучета.
Благословията за създаването на мястото идва от монасите, които близо три века развъждат и опазват породата на кучета-спасители прохода Сан Бернар.
Героичните лаещи са избавили повече от 2000 закъсали в планината през последните 300 години. Най-известен е Бари Първи, който през целия си живот (между 1800 и 1814 г.) е
измъкнал изпод лавините 40 човека
Според една легенда последният… го убил. Бари Първи легнал върху изпадналия в несвяст, за да го спаси с топлината си от бяла смърт. А той като се свестил, го помислил за вълк и го наръгал с нож.
Другата версия е още по-сърцераздирателна. Бари открил в преспите 5-годишно момиченце, качил го на гърба си и пред портите на хосписа издъхнал от изтощение. Тялото на великия спасител е препарирано за поколенията.
И тъкмо от него тръгва първият фалшив мит: че
огромните добродушковци не излизат без бъчонка с коняк на врата си
Всъщност човекът, запазил останките на героя Бари Първи, решил, че трябва да им добави малко декоративен чар и увесил личната си манерка за „огнена вода“. По-късно тя еволюирала до бъчвичка, изографисана с швейцарския кръст или с еделвайс.
Доскоро някои екземпляри работеха като модели за снимки в Алпите, но властите решиха, че това е дискриминация на кучето.
В Hospice du Grand-Saint-Bernard монасите отглеждат 14 женски и 3 мъжки кучета на височина над 3000 метра. Списъкът на чакащите поколение от тях е огромен, а цената на паленце е 2000 швейцарски франка.
Но колкото и да си богат, не можеш да си го купиш, за да го гледаш като плюшена играчка. Фондация „Бари“ продава кученца само при условие да бъдат „работни“ планински спасители или поне пазачи.
В Музея на санбернарското куче в малкото градче Мартини „живите „експонати“ могат да се галят на воля през цялата година.
Още любопитни случки на https://travelwithmagi.wordpress.com
Вторият етаж разказва историята на хосписа в картини, документи, вещи, дори с восъчни фигури. Нарочна „Стена на славата“ е събрала всички плакати на филми, в които главен герой е симпатичното четириного.
Но ако там човек може да мине набързо, тo на партера няма начин да не се застои. Там можеда намачка, нацелува и се налудува с истинските кучета.
Като изпечени чиновници те „работят“ от 10 до 18 часа с 1 час почивка за обяд.
През останалото време 4-5 месечните паленца, които тук наричат тийнейджъри, палуват на воля по поляните. А кучешката гувернантка извежда един по един големите екземпляри от клетките, по-обширни от четиристаен апартамент, и ги забавлява, като им хвърля топки и играчки.
През двора на музея тече бърз и бистър поток, в който непохватните ушатковци се разхлаждат през лятото. Възрастните мъжкари гледат тъжно и от време на време басово пролайват. Те са „затворници“, понеже като минат определени годинки не са склонни да търпят безропотно детски терор.
А малчуганите сякаш извират отвсякъде – рисуват кучетата „от натура“, пазаруват плюшени играчки, поръчват си „Сан Бернарско меню“ в ресторанта. И няма начин да не заобичат животните (и хората!), защото ги опознават от най-добрата им страна.
Още пътешествия на https://magdalenagigova.blogspot.com/
